4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№611
Гр.София, 21.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Н.
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3406 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ц., [населено място], Д. И. Д., [населено място] и С. И. Д., [населено място] срещу решение № 1781/25.08.14г., постановено по т.д.№ 2950/12г. от Софийския апелативен съд, с което потвърдено решение от 30.03.12г. по т.д.№ 115/10г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касаторите против [фирма], [населено място] искове за заплащане на наследствените им части от паричната равностойност на дружествените дялове на И. Д. Ц. за разликата между уважените претенции на всеки от ищците от по 7613.31 лв. до предявените размери от по 26000 лв. и е потвърдено определение от 19.05.12г. по същото дело за оставяне без уважение на молбата на касаторите за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците – настоящи касатори, са наследници по закон на И. Ц., починал на 08.12.05г., който е бил съдружник в ответното дружество, притежаващ 46 дяла от капитала му. С решение на Общото събрание на съдружниците от 24.09.09г. е отказано на наследниците да бъдат приети за съдружници, като е прието да се изплати равностойността на притежаваните от наследодателя им дружествени дялове. Спорът по делото е бил относно стойността, по която следва да се определят дружествените дялове – дали по пазарната оценка на дяловете или по балансовата им стойност. Въззивният съд е определил равностойността на дяловете към 31.12.05г. според метода на оценка и обхвата на оценяваните елементи съгласно единия от вариантите в заключението на икономическата експертиза на база на балансовата им стойност. Решаващият състав се е позовал на задължителната за съдилищата на практика на ВКС съгласно ТР № 1/19.02.10г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК, а именно на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 64/09.06.09г. по т.д.№ 504/08г. на ВКС, ІІ т.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторите поставят въпросите: 1.Следва ли въззивният съд да прояви активност, с оглед задълженията си по чл.7, ал.1 и чл.10 ГПК, като не е събере сочени, но несъбрани от първоинстанционния съд доказателства? 2. Следва ли въззивният съд да даде на страната указания съобразно чл.146, ал.2 ГПК, когато счита, че определени твърдени от нея факти не са били доказани в първоинстанционното производство? 3.Дали като база на изчисляване на стойността на дяловете на наследодателя следва да бъде взета пазарната или балансовата стойност на имуществото на дружеството?
По първия и втория процесуални въпроси е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС по ТР № 1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК, в която са дадени подробни разяснения относно правомощията на въззивния съд по събирането на доказателства, включително и служебно, както и при допуснати нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото. В случая въззивният съд е допуснал исканите доказателствени средства от въззивниците, поради което въпросът за „проявата на активност” от страна на съда не подлежи на обсъждане. Оплакването на касаторите е съсредоточено върху състава на експертизата, като се поддържа, че същата е следвало да бъде изпълнена от три вещи лица. Касаторите не са мотивирали конкретно искането си относно необходимост от такъв състав на експертизата, а се основават само на твърденията на първото назначено по делото вещо лице, което е поискало включване в състава и на друг експерт. Въззивният съд е заменил вещото лице и новоназначеният експерт е депозирал заключение в изпълнение на поставените от въззивниците задачи, което не е било оспорено. По същество касаторите оспорват възприетия от апелативния съд вариант на заключението – определената равностойност на дяловете по балансова стойност, а не по пазарна оценка, каквато също е била изчислена от експерта.
Третият въпрос, за базата на която следва да се изчисли стойността на дяловете на наследодателя, е от значение за спора. Както е посочил и въззивният съд, е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС по решение № 64/09.06.09г. по т.д.№ 504/08г. на ІІ т.о.
В това решение, както и в решение № 224/10.09.2010г. по т.д.№ 765/08г. на ІІ т.о., решение № 81/18.07.2011г. по т.д.№ 809/10г. на І т.о., решение № 87/06.06.2012г. по т.д.№ 468/11г. на ІІ т.о., решение № 120/10.07.2012г. по т.д.№ 781/11г. на ІІ т.о. и решение № 10/10.09.2012г. по т.д.№ 502/2010г. на ІІ т.о. са разгледани въпросите за определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, като е прието, че същата следва да се определи по междинния баланс на активите и пасивите на дружеството, отразени по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти – решение № 64/09.06.09г. по т.д.№ 504/08г. на ІІ т.о. и решение № 87/06.06.2012г. по т.д.№ 468/11г. на ІІ т.о. В компонентите за формиране на равностойността на дела не се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а изчислението се извършва въз основа на т.нар. чист актив / без собствения капитал, резерви и финансов резултат/ – решение № 224/10.09.10г. по т.д.№ 765/08г. на ІІ т.о. Законодателят императивно е определил конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на съдружника – също и решение № 120/10.07.2012г. по т.д.№ 781/11г. на ІІ т.о. Дадените разрешения са възприети и от настоящия състав на ВКС в решение № 100/07.02.13г. по т.д.№ 665/11г. на І т.о.
С посочените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, съдебната практика е уеднаквена и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С касационната жалба е обжалвано и въззивното решение в частта, с която е потвърдено определение от 19.05.12г. на СГС за оставяне без уважение на молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. В тази част касаторите не са посочили основания за допускане на касационно обжалване. Оплакванията са само досежно обстоятелството, че документи за заплащане на адвокатско възнаграждение са били представени по делото. Въззивният съд се е позовал на разрешенията по т.1 на ТР № 6/12г. от 06.11.13г. на ОСГТК на ВКС и е потвърдил първоинстанционния акт, в който е прието, че доказателства за заплащане на разноските са били представени с молбата по чл.248 ГПК, т.е. след приключване на разглеждането на делото.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1781/25.08.14г., постановено по т.д.№ 2950/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.