4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
гр. София, 25.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04 октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1179/17г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.П. срещу решение №179 от 18.01.2017 г. на АС-София по т.д. №4183/2016 г., с което е потвърдено пъроинстанционното решение № 1048/13.06.2016 по т.д. № 1695/ 2015 на СГС-VІ-5 с-в, с което е отхвърлен главният иск на касатора срещу [фирма]-гр. София за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба като част от съдържанието на договор от 30.03.2010 г. за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа с предмет комплектен трансформаторен пост със съответното оборудване/описаните проводници и съоръжения/ за външно захранване на две жилищни сгради с обществено обслужване и подземни гаражи на [улица]в УПИ ІІІ-388 и УПИ ІV-223,кв.337,м. „П.-Б.” СО-р.В. срещу продажна цена от 98 639,28 лева с ДДС , както и предявеният като евентуален спрямо първия, иск да бъде осъден ответникът да сключи договор за изкупуване на горните съоръжения.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице такива по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор, с доводи за липса на основания за допускане до касация. Претендира като разноски присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за за неоснователен искът по чл.19 ал.3 ЗЗД, съставът на въззивния съд се е позовал на сключен между страните на 30.03.2010 г. договор за присъединяване на потребители към разпределителната електрическа мрежа/съкр. ДППЕРМ/ по реда на чл.20 ал. 5 т.2 от НПППЕЕПРЕМ с обект на присъединяване: Две жилищни сгради с обществено обслужване и подземни гаражи на [улица]в УПИ ІІІ-388 и УПИ ІV-223,кв.337,м. „П.-Б.” СО-р.В.. Необходимите съоръжения за това са изградени и за тях е издадено Разрешение за ползване № ДК-07-С-59/08.04.2013 г. на ДНСК. Според, ищеца задължението за изкупуване на съответните съоръжения произтича от разпоредбата на чл.20 ал.7 от действащата към датата на сключване Наредба №6 от 09.06.2004 г./отм./ за присъединяване на потребители към разпределителната електрическа мрежа, а уговорката в чл.16 от процесния ДППЕРМ има характер на предварителен договор, доколкото последната задължава присъединяваното лице да прехвърли възмездно на електроразпределителното дружество собствеността на съоръженията за присъединяване на обекта.
Въззивният съд е приел,че доколкото с н.а. от 15.04.2013 № 95 ,т.ІІ,рег. № 12093 дело №271. на нотариус Р. Д.,рег.№274 на НК с р-н на действие РС-София и нот.акт №96/15.04.1013 , т.ІІ,рег. № 12094 дело №272/13 на същия нотариус в полза на [фирма]-гр. София са учредени съответно право на строеж на два трафопоста, съотв. в ПИ с идентификатор: 68134.1931.388 и 68134.1931.223 и сервитути по чл.64 ал.2 ЗЕ, вкл. по т.1-право на прокарване на подземни електропроводи, то с изграждането на трафопоста с прилежащите му съоръжения собствеността върху тях е преминала в патримониума на ответното дружество-суперфициарен собственик и следователно искът по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко-продажба е неоснователен. По отношение на евентуалния иск да бъде осъден ответникът да сключи договор за изкупуване на горните съоръжения, съдът се е обосновал, че този правен ефект се постига чрез изпълнението на договора за изработка на процесните съоръжения, поради което и тази претенция е неоснователна.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора се сочат като значими за спора няколко правни въпроса, от които, само този, за начина на уреждане на отношенията между страните по договор за присъединяване на потребители към разпределителната електрическа мрежа/съкр. ДППЕРМ/ по реда на чл.20 ал. 5 от Наредба №6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на потребители към разпределителната електрическа мрежа има това качество. Твърди се, че по този въпрос обжалваното решение е в противоречие с цитираната задължителната за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р. № 7/04.02.2014 г по т.д. № 59/13 на Второ т.о.. Останалите въпроси представляват оплаквания за процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав, счита, че не следва да се допусне до касация въззиззивното решение, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК по следните съображения:
С цитираното от касатора Решение № 7/04.02.2014 г по т.д. № 59/13 на Второ т.о. съставът на ВКС , ТК, се е произнесъл по специфичния случай, в който присъединеното с ДППЕМ лице е изградило , съгласно чл.20 ал.5 от Наредба №6/09.06.2004 г. –отм. съответните съоръжения за присъединяване преди учредяване на право на строеж в полза на електроразпределителното дружество на сградата, помещаваща трафопоста и съответните съоръжения, съответно до придобиването на правото на собственост от страна на последното върху обекта. Прието е, че в този случай, за да възникне право на вземане за вложените средства, в полза на присъединеното към електроразпределителната мрежа /съкр. Е./ лице е необходимо преди това преминаването на собствеността върху изградените съоръжения в патримониума на електроразпределителното дружество.
В настоящия случай фактите са различни: изграждането на обекта и съоръженията по присъединяването към Е. от страна на присъединяваното лице е станало при учредяването в полза на електроразпределителното дружество /Е./ право на строеж и сервитут по чл.64 ал.2 ЗЕ. В този случай , според друго решение на ВКС по чл. 290 ГПК: Р № 247 / 27.02.2015 г. по т.д. № 2952/2013 г. на Първо т.о. , отношенията между страните по договор за присъединяване на потребители към разпределителната електрическа мрежа/съкр. ДППЕРМ/ относно вложените от присъединяваното лице средства при изграждането на обекта и съоръженията се уреждат, съгласно чл.20 ал.7 от цит. наредба във връзка с чл.326 ал.2 ТЗ, т.е. за последния възниква вземане спрямо Е. по силата на уговореното в самия договор, без да е необходимо, а и не е допустимо, след учредяването на суперфиция в полза на Е. , сключването преди това на договор изкупуването на сградата и съоръженията, респ. обявяването на предварителен такъв за окончателен.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице соченото основание за допускане до касация, доколкото отговорът на правния въпрос в обжалваното решение съвпада със съответната задължителна практика на ВКС, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №179 от 18.01.2017 г. на АС-София по т.д. №4183/2016 г..
ОСЪЖДА Ф. О.-гр. П. да заплати на [фирма]-гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.