О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№611
София, 11.06. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 267 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. Л. против решение от 18.11.2009 г., постановено по гр.д. № 155 по описа за 2009 г. на Окръжен съд М. , с което е отменено решение от 15.05.2008 г. по гр.д. № 54/2007 г. на Районен съд-Л. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от О. Л. против К. Л. 94 /Л/, гр. Л. , М. Я. И., А. И. А. и Агенция за държавни вземания иск с правно основание чл.336 ГПК /отм./ за установяване, че К. Л. 94 /л/, гр. Л. не е собственик на ? ид.ч. от недвижим имот, представляващ административна сграда със застроена площ 336 кв.м., построена в УПИ *, кв.232 по плана на гр. Л. с административен а. ул.”С” 15.
Ответниците М. Я. И. и ЗК”Л” /в ликвидация/, гр. Л. оспорват жалбата по същество, но същите, както и А. И. А. и Агенция за държавни вземания не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Решението е постановено по предявен при условията на чл.336 ГПК /отм./ отрицателен установителен иск, предявен от О. Л. , която е обосновала правния си интерес от съставен през 2005 г. акт за частна общинска собственост, придобита на основание чл.30 ЗСПЗЗ. Съдът е отчел влязлото в сила решение, с което е отречено правото на собственост на ЗК”Л” /в ликвидация/ въз основа на договор за покупко-продажба от 27.12.1995 г., сключен между кооперацията като купувач и представители на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, поради нищожност на договора и е разгледал заявеното с въззивната жалба възражение за придобивна давност считано от 1995 г., като е обсъдил направените от О. Л. оспорвания по него – за липса непрекъснато и необезпокоявано владение и че е недопустимо придобиване по давност на идеални части от недвижим имот. Прието е, че е безспорно установено, че кооперацията е упражнявала фактическа власт върху спорния недвижим имот от 27.12.1995 г., когато е сключен нищожния договор, който установява и началния момент на давностното владение. От този момент и в различни периоди, включително и към 1.06.2009 г. е упражнявана фактическа власт и с оглед презумпцията на чл.83 ЗС, която не е оборена, следва да се приеме, че владението е упражнявано през целия период и десетгодишния давностен срок е изтекъл в края на 2005 г., преди предявяване на иска. Владението е било спокойно /не е установено с насилие/ и не са предприемани действия, които да прекъснат придобивната давност съгласно чл.116 ЗЗД и имотът не е имал характер на държавен по аргумент от § 28, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията му от 1995 г., като правото на строеж е отстъпено възмездно с решение на ИК на ОНС М. по протокол 12/25.07.1967 г. съобразно действалите тогава чл.38 и чл.39 от Правилника за държавните имоти /отм./ и чл.15 ЗС в редакцията му от 1958 г. и съобразно § 28, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ бр.45 от 1995 г./ имуществото на лицата по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ е станало съсобствено на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което и имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост през 2000 г. За неоснователно е прието твърдението на О. Л. , че идеални части не могат да се придобиват по давност. След като е установено, че ответната кооперация е владяла имота заедно с още три кооперации /разпределителен протокол от 28.12.1997 г./ и след като действията на О. Л. по съставяване на акт за общинска собственост и опитите за изземване на имота, не са такива по чл.116 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС, водещи до прекъсване на давността, е направен извод, че З. „Л” /в ликвидация/ е придобило собствеността чрез недобросъвестно давностно владение.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Първият поставен въпрос за възможността да тече давност по отношение на държавен имот е неотносим към изводите на съда, който изрично е приел, че имотът не е имал характер на държавен. Единствената обосновка на тезата на касатора е свързана с факта, че деактуването като държавна собственост е станало през 2000 г. Актуването или деактуването на недвижим имот като държавна или общинска собственост има само констативно, но не и правопораждащо значение. Същевременно самият касатор е обосновал правния си интерес от предявяване на иска, а съответно и допустимостта на съдебното производство, с правата на общината по чл.30 ЗСПЗЗ, констатирани със съставения през 2005 г. акт за частна общинска собственост, от което следва, че по делото е безспорно, че процесната сграда не е държавна собственост, а съответно липсва противоречие на въззивното решение с представените решения, постановени по реда на чл.218а и сл. ГПК /отм./ № 224,/27.04.2009 г. по гр.з. № 1491/2008 г., ВКС, ІІ г.о. и № 6/22.01.2009 г. по гр.д. № 4769/2007 г., ВКС, ІV г.о.
Твърдението, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите Б, по същество съставлява довод за допуснато съществено процесуално нарушение, който съставлява касационно основание по чл.281, т.3 ГПК и не може да бъде разглеждан при преценка предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Отчитането на факта на деклариране и заплащане на данъци за имота от ответната кооперация в мотивите на съда, е направено само като индиция за намерението за своене, поради което липсва противоречие с решения № 14 от 29.01.2009 г. по гр.д. № 4407/2007 г., ВКС, ІІІ г.о. и решение № 315/13.04.2009 г. по гр.д. № 6445/2007 г., ВКС, ІІІ г.о., които приемат, че заплащането на данъци съставлява действие на обикновено управление и само по себе си не установява намерение за своене.
Не се констатира противоречиво разрешаван въпрос и с оглед приложените решения № 59/12.04.2004 г. по гр.д. № 500/2003 г., ВКС, І г.о., № 1143/2.12.2008 г. по гр.д. № 4507/2007 г., V г.о. и № 649/1.07.1993 г. по гр.д. № 477/92 г., ВС, І г.о., според които всички елементи на владението и придобивната давност по чл.79, ал.2 ЗС следва да бъдат установени по безспорен начин, доколкото именно в този смисъл са и мотивите на въззивния съд. Тезата на касатората е, че при съвкупно обсъждане на доказателствата, част от които съдът е игнорирал, съдът е следвало да приеме, че е налице прекъсване на упражняването на фактическата власт, т.е. по същество се касае до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, поради необсъждане на всички релевантни доказателства, довело до необосновани фактически изводи, съставлящ касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, който не може да бъде разгледан в рамките на настоящото производство по чл.288 ГПК.
Тълкуването по решение 195/30.03.2009 г. по гр.д. № 6291/2007 г., ВКС, ІІ г.о., че за придобилото по силата на договор правото на собственост върху недвижим имот лице не съществува задължение да манифестира своето право, нито да отблъсква действията на прехвърлителя, за да го запази, е свързано с наличието на действителен договор с вещно-прехвърлителен ефект, поради което е неотносимо към настоящия случай, в който ответната кооперация е придобила владението въз основа на нищожен договор. Същото се отнася и до указанията по ППВС № 9/74 г., че съдът трябва да изследва дали чрез фактическата власт се упражнява само субективното право, породено от договор или лицето, излизайки извън рамките на това субективно право, не е започнало да упражнява за себе си действия, за които е оправомощен носителя на правото на собственост и дали тези действия са изявени и по отношение на собственика /съсобственика/.
Липсва противоречие с решение № 1222/16.12.2008 г. по гр.д. № 4794/2007 г., ВКС, І г.о., според което упражняващият фактическтата влест не следва да доказва намерение за своене, а оспорващото лице следва да установи, че фактическата власт е била упражнявана за другиго или без намерението за придобиване на собствеността по давност. Тълкуването в посоченото решение е, че който оспорва твърдението за придобивна давност, следва да установи, че упражняващият фактическата власт е бил държател и е неотносимо към тезата на касатора, че следва да се установи намерение за придобиване точно по давност, а не на друго основание. Своенето съставлява упражняване на фактическа власт, съответстваща на правомощията на собственика или на носителя на ограничено вещно право, като от значение е дали обективно се притежава вещното право, а не дали владелецът има съзнанието, че имотът е чужд.
Твърденията, че АПК Л. , съответно ТКЗС Л. гр. Л. не са имали права по отношение на процесната сграда, включително и липсата на учредено право на строеж, не са били наведени пред инстанциите по същество, поради което наведените в тази връзка доводи не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Неотносими се явяват и приложените към изложението решения № 111/18.11.1985 г. по гр.д. № 85/85, ОСГК и решение № 803/21.10.1994 г. по гр.д. № 662/1994 г., І г.о. Първото дава тълкуване, че нищожни, поради липса на форма договори, могат да се валидират само с последващ закон, който с изрична разпоредба придаде обратна сила на новопредписана форма, а второто – че владението може да се придобие със съгласието на предишния владелец, за което съгласие не необходима някаква форма, както и че по давност може да се придобие и вещно право на строеж. Тези въпроси са извън релевантните по делото.
В обобщение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА. касационно обжалване на решение от 18.11.2009 г., постановено по гр.д. № 155 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- М.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: