О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
София, 18.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1174/2019 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№283/14.01.2019 г., подадена от адвокат М. Г. – процесуален представител на Л. Х. Л. от [населено място] против въззивно решение №278/12.12.2018 г. по гр.д.№484/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.к., с което е потвърдено решение №830/10.8.2018 г.по гр.д.№4422/2017 г. по описа на Добричкия районен съд, г.к., 19 състав с което са отхвърлени предявените от Л. Х. Л. от [населено място] против Т. К. Т. от [населено място], обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумите 5040 щатски долара и 8316,78 щатски долара, платени без основание/при начална липса на основание/,съответно на 24.01.2017 г. и на 25.01.2017 г. с банкови преводи, ведно със законната лихва върху същите, считано от датата на подаване на исковата молба/04.12.2017 г./ до окончателното плащане.
Добричкият съд е приел, че „При така установеното настоящата инстанция намира решаващия извод на първоинстанционния съд за липсата на осъществено неоснователно разместване на блага, обогатило ответника за сметка на ищеца, за правилен.Този извод не се разколебава от показанията на свидетелите А. А. и М. Т., тъй като в тях се съдържа единствено информация за извършен превод от ищеца по сметка на ответника по погрешка/предвид съвпадение на имената на ответника с тези на друг човек/, опосредена от чутото от самия ищец, при това в разрез със собствените му твърдения в исковата молба за съзнателно извършен превод по сметка на ответника с цел неуточнено бъдещо бизнес начинание.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, вкл.гласните, допустимостта на които е предпоставена от естеството на твърдяното от ответника облигационно правоотношение, съдържащо елементите на договора за поръчка по чл.280 от ЗЗД- безвъзмездно възлагане на посредническа услуга/посредничество при инвестиция на ищеца и негови приятели по инвестиционен проект “Swiscoin” LTD за добив на криптовалута/, съществуването на което в случая може да се доказва с всички доказателствени средства/в този смисъл Решение по гр.д. № 1037/2004 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 59 от 06.03.2014 г. по гр. д. № 4617/2013 г. на ВКС, IV г.о; Решение № 239 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 7200 / 2014 г. на ВКС, IV г.о./, събирането на които гласни доказателства е и поискано в предвидените за това процесуални срокове, дават основание да се приеме, че не е настъпило твърдяното неоснователно обогатяване на ответника в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД чрез престацията на ищеца, тъй като същата има правно основание и не съставлява плащане без да е съществувало някакво правоотношение между страните. Превеждането на сумата е в изпълнение на задължението на ищеца да предостави средствата за изпълнение на действията по придобиване на съответните пакети криптовалута, които е възложил. Вън от предмета на настоящото установяване е изпълнил ли ответника услугата в съответствие с уговореното. Изпълнението на възложените действия е в предмета на доказване по спор относно договорните отношения между страните, какъвто не е настоящия спор.
Исковете, основани на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, респ. обжалваното решение потвърдено с препращане на основание чл.272 от ГПК към мотивите на същото.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационният жалбоподател твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се поставя следните въпроси: 1.Допустимо ли е съдът да се произнесе по правна квалификация, различна от приетата и разгледана в мотивите на съдебното решение ?, 2. Допустими ли са свидетелските показания за доказване на договорни отношения, когато цената на договора надвишава ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и допустими ли са същите, когато между страните по делото има спор за наличието/съществуването/ на договорни отношения ?, 3.Допустимо ли е допускането до разпит на свидетели за установяване на наличието на договор на стойност над 5000 лева, при положение, че другата страна по делото не дала своето изрично съгласие ?, 4. Длъжен ли е съдът да обсъди всички направени във въззивната жалба възражения на страните и да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора ?, 5. Длъжен ли е съдът в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да доказва липсата на основание при предаване на имущественото благо на ответника., 6. Представлява ли документа за извършен банков превод на парична сума доказателство за наличие на договорни отношения или е само доказателство за това, че е преведена и съответно получена сумата ?, и 7.Допустимо ли е при договора за поръчка довереникът да извърши поръчката чрез трето лице при липса на изрично съгласие отстрана на доверителя ?
Сочи се и се представя практика на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Т. К. Т., посредством процесуалния си представител – адв. М. П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационните жалби са подадени в законния срок, поради което е процесуално допустима. Въззивното решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения:
По първия от поставените въпроси, а именно: „Допустимо ли е съдът да се произнесе по правна квалификация, различна от приетата и разгледана в мотивите на съдебното решение ?“, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В случая Добричкият окръжен съд, в изпълнение на приетото с т.2 от ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГТК, служебно е преквалифицирал предявения иск, с оглед фактите и обстоятелствата, наведени в исковата молба.
По втория от поставените въпроси, а именно: „Допустими ли са свидетелските показания за доказване на договорни отношения, когато цената на договора надвишава ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и допустими ли са същите, когато между страните по делото има спор за наличието/съществуването/ на договорни отношения ?“, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По посочения въпрос въззивната инстанция е съобразила изводите си по този въпрос с практика на ВКС по чл.290 ГПК, опредметена в решение №59/06.3.2014 г. по гр.д.№4617/2013 г., IV г.о., и решение №239/08.6.2015 г. по гр.д.№7200/2014 г., IV г.о., които сочат, че изпълнението може да бъде установено с всички допустими в закона доказателствени средства, в т. ч. и със свидетелски показания, доколкото не попадат в изключенията по чл. 164 ГПК, като в конкретния случай не е налице нарушение на нормата на чл.164 ГПК, тъй като свидетелските показания са ангажирани не за доказване на основанието за плащане, а за установяване на възлагане на посредничество при инвестиция по инвестиционен проект „Swiscoin“ LTD, за добив на криптовалута.
По третия от поставените въпроси, а именно: „Допустимо ли е допускането до разпит на свидетели за установяване на наличието на договор на стойност над 5000 лева, при положение, че другата страна по делото не дала своето изрично съгласие ?“ обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивите на съда се съдържат в отговора на втория въпрос.
По четвъртия от поставените въпроси, а именно „Длъжен ли е съдът да обсъди всички направени във въззивната жалба възражения на страните и да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора ?“ решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Добричкият окръжен съд е обсъдил всички наведени в исковата молба доводи, показанията на разпитаните по делото свидетели, оплакванията, въведени с въззивната жалба, възраженията на страните по спора, като е дадено разрешение по спорния предмет и направен краен извод за неоснователност на исковите претенции.
По петия от поставените въпроси, а именно Длъжен ли е съдът в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да доказва липсата на основание при предаване на имущественото благо на ответника ?“, въззивното решение не следва да бъде допуснато, тъй като предявеният иск не е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, а следствие преквалифицирането на претенцията, същата е по чл.59 ЗЗД.
По шестия от поставените въпроси, а именно: „Представлява ли документа за извършен банков превод на парична сума доказателство за наличие на договорни отношения или е само доказателство за това, че е преведена и съответно получена сумата ?“, обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като въпросът за договорните отношения е изключен от спора като основание за претенциите, предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства. От фактите по делото се установява, че не е налице основанието по чл.59 ЗЗД и поради това исковете да отхвърлени, а събраните доказателства установяват наличието на договорни отношения, за които иск не е предявяван.
По седмия от поставените въпроси, а именно: „Допустимо ли е при договора за поръчка довереникът да извърши поръчката чрез трето лице при липса на изрично съгласие отстрана на доверителя ?“, решението не следва да се допусне, с оглед отговора на шестия въпрос.
По посоченото в касационната жалба от касационния жалбоподател, основание по чл.280, ал.2 ГПК обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Соченото основание не е налице. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като свързва същото основание с твърдения за необоснованост на изводите на въззивния съд, неизлагане на собствени фактически и правни изводи, нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Затова следва да се приеме, че и с тази част от изложението не са аргументирани основания за допускане на касационен контрол.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №278/12.12.2018 г. по гр.д.№484/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.к.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: