3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№612
С., 10.10.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 1136 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение от 17.06.2010 год. по гр.д.№ 341/2010 год. на Софийски апелативен съд с която е приета за неоснователна въззивната жалба на дружеството срещу Решение № 5549 от 14.12.2009 год. по гр.д.№ 2494/2007 год. на Софийски градски съд, както и в частта с която е уважена жалбата на Руска М. и В., М. и П. С. срещу същото решение досежно размера на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди.
В частта с която исковете са били отхвърлени за сумите над 63000 лв. и до предявения размер, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
Руска М. и В., М. и П. С. не са представили по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор.
Ищците са наследници (съпруга и низходящи) на починалият в резултат на ПТП на 16.11.2006 год. И. М.. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил „Ситроен” с ДК [рег.номер на МПС] със собственик и водач С. Ж. Т. е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при [фирма], са предявили срещу застрахователното дружество субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по 70000 лв. за всяка една от тях.
Първоинстанционният съд е уважил иска на Руска М. до размера на 64000 лв., а на В., М. и П. С. – по 58500 лв. за всяка една от тях. Приел е 1/10 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И. М. пострадалата. Сезиран с въззивната жалба на страните по делото, съответно в уважената и отхвърлената част на исковете, съставът на САС е счел, че жалбата на ищците е частично основателна. Също е приел е наличието на 1/10 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М., който е управлявал каруца в тъмната част на денонощието без същата да е оборудвана с два червени светлоотразители от задната част и запален фенер отзад вляво. Като справедлив размер на обезщетенията е приел сумата от по 70000 лв. за всеки от ищците, редуцирайки ги съобразно приетото съпричиняване.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Конкретни правни въпроси не са формулирани, но от изложението може да се изведат въпрос: 1./ Какви са критериите за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по посочения въпрос се свързва с „Необходимо е да се посочат от ВКС законосъобразните критерии при определяне степента на съпричиняване или по-скоро да се укаже на съдилищата мяра при определяне степента на съпричиняване, тъй като досегашната съдебна практика е много разнообразна и в този смисъл голяма част от съдебните решения са постановени в нарушение на чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД….”.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице по отношение на посочения въпрос.
Както неколкократно е посочвал ВКС, критериите за справедливост при прилагането на чл.52 ЗЗД са специфични за всеки отделен случай, унифицирането им би ги обезсмислило и поради това не е и възможно формирането на единен критерий, валиден при всички разглеждани от съдилищата спорове. Същото се отнася и за критериите за съпричиняване на вредоносния резултат. Наличието на съпричиняване и степента му се преценява съобразно конкретните обстоятелства при всеки отделен случай. Дори преценката да съдилищата по същество да е неправилна и съпричиняване да липсва или съотношението му да е неправилно определено, в този случай би се касаело за неправилен съдебен акт – чл.281 т.3 ГПК, но не и основание по чл.280 ал.1 ГПК за факултативен касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 17.06.2010 год. по гр.д.№ 341/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.