О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
гр. София, 30.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2179 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма] против определение № 2247/10.07.2017г. по в.ч.д. № 1464/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, V с-в, с което е оставена без разглеждане частна жалба на жалбоподателя срещу определение от открито съдебно заседание на 16.02.2017г. от СГС, ТО, VI-5 състав по т.д. № 7761/2012г., с което не е допуснато до разглеждане възражение за прихващане, направено от дружеството на осн. чл.371 ГПК.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че при недопускане на направено възражение за прихващане се препятства възможността на ответника в един процес да упражни правото си на защита и се прегражда развитието на производството по предявените с възражението претенции. По възражението за прихващане се формира сила на пресъдено нещо и то има аналогични правни последици с насрещния иск. Връщането на насрещна искова молба, в случаи на неотстранени след указания на съда нередовности по нея, подлежи на обжалване с частна жалба. Следователно според частния жалбоподател е допустимо и обжалването на определението за недопускане на възражението за прихващане. Иска се отмяна на обжалваното определение на САС и връщане на делото на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба срещу определението на СГС.
В писмения си отговор ответникът по частната жалба [фирма] оспорва основателността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
С определение от открито с.з. на 16.02.2017г. по т.д. № 7761/2012г. на СГС, ТД, VI-5 с-в не е било допуснато за разглеждане направеното от ЗК [фирма] възражение за прихващане поради нередовност на същото и липса на предпоставките по чл.371 ГПК.
ЗК [фирма] е обжалвал горепосоченото определение. Въззивната инстанция е приела, че на обжалване по реда на чл.274 ГПК подлежат само определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и определения, изрично предвидени в закона, сред които актове не попада атакуваното определение на СГС по т.д. № 7761/2012г. Поради което САС е оставил без разглеждане частната жалба.
Определението е правилно.
При постановяването му е съобразено, че възражението за прихващане е процесуално средство за защита на ответника, чрез което се цели да бъде отблъснат искът предявен от ищеца. Отказът да бъде прието за разглеждане в рамките на висящия процес възражението за прихващане не води до преграждане на възможността за развитие на този процес, нито препятства правото на ответника да заведе в отделен процес претенцията си срещу ищеца като предяви същата вече под формата на иск. От текста на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК не може да се направи извод, че възражението за прихващане се подчинява на по-различен процесуален режим в сравнение с останалите възражения, съставляващи процесуалната защита на ответника или защитата му по същество срещу предявения иск. Затова, не може да бъде обоснована възможност за подаване на частна жалба срещу определението на съда, с което отказва да приеме за разглеждане и да се произнесе по възражение за подобрения и право на задържане. Ако първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно заявено пред него възражение за подобрения, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство, по повод на жалбата срещу решението.
В обобщение, въззивният съд правилно е приел, че определението на първата инстанция за недопускане за разглеждане на възражение за прихващане не подлежи на отделно обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.1 или 2 ГПК. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2247/10.07.2017г. по в.ч.д. № 1464/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, V с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: