О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
гр. София, 08.05.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 27 април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6729 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Б. Д. Б., чрез адв. Д. Й. против решение № 1098/15.07.2014 г. по в.гр.дело № 1279/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 295/22.01.2014 г. по гр.дело № 309/2013 г. на Варненския районен съд в частта, с която е развален сключения между И. Б. Т. и Р. В. Г. от една страна като купувачи и Б. Д. Б. от друга страна като продавач договор за продажба на недвижим имот по нот. акт № 164/2002 г., представляващ място с площ от 500 кв.м. в м.”Г.”, съставляващ имот № 17 по КП на „А. М.” и в частта, с която е осъден Б. Д. Б. да заплати на И. Т. и Р. Г. сумата 4 125 лв. представляваща продажната цена на имота, ведно със законната лихва от 10.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа също, че правните изводи на въззивния съд са неправилни, че към датата на прехвърляне на собствеността на процесния имот ответникът е бил собственик на същия, че не е продал чужд имот. Излага и доводи, че правото на ищците да развалят договора е погасено с петгодишна давност.
В изложението са поставени въпросите: 1. Според жалбоподателя въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в определение № 494/18.04.2013 г. по гр.дело № 1403/2013 г. на ВКС, III г.о., според която сделката между страните досежно процесния имот е била сключена не при начална липса на основание, а при отпаднало с обратна сила основание, точната квалификация е чл.55ал.1,изр.3 ЗЗД, че давността в този случай започва да тече от отпадане на основанието/влизане в сила на съдебното решение/. Посочва, че в процесния казус е разгледан и уважен иск с пр.осн.чл. 189 ЗЗД и в този смисъл давността е започнала да тече от датата на сключване на договора, а не от отпадане на основанието, че в този смисъл е и ППВС № 1/1979 г., който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, 2. допустимо ли е при предявен иск с пр.осн.чл.189, вр.чл.87,ал.3 ЗЗД решаващ състав да се произнесе на практика с решение по иск с пр.осн.чл.55 ЗЗД, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба И. Б. Т. и Р. В. Г., чрез адв.Д. А. в писмен отговор са изразили становище за недопустимост на касационната жалба, тъй като е обжалвано въззивно решение по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв., което не подлежи на касационно обжалване, за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Неоснователни са доводите на ответниците по жалбата за процесуална недопустимост на касационната жалба, тъй като видно от приложената по делото данъчна оценка на процесния имот, предмет на договора, чието разваляне е поискано е 14225.10 лв.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.189, вр.чл.87,ал.3 ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че жалбоподателят ответник Б. Б., чрез пълномощник В. Б. продал на 29.08.2002 г. на ищеца Б. Б. Т. собствения си недвижим имот – място с площ от 500 кв.м. в м.”Г.”, съставляващо имот пл. № 17 по КП на „А. м.”, землище[жк]на [населено място] за сумата 4 125 лв. Договорът е обективиран в нот.акт № 164/2002 г. и към момента на продажбата И. Т. и Р. Г. са били съпрузи.
С влязло в сила на 16.12.2008 г. решение по гр.дело № 1916/2008 г. на Варненския районен съд е прието между Б. А. И. и В. Й. И. от една страна и И. Б. Т. и Р. В. Г. от друга, че И. са собственици на недвижим имот, представлява имот пл. № 17 по ПНИ на СО”А. м.”, м.”Г.” с площ от 534 кв.м. ведно с изградената в имота сграда, придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, като последица от упражнявано непрекъснато съвместно владение в периода от 1976 г. до предявяване на исковата молба – 29.02.2008 г.Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на И. Т. и Р. Г. – Б. Д. Б..
От правна страна е прието, че в случая е налице влязло в сила решение, с което със сила на пресъдено нещо е установено между ищците и трети лица И., че последните са собственици на процесния имот пл. № 17 по ПНИ на СО”А. м.”, че това е процесния имот, предмет на продажбата. Прието е че силата на пресъдено нещо е формирана относно основанието, на което третите лица са се легитимирали като собственици – изтекла в тяхна полза давност, в резултат на упражнявано от 1976 г. до 2008 г. необезпокоявано владение върху имота. Направил е извода, че е установено, че имотът е придобит по давност от третите лица към момента на прехвърлителната сделка през 2002 г., че на осн.чл.223,ал.2 ГПК задължително е във вътрешните отношения между ищците и ответника, които са били подпомагана и подпомагаща страна в производството по гр.дело № 1916/2008 г., на ВРС приетото в мотивите на решението, че владение необезпокоявано е упражнявано от И. от 1976 г. и имотът е придобит с изтичане на десет годишен давностен срок – т.е. през 1986 г., както и наличието на идентичност между имот № 17 по КП „А. м.” и имот пл. № 17 по ПНИ. Съдът е приел, че е задължително и установеното между подпомаганата и подпомагащата страна – между ищците и ответника по настоящия спор, че към 2002 г., когато жалбоподателят е прехвърлил имот № 17 по КП”А. м.”, идентичен с имот пл. № 17 по ПНИ последният е бил собственост на И.. Преценени са за неоснователни възраженията на ответника-жалбоподател, че е продал свой имот, а ищците следвало да искат поправка и допълване на ПНИ, поради това, че имотът е бил собственост на трети лица още към момента на продажбата. Прието е също, че възраженията в обратния смисъл са преклудирани, тъй като е следвало да бъдат направени от ответника в качеството на трето лице-помагач на ищците в производството по гр.дело № 1916/2008 г. на ВРС, което не е сторено. Направил е извода, че е установено, че ответникът се е разпоредил с чужда вещ в полза на ищците и че предявеният иск с пр.осн.чл.189 ЗЗД е основателен. Според въззивния съд за ищците е възникнало правото, като изправна страна по договора, заплатили съответната цена да го развалят поради непрестиране на уговореното, че същите имат право да претендират и връщане на заплатената цена.
Въззивният съд е преценил за неоснователни възраженията на ответника за погасяване претенцията по давност. Прието е, че правото на купувача да претендира предвидените в закона последици от евикцията се погасяват с изтичане на 5-годишна давност – чл.110 ЗЗД. Според съда давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, че в случая се претендират последиците от осъществена съдебна евикция, че на посоченото основание началото на давностния срок съвпада с осъществяване на евикцията – с влизане в сила на съдебното решение по предявения от третото лице срещу купувача иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ – в случая на 16.12.2008 г. Прието е, че исковата молба е предявена на 10.01.2013 г., поради което претенцията не е погасена по давност. Приети са за неоснователни доводите, че началото на давностния срок съвпада със сключване на договора за продажба – 29.09.2002 г. Посочил е, че между страните не е било спорно, че към датата на договора за продажба ищците не са знаели за правата на третите лица. Според съда най-ранният момент, от който купувачът следва да се счита уведомен за заявените от третото лице права върху закупената вещ е датата на вписване на исковата молба по чл.97 ГПК/отм./. Приел е, че в хода на процеса ответникът е конституиран като страна по реда на чл.117, ал.1 ГПК/отм./, че е безспорно между страните, че вписването на исковата молба, насочване на претенцията срещу приобретателя са осъществени след сключване на сделката. С оглед спецификите на евикцията съдът е направил извода, че срокът за погасителната давност започва да тече от влизането в сила на решението, осъществяващо съдебното отстраняване, както и че възражението за погасяване по давност е неоснователно.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на иска за разваляне на договора, поради съдебно отстраняване на купувачите-ищци от имота, съответно, че е основателен и искът за връщане на заплатената по договора продажна цена. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което исковете са уважени.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. Съгласно тълкуването, дадено в т.2-ра от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.), с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цитирното от жалбоподателя определение № 494/18.04.20013 г. по гр.дело № 1403/2013 г. на ВКС, III г.о. е постановено по чл.288 ГПК и е извън обхвата на понятието практика на ВКС, така както е прието с посоченото тълкувателно решение. В подкрепа на доводите за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване е цитирано ППВС № 1/1979 г., което е неотносимо към настоящият казус, тъй като касае приложение разпоредбите на чл.55 и чл.59 ЗЗД, а в случая въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.189, вр.чл.87,ал.3 ЗЗД. Следователно посочената практика на ВКС е неприложима към настоящият спор. С оглед на посоченото съдът преценява, че не е установена хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд по този правен въпрос.
Не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението, тъй като същият касае приложното поле на чл.189,вр.чл.87,ал.3 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т .3 ГПК на въззивното решение на Варненския окръжен съд по поставените правни въпроси от жалбоподателя-ответник Б. Д. Б..
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата Р. Г. следва да се присъди сумата 500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1098/15.07.2014 г., постановено по в.гр.дело № 1279/2014 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 23804/20.08.2014 г., подадена от ответника Б. Д. Б., [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] чрез адв.Д. Й..
Осъжда Б. Д. Б., [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Р. В. Г., [населено място], [улица], ап. 6 сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: