О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№612
София, 11.06 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 259 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. С. Ц. против решението по гр.д. № 54 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав, с което е оставено в сила решение от 19.10.2007 г. по гр.д. № 7384/2005 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав за уважаване на предявения от В. Н. Й. против Ц. С. Ц. ревандикационен иск по отношение на апартамент № 12, в гр. С., ж.к.”Д” бл.13а, вх. А, ет.5.
Ответникът по касационната жалба В. Н. Й. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Искът е основан на твърдението на ищеца, че е собственик на процесния апартамент, закупен през 2001 г. от С. И. И. Ответникът е оспорил правата на ищеца с твърдение, че апартамента му е дарен от С. И. И. през 2002 г. Всяка от страните е поддържала, че договорът на насрещната страна не е подписан от праводателя С. И. Съдът е обсъдил експертните заключения – на единичната и първата тройна експертиза, че подписът в нотариалния акт от 2001 г. вероятно е положен от С. И. , както и втората тройна експертиза, по която мнозинството от вещите лица е мотивирало извода си, че С. И. е подписал нотариалния акт от 2001 г., а едното вещо лице – особено мнение, че подписа не е на С. И. Възприел е заключението на единичната, първата разширена и мнозинството от втората разширена експертиза, тъй като същите са логични, ясни и обосновани и кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото – показанията на св. Р, очевидец, присъствал при сключването на договора от 2001 г. и излагащ подробно личните си възприятия. Не е възприето особеното мнение на вещото лице от втората разширена експертиза, тъй като е изолирано и не е подкрепено с нито едно друго доказателство по делото.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като счита, че въззивното решение противоречи на приложените съдебни решения по въпроса за принципите и начините на възприемане и оценяване на заключенията на вещите лица, извършващи различни видове експертизи по съдебните дела. В приложените решение № 2308/15.12.1994 г. по гр.д. № 6292/1993 г., ІІІ г.о., решение № 932/25.09.1991 г. по гр.д. № 699/1991 г., І г.о. и решение № 712/18.11.2004 г. по гр.д. № 141/1991 г., ТК е дадено тълкуване, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а да го обсъди заедно с другите доказателства и то независимо от възраженията, които страните правят по заключението, като съдът може да не основе решението непременно върху доклада на експерта; както и че заключението не става обвързващо доказателство по делото, ако страната не е направила възражения по него, но отричането му на заключението не може да бъде голословно, а трябва да бъде мотивирано. В съответствие с посоченото тълкуване въззивният съд е преценил експертните мнения в съвкупност с доказателствата по делото и е мотивирал защо приема заключението за автентичност на подписа на продавача по нотариалния акт от 2001 г. и съответно защо не възприема особеното мнение, че подписът е неавтентичен, а съответно липсва твърдяната противоречива съдебна практика.
Не е налице противоречие и с Тълкувателно решение № 142 от 1.12.1966 г., ОСГК на ВС. Със същото се дадат указания, че постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е счетен за невиновен да е извършил престъпното деяние, не е задължително за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това деяние, които са неотносими към настоящия случай. В мотивите е прието, че спиране при условията на чл.182, б.”д” ГПК се налага, когато са събрани допълнителни доказателства, при наличието на които органите на прокуратурата могат да изменят становището си относно наказателната отговорност на извършителя на деянието, както и когато прокуратурата изобщо не се е произнасяла по престъпните обстоятелства, разкрити в гражданския спор. В настоящия случай липсват данни, а и не се поддържа от касатора в хода на настоящото гражданско дело да са разкрити престъпни обстоятелства, а се касае до досъдебно производство, образувано по сигнал на Ц. Ц. , а в посоченото тълкувателно решение липсват мотиви, че всяко досъдебно производство е основание за спиране на гражданския спор.
В обобщение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението по гр.д. № 54 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: