О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
София, 12.07.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1505 по описа за 2016 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Г. И., приподписана от адв. Б. Б., срещу въззивно решение № 86/03.10.2014 г., постановено от Бургаския апелативен съд по гр.д. № 187/2014 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителните директори Д. Б. Ш. и П. Н. Д., чрез адв. П. К., е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Сливенски окръжен съд, е обявил за относително недействителен по отношение на [фирма], [населено място], договорът, с който Н.И. продала свой недвижим имот на Д. И., на осн. чл. 135 ЗЗД. За да постанови този резултат, съдът установил, че съгласно запис на заповед от 05.02.2008 г. [фирма], [населено място], представлявано от Е. И., се е задължил неотменяемо и безусловно да заплати, при предявяване на записа на заповед, на [фирма], сумата от 945 000 лв., ведно с годишна лихва от 9,648 %, считано от датата на издаване, като е предвиден срок за предявяване на записа на заповед до 05.02.2009 г. Ценната книга е авалирана от Н. И. и още двама авалиста, при условията, при които е издадена. Изяснено , че липсата на дата на полагане на подписа от авалиста е ирелевантно за редовността на поетото поръчителство. След като поръчителят се е задължил да отговаря по записа на заповед при условията, валидни за длъжника-издател, то датата на издаване на ценната книга важи и за авалиста. Задължението на авалиста не е акцесорно, за разлика от договора за поръчителство и той участва в менителничната сделка, като е поел самостоятелно менителничното задължение, поради което и отговаря на собствено основание. Съдът е достигнал до извода, че И. се явява длъжник на банката по менителничното правоотношение. Изяснено е още, че не е необходима изискуемост на вземането на кредитора по иска с правно осн. чл. 135 ЗЗД, а само наличието на валидно задължение. В тази връзка е прието, че е без значение дали ценната книга е била предявена, а също – дали вземането на ищеца – кредитор е погасено по давност – ако това негово качество в последствие отпадне, поради това, че вземането му е погасено по давност, непротивопостамвимостта губи смисъла си.
Установено е, също така, че длъжникът И. се е разпоредила в полза на внука си със свой недвижим имот след възникване на задължението по записа на заповед. При условията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД е прието, че е налице знание за увреждащото действие от страна на длъжника и приобретателя по сделката.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите – приложима ли е материята за менителничните документи, уредена само в Търговския закон, за физическите лица, авалати по запис на заповед, издадена от търговско дружество, в полза на друго търговско дружество, като обезпечение на банков кредит, при наличие на казуално правоотношение – договор за банков кредит; нищожен ли е запис на заповед поради противоречие със закона, издаден като обезпечение за банков кредит на търговско дружество и авалиран от физически лица, след като записът на заповед е вън от системата на обезпечения в отношенията на физическите лица и търговеца; ако записът на заповед е нищожен, то има ли основание този запис да служи като обезпечение по казуален договор и не е ли опорочено производството по чл. 417 ГПК, тъй като цялото производство се движи в услуга на искането за издаване на изпълнителен лист; процесуално нарушение ли е, ако съдът допусне изслушването на свидетели за оспорване на официален документ, а именно – уведомление по чл. 47 ГПК за връчване на нотариална покана, като след това, в решението си игнорира свидетелските показания на допуснатите до разпит свидетели и, ако има допуснато процесуално нарушение, то следва ли да се отмени решението на съда в тази му част като недопустимо; допуснато ли е процесуално нарушение при връчване на нотариалната покана, ако срокът, който е определен от нотариуса е 14-дневен, вместо както постановява чл. 47, ал. 2 ГПК – двуседмичен от залепването на уведомлението и как следва да се изчислява срокът на уведомлението, от коя дата и кога настъпва крайният срок за получаване на нотариалната покана от канцеларията на нотариуса; ако е допуснато процесуално нарушение при определяне на срока от страна на нотариуса и връчването на нотариалната покана е нередовно, то погасено ли е по давност вземането на банката по отношение на длъжника по записа на заповед, предвид преклузивния тригодишен срок за предявяване на записа на заповед; може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност.
Според касатора, касационно обжалване следва да бъде допуснато за разглеждане на поставените по-горе правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да излага съображения за това.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за приложимостта на правилата в Гл. X. на Търговския закон по отношение на физически лица, няма никакво съмнение нито в теорията, нито в практика, че адресати на нормите са, както физически лица, така и юридически лица, те могат да са, както търговци, включително банки, така и нетърговци. Касае се за търговски сделки, независимо от качеството на лицата, които ги извършват – чл. 286, ал. 2 ТЗ. Записът на заповед е безусловна и абстрактна правна сделка, поради което е без значение за приложимостта на разпоредбите на чл. 535 и сл. ТЗ вида на казуалното правоотношение, дали самото то е търговска сделка по см. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следващите въпроси, поставени от касатора, са също по приложение на правни норми, които са ясни, не създават затруднение в правоприлагането, като е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика, като не се установява необходимост от корективно, заместващо или осъвременително тълкуване с цел точно прилагане на закона, както и за развитие на правото (сам касаторът и не твърди подобна нужда). Записът на заповед по същността си е писмено обещание на длъжника, че ще заплати, служи като доказателство, че менителничното задължение съществува и е в обращаемост, като не бива да се смесва с обезпеченията на вземанията по смисъла на Глава VII от ЗЗД – по логиката на касатора всеки запис на заповед е нищожен по смисъла на чл. 152 ЗЗД. От друга страна, авалистът не може да прави възражения за недействителност на поръчителството, поради недействителност на задължението, което гарантира. Отговорността на авалиста винаги е солидарна и той встъпва в правата на менителнични ефекти, както срещу лицето за което поръчителства, така и по отношение на лицата, които отговарят към авалата. Освен всичко изложено, във връзка с въпроса за допустимостта на производството по чл. 417 ГПК, следва да се изясни, че развилото се заповедно производство по вземането на банката по записа на заповед, е неотносимо към иска по чл. 135 ЗЗД, по който е постановено въззивното решение.
Въпросите по тълкуването на чл. 47, ал. 2 ГПК, изчисляването на сроковете и дали вземането е погасено по давност, са също неотносими към постановеното от съда. Той е отказал да преценява дали записа на заповед е предявен, както и дали вземането е погасено по давност, защото е приел, че тези обстоятелства са ирелевантни за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Във връзка с тези съображения няма поставени правни въпроси.
По въпроса – допуснато ли е процесуално нарушение при игнориране на допуснати свидетелски показания, съдебната практика е дала разрешение, което трайно се следва при действието на ГПК от 1952 г., и при сега действащия ГПК. Без съмнение, такова нарушение няма, когато събраните доказателства – гласни, писмени или веществени, са относно неотносими факти и обстоятелства, както е приел в случая и съдът – във връзка с връчването по чл. 47, ал. 2 ГПК и нотариалната покана.
Неотносим към предмета на спора е и въпросът може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност. Длъжникът Надежда И. нито твърди, нито има доказателства, че е притежавала в условията на съпружеска имуществена общност недвижимия имот, с който се е разпоредила в увреда на кредитора. Приобретателят е придобил ведно със съпругата си вещта, но това, безспорно, е без всякакво значение за уважаване на иска относно целия обем прехвърлени права.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 86/03.10.2014 г., постановено от Бургаския апелативен съд по гр.д. № 187/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: