4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
гр. София 18.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1153/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на С. Е. М., подадена чрез адв. Н. Н., против въззивно решение № 226/05.11.2018 г. на Окръжен съд – Шумен по възз.търг.д. № 257/2018 г., с което е отменено решение № 333/12.04.2018 г. по гр.д. № 1470/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен и вместо него е обявявен за нищожен договора за продажба на недвижим имот от 26.02.2016 г., сключен с нотариален акт № 100, том I, рег. № 1510, н.д. № 94/2016 г. на нотариус М. за имот, представляващ сграда с идентификатор *****, с площ 91 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ******, находяща се в [населено място] ,[жк], [улица], с който С. И. Д., действаща чрез пълномощник,го е продала на ответника С. Е. М. за сумата от 9 500 лв., като сключен при нищожна уговорка между собственика С. Д. и трето лице – заемател Р. А. Р. за удовлетворяване на вземане по паричен заем чрез упълномощаване на Д. И. Р. – съпруга на заемателя, да продаде собствения на С. И. Д. имот.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което касаторът се позова на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1/ „Нищожен ли е на основание чл. 152 ЗЗД договор за продажба на недвижим имот, сключен между пълномощник на заемателя по договор за заем и трето лице-купувач, след датата на падежа на договора за заем /9 години и 10 месеца след падежа/ и след заличаването на ипотеката, обезпечаваща вземането?“ и 2/ „Нищожен ли е на основание чл. 152 ЗЗД договор за продажба на недвижим имот, сключен между пълномощник на заемателя по договор за заем и трето лице-купувач, ако правата по пълномощното за разпореждане с недвижимия имот на заемателя са дадени хронологично след сключването на договора за заем? В този случай упълномощаването има ли характер на съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД?“. Счита, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 92/06.04.2012 г. по гр.д. № 761/2011 г. по описа на ВКС, решение № 144/24.04.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4728/2008 г., II г.о., решение № 558//23.06.2003 г. на ВКС по гр.д. 653/2002 г., определение № 282/11.03.2016 г. на ВКС по гр.д. № 268/2016 г. по описа на ВКС, а вторият в противоречие с решение № 33/28.05.2018 г. на ВКС по гр.д. № 2112/2017 г., определение № 219/05.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 287/2010 г.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – С. И. Д., подаден от адв. Р. Д., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Окръжен съд – Шумен се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от С. И. Д. против С. Е. М. обективно съединени искове, които е квалифицирал като следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за продажба на недвижим имот от 26.02.2016 г., сключен с нотариален акт № 100, том I, рег. № 1510, н.д. № 94/2016 г. на нотариус М. за имот, представляващ сграда с идентификатор ****** с площ 91 кв. м, разположена в поземлен имот с идентификатор ******, находяща се в [населено място], кв. М., [улица], с който ищцата в първата инстанция С. И. Д., чрез пълномощник, продала имота на ответника С. Е. М. за сумата от 9 500 лева, поради накърняване на добрите нрави; при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ал. 2 във вр. с чл. 37 от ЗЗД, за обявяване на същия договор за нищожен поради липса на съгласие в резултат на отсъствие на представителна власт; предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД, за обявяване на същия договор за нищожен поради липса на съгласие; предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД, за обявяване на същия договор за нищожен поради споразумение на представителя и купувача във вреда на представлявания; предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 152 предл. 2 от ЗЗД за обявяване на същия договор за нищожен, поради предварително уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което е уважен главният иск и с атакуваното решение е уважил последния евентуален иск. Ищцата С. И. Д. не е подала касационна жалба, а ответникът С. Е. М. обжалва решението само досежно уважаването на евентуалния иск, поради което в останалата част въззивното решение е влязло в сила и е извън предмета на касационна проверка.
За да се произнесе по иска за обявяване на договора за продажба на недвижим имот за нищожен поради предварително уговорен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, съдът е съобразил, че между С. И. Д. като заемател и Р. А. Р. като заемодател бил сключен договор за заем на сумата от 2 200 лв. Този договор бил обезпечен с учредената в полза на заемодателя ипотека на собствен на заемателката недвижим имот – описаната по-горе сграда. На същата дата С. И. Д. упълномощила Д. И. Р. – съпруга на ипотекарния кредитор Р. А. Р. да извършва всякакви допустими от закона действия и сделки със същия недвижим имот. Договорната ипотека била заличена на 26.02.2016 г. На същата дата Д. И. Р., действаща като пълномощник на С. И. Д., продала имота на ответника С. Е. М. с нотариален акт № 100, том I, рег. № 1510, н.д. № 94/2016 г. на нотариус М., за сумата от 9 500 лв. Съдът се позовал на показанията на разпитания по делото свидетел Р. Р., от които се установява, че при предоставянето на паричния заем и сключването на договорната ипотека между него и Д. е постигната устна уговорка за продажба на къщата. Според него и показанията на съпругата му упълномощаването на последната било в изпълнение на уговорка за продажба на имота. При преценка на свидетелските показания съдът е направил фактически извод, че упълномощаването от Д. за Р. за продажба на недвижимия имот представлява обезпечаване на предоставени от съпруга Р. суми в заем. Съдът е приел, че обстоятелствата относно упълномощаването на съпругата на заемодателя, както и изложеното от заемодателя за уговорката със заемателката – той да й „върне” имота, ако тя събере пари, са доказателства, които в своята съвкупност обуславят извода, че упълномощаването на съпругата на заемателя да продаде собствения на ищцата имот е способ за обезпечаване връщането на паричния заем и за удовлетворяване на заемателя в случай, че заемът не бъде върнат. Посочил е, че съгласно чл. 152, предл. 2 ЗЗД, нищожно е съглашение, с което се уговаря предварително начинът на удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. Собственият на С. И. Д. недвижим имот е обременен с договорна ипотека в полза на заемателя Р. и единственият предвиден в закона способ за удовлетворение на заемателя върху имота е чрез принудителното изпълнение върху този имот, в рамките на което той би имал право да се удовлетвори предпочтително от цената при публичната продан. Упълномощаването от заемателката на съпругата на заемодателя с правото да продаде имота е по същество уговаряне на способ за удовлетворяване чрез продажба на имота. Тази уговорка е нищожна на основание чл. 152, предл. 2 от ЗЗД. Нищожността на тази уговорка обуславя и нищожност на договора за продажба на имота, обективиран в нотариален акт № 100, том I, рег. № 1510, нот.д. № 94/2016 г. на нотариус М. за имот, представляващ сграда с идентификатор *******, с площ 91 кв. м, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, находяща се в [населено място], кв. М., [улица]. С тези мотиви съдът е уважил иска с правно основание чл. 152, предл. 2 ЗЗД и е обявил за нищожен договорът за покупко-продажба, сключен с С. Е. М..
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл. 5 и чл. 7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, след преценка на съдържанието на исковата молба и заявения петитум.
Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 190 лв. за касационно разглеждане на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 226/05.11.2018 г., постановено по възз. т. д. № 257/2018 г. на Окръжен съд – Шумен.
УКАЗВА на С. Е. М. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 190 лв./сто и деветдесет лева/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: