2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
гр. София, 28.09.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 4336 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото [община] срещу определение № 1501/16.06.2015 г., постановено по в. частно гр. дело № 194/2015 г. на Бургаския окръжен съд (БОС). С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение от 02.12.2014 г. по гр. дело № 1279/2007 г. на Бургаския районен съд (БРС), с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възобновяване на производството по същото първоинстанционно гражданско дело.
За да постанови обжалваното въззивно определение, окръжният съд е установил, че първоинстнационното производство по делото е спряно с протоколно определение от 14.10.2013 г. на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК от 1952 г. (отм.) – до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 5332/2013 г. на БРС; че това първоинстанционно определение е потвърдено с определение № 3078/28.11.2013 г. по частно гр. дело № 2215/2013 г. на БОС, а последното не е допуснато до касационно обжалване с определение № 644/11.09.2014 г. по ч. гр. дело № 543/2014 г. на ВКС. Въззивният съд е приел и че жалбоподателят не твърди и не представя доказателства производството по гр. дело № 5332/2013 г. на БРС да е приключило с влязъл в сила съдебен акт, както и че това е единственият правно значим факт, при осъществяването на който спряното производство следва да се възобнови. С оглед на това окръжният съд е намерил, че всички останали съображения и доводи на жалбоподателя, изложени в молбата му за възобновяване и в частната му жалба са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани и разглеждани. В заключение въззивният съд е приел, че поради неотстраняване на пречките, заради които е спряно първоинстанционното производство по делото – липсата на доказателства за отпадане на основанието за спиране по чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК от 1952 г. (отм.), спряното производство не може да бъде възобновено.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът [фирма], в отговора си излага доводи и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, както и за неоснователност на частната касационна жалба; претендира присъждането на разноски за настоящото частно производство пред ВКС.
Останалите ответници [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] не са подали отговори на частната касационна жалба.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В представеното в случая от страна на жалбоподателя писмено изложение към частната касационна жалба, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК са формулирани следните два правни въпроса: 1) доколко първоинстанционният съд е обвързан с правната квалификация на молителя, обективирана в искане за възобновяване на производство и приемане за съвместно разглеждане в същото на спор с идентичен предмет и страни, и не следва ли да подведе изложените факти служебно под относимата правна норма; и 2) приложима ли е задължителната и трайно установена практика на ВКС по действащия ГПК по отношение на висящ спор, който се разглежда по реда на отменения ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че тази два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но без да излага каквито и да било съображения за наличието на това допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Видно от цитираните по-горе мотиви към обжалваното определение, никой от двата правни въпроса, изведени от жалбоподателя, не е бил предмет на обсъждане и разрешаване от въззивния съд. Последният не е обсъждал и не е излагал съображения нито относно правната квалификация на искането на жалбоподателя до първоинстанционния съд, нито относно приложимост на практика на ВКС в случая. С оглед на това, формулираните от жалбоподателя правни въпроси не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение и не са от значение за изхода на процесуалния спор по частното производство – относно възобновяването на спряното първоинстанционно производство по делото. Поради това, никой от тези два правни въпроса не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване на възивното определение, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Както вече беше посочено, също така жалбоподателят не е изложил никакви аргументи за наличието на соченото от него допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
От изложеното следва, че тъй като не са налице основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд, то същото не следва да се допуска.
Тъй като постановяваното определение в настоящото частно касационно производство, не е акт, с който приключва делото в съответната инстанция, по смисъла на чл. 81 от ГПК, – делото продължава да е висящо пред първоинстанционния съд, то претендираните и направени от ответното [фирма], разноски за настоящото частно производство пред ВКС следва да се присъдят не от настоящата съдебна инстанция, а – от първата такава, съобразно крайния изход на спора по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1501/16.06.2015 г., постановено по в. частно гр. дело № 194/2015 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.