О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
Гр.София, 09.11.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 560 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Г. Б. , с. П., обл. Пловдивска срещу разпореждане № 5579/24.07.2009г., по гр.д. № 246/09г., с което Пловдивският окръжен съд е върнал касационна му жалба вх. № 14924/02.07.2009г. срещу постановеното по делото въззивно решение.
Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно и моли за неговата отмяна. С частната жалба представя вносен документ за платена държавна такса в размер на 30 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е редовна, постъпила е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане Пловдивския окръжен съд е приел, че в определения срок по чл.285 ГПК касаторът не е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване и не е внесъл дължимата държавна такса от 30 лв.
Разпореждането е правилно.
Касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По основанията за отмяна на въззивното решение ВКС се произнася с касационното решение съгласно чл.293 ГПК, а по основанията за допускане – с определението по чл.288 ГПК. Касационните основания по чл.281 ГПК подлежат на проверка, след като ВКС е допуснал касационното обжалване, докато в производството по допускане се обсъждат единствено основанията по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед на разграничението между двете групи основания и различния процесуален ред, по който касационният съд се произнася, законодателят е предвидил касационните основания по чл.281 ГПК да се заявят в касационна жалба съгласно чл.284, ал.1, т.3 ГПК, а основанията за допускане на касационното обжалване – в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В този смисъл разпореждането на Пловдивския окръжен съд по чл.285, ал.1ГПК за оставяне на касационната жалба без движение и с указания за отстраняване на нередовностите на касационната жалба е правилно.
Касаторът не е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и не е посочил основания за допускане на касационното обжалване съгласно нормата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК в жалбата. Всички заявени оплаквания касаят неправилността на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане 5579/24.07.2009г., по гр.д. № 246/09г., с което Пловдивският окръжен съд е върнал касационна жалба вх. № 14924/02.07.2009г. срещу постановеното по делото въззивно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.