4
4
Определение по т. д. № 80/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 80/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
С., 10.07.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 80 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуалния й пълномощник адв. П. С. срещу въззивно решение № 6922/20.10.2012 г. по гр. д. № 677/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 28.10.2011 г. по гр. д. № 31926/2011 г. на Софийски районен съд и жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] сумата 10200 евро, дължима като авансово плащане по договор от 18.06.2009 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в отхвърляне на въведено в процеса от ответника /жалбоподател/ възражение за прихващане.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е формулирал по следния начин: ”допустимо ли е разглеждането на своевременно заявено възражение за прихващане между две страни в един и същи спор, произтичащ от един и същи договор, като вземанията са насрещни, еднородни и изискуеми”, като се е позовал на 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа неоснователност на касационната жалба, като не взема отношение по допускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За постанови обжалваното въззивно решение, с което е уважен предявеният иск, Софийски градски съд е счел, че главното задължение за заплащане на уговорения аванс от договор за проектиране, съгласно фактите по исковата молба, е основателно в посочения размер от 10200 евро.
По отношение на въведеното в процеса от ответника евентуално възражение за прихващане с вземане за неустойка в размер на 10200 евро за забавено изпълнение на разработка на предварителни архитектурни планове, съгласно чл. 35, вр. с чл. 24.1 от договора, съдът е счел, че изводите за уважаване на възражението на първоинстанционния съд са неправилни, тъй като не е безспорно неизпълнението и непредставянето на предварителни архитектурни решения в договорения срок, което прави недоказано основанието за възникване на твърдяното вземане.
По отношение на формулирания от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за допустимостта на възражението за прихващане, не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, действително е от значение въпросът за произнасянето на решаващия съд по въведеното от ответника в исковото производство възражение за прихващане, но жалбоподателят не е доказал наличието на основание по т. 1 на чл. 280 ГПК. Позоваването на решение № 225/28.05.2011 г. по т. д. 631/2010 г. на ІІ т. о. не обосновава основанието за достъп до касационно обжалване, тъй като в това решение се очертава съдържанието на процесуалното право на евентуално възражение за прихващане, разбира се при преценка от решаващия съд на фактите, свързани със съществуване на твърдяното вземане. Именно такава преценка е извършил и въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, приемайки неоснователност на възражението поради липса на доказателства за възникване и съществуване на претендираното вземане за договорна неустойка. От значение за изхода на делото е не дали вземането е ликвидно и изискуемо, а дали същото съществува в полза на възложителя по конкретния договор с оглед етапите на възлаганата работа и първоначалната претенция за заплащане на уговорено авансово плащане.
В този смисъл, въззивното решение не противоречи и на посочената практика на ВС и ВКС от 1970 г. , 1998 и 1999 г., тъй като в съдебните актове е посочено, при какви предпоставки съдът е длъжен да разгледа възражение за прихващане и какъв е характерът на материалноправното възражение за прихващане. Тези решения са постановени при различна фактическа обстановка и различни упражнени от ответника възможности за процесуална защита срещу предявения иск.
Въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон, както и да мотивира своя акт, не са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика, нито са разрешени в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика по ГПК /отм./, нито с процесуалните норми на приложимия процесуален закон.
Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Дали е налице несъответствие между събраните доказателства и приетото от съда, както и между приетото от съда и направените от него изводи /необоснованост/ не би могло да се преценява в стадия по селекция на касационните жалби.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 6922 /20.10.2012 г. по гр. д. № 677/2012 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: