2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4562/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
София, 09.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4562/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 357 от 28.02.2013 год., постановено по в.гр.дело № 2759/2012 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2910 от 22.06.2012 год. по гр.дело № 13835/2010 год. на Варненския районен съд, ХХVІ-ти състав за уважаване предявения от М. Д. П. и Н. Д. П. срещу В. К. П. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК като е признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2552.155 с площ от 934 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], при граници: ПИ №№ 157, 158, 154 и 153 и на реална част с площ 1066 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2552.154, целият с площ от 1756 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], при граници на реалната част: ПИ №№ 153, 155, 158 и останалата част от ПИ № 154 и граници на целия имот: ПИ №№ 149, 153, 155 и 158, съгласно действащата Кадастрална карта на [населено място], общо очертани със син контур на скицата на л.126 от първоинстанционното дело, при което скицата към заключението на в.лице на л.126 от първоинстанционното дело, приподписана от въззивния състав, представлява неразделна част от решението.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят В. К. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат Ф. Д., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК тъй като съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са определящи за изхода на спора по настоящото дело.
От ответниците по касация – М. Д. П. с ЕГН [ЕГН], представляван от адвокат Д. К. и Н. Д. П. с ЕГН [ЕГН], представлявана от адвокат С. С., двамата от [населено място], е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който заявяват становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че правният интерес от предявяване на отрицателния установителен иск произтича от оспорване правото на собственост на ищеца от ответниците, които са закупили имота през 2010 год., но твърдят придобивно основание – давностно владение като към своето присъединяват това на праводателя си Х. Н. М. за периода 1997 – 2009 год., а тъй като се касае до имот, възстановен по ЗСПЗЗ-то придобивната давност съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ тече от 21.11.1997 год., когато разпоредбата е влязла в сила. Направен е извод, че не е налице пълно и главно доказване владението от праводателя на Х. Н. М. да е било спокойно, постоянно, непрекъснато, несъмнено и явно, за да намери приложение чл.79 ЗС като от гласните доказателства е установено, че владението е било прекъснато и установено такова от праводателката на ищците Д. М. Д. с оглед и на решение № 95 от 21.07.1993 год. на ПК-В. за възстановяване в стари реални граници на 2 дка лозе в местност „Голяма К.”, [населено място], представляваща имот № 219 от КП от 1973 год., закупен от същата с нотариален акт № 82, т.V, н.дело № 1108 от 30.09.1955 год. Отчетено е, че на праводателя Н. И. М. (прадядо на продавача на ответника) е вписана записка № 119 от 05.05.1943 год. за покупка на лозе-хавра 8 дка, но в местност „К. дере”, [населено място] като според вещото лице липсва идентичност на процесния имот/и/ с този по записката.
Твърденията на касатора за наличие на противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд в производства по чл.290 ГПК по приложението на чл.124, ал.1 ГПК по отрицателен установителен иск са изцяло необосновани. Посочените и представени към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения са постановени по граждански дела, които не са идентични с настоящия спор. Въз основа на тези решения не би могло да се обоснове извод, че обжалваното въззивно решение им противоречи:
Решение № 25 от 13.04.2010 год. по гр.дело № 3987/2008 год. на ІІ-ро гражданско отделение е отменително с указания за изясняване на петитума и привеждането му в съответствие с въведените твърдения за спор за материано право, обуславящ интерес от иск по чл.53 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастралната карта след установяване действителните права на собственост върху спорния имот;
В решение № 391 от 01.11.2011 год. по гр.дело № 1493/2010 год. на І-во гражданско отделение е прието, че само при установено защитимо материално право на ищеца, което е накърнено и се нуждае от защита чрез отрицателен установителен иск за собственост на основание чл.124, ал.1 ГПК, ищецът има правен интерес да установи несъществуването на претендираното от ответника право;
В същия смисъл и решение № 504 от 12.07.2011 год. по гр.дело № 603/2010 год. на ІІ-ро гражданско отделение;
Решение № 24 от 28.01.2010 год. по гр.дело № 4744/2008 год. на І-во гражданско отделение е отменително и свързано с процесуално нарушение по чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК с указания да се обсъдят всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните с излагане на мотиви;
Решение № 262 от 29.11.2011 год. по гр.дело № 342/2011 год. на ІІ-ро гражданско отделение касае приложението на чл.79, ал.1 ГПК в хипотеза на завладяване чужд имот, при което практиката не изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно, а
решение № 223 от 05.04.2006 год. по гр.дело № 14/2006 год. на І-во гражданско отделение е поставено в производство за делба при друг процесуален ред – чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./.
В случая доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар по 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 357 от 28.02.2013 год., постановено по в.гр.дело № 2759/2012 год.
ОСЪЖДА В. К. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.V, ап.11 да заплати на М. Д. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.І, ет.VІ, ап.17 и Н. Д. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.VІІ, ап.40, на основание чл.78, ал.3 ГПК на всеки един от тях по 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ