7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№613
Гр.София, 12.12.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря …………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1398 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 1003/16.02.2017г., постановено по гр.д.№ 5847/16г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-57-118/12.02.2016г. по гр.д.№ 36130/13г. на Софийския районен съд за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.82 ЗЗД сумата от 5974,65 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи – непроизведено и непродадено количество електроенергия поради неизпълнение на договорно задължение за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект по договор от 06.06.12г. за периода 06.06.13г. – 28.08.13г., ведно със законната лихва от 28.08.13г., а искът за разликата до предявения размер от 25000 лв. за периода 20.12.12г. – 06.06.13г. е отхвърлен.
Касаторът [фирма] обжалва решението в частта за отхвърляне на иска, като сочи, че решението на СРС неправилно е посочен исковия период и същият е от 21.07.12г. до 06.06.13г., както и че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касаторът [фирма] обжалва решението в частта за уважаване на претенцията и основава допускането на касационното обжалване на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на 06.06.2012г. страните са сключили договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на [фирма]. По спорния въпрос за това коя страна има задължение да изгради съоръженията за присъединяване въззивният съд е тълкувал клаузите на чл.16, чл.18, чл.36, ал.2 от договора и съобразно с целта му и нормативната регламентация в чл.60, ал.4 и ал.5 на Наредба № 6/2004г. (действала до април 2014г., когато влиза в сила новата Наредба № 6/2014г. с аналогична разпоредба на чл.62, ал.4 и ал.5), е приел, че задължението за изграждане на съоръженията за присъединяване на обектите е на мрежовия оператор – ответника по иска ( [фирма]) и за негова сметка. Предвиденото изключение производителят (ищецът [фирма]) да поеме изпълнение на определен вид проектни строителни и монтажни работи със съгласието на преносното или разпределителното предприятие, е следвало да се уреди в договора, каквато уговорка в случая липсвала. Решаващият състав е счел, че тези изводи са относими за задълженията за изготвяне и съгласуване на работните проекти и одобряването им от компетентните органи. Възражението на [фирма], че ищецът по иска не му е представил инвестиционен проект в част архитектура, е счетено за преклудирано, както и такова възражение или искане не е било съобщавано, липсвало уговорено такова задължение и не е било необходимо изработването на такъв проект. По спорния въпрос за срока за изграждане на съоръженията съдът се е позовал на нормата на чл.70, ал.1 ЗЗД и е счел, че срокът по чл.12 от договора изтича на 06.06.13г., като отправената преди този момент покана за изпълнение, не поставяла длъжника в забава. В този смисъл претенцията за периода 20.12.12г. – 06.06.13г. е отхвърлена като неоснователна. За периода 06.06.13г. – 28.08.13г. искът е уважен, предвид задължението по чл.93а ЗЕ на обществения снабдител да изкупува електроенергията от възобновяеми източници на присъединени производители. Обезщетението е определено според цената по решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР и съответно пропуснатите приходи от продажба на енергията.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по един от поставените въпроси.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г.) – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора.
Според т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
По касационната жалба на [фирма].
Касаторът [фирма] поставя следните правни въпроси: 1.В случай на договор за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа, при съобразяване на целта на договора, следва ли действителната обща воля на страните във връзка с присъединяването да е двата строителни процеса – на въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения и на въвеждане в експлоатация на присъединявания обект да съвпадат по време?. Касаторът сочи, че този въпрос не е обсъждан от въззивния съд, но тъй като според него двата процеса следвало да съвпадат по време, то би трябвало да се изследва дали [фирма] е положило необходимата грижа, като при липса на такава грижа, началната дата на забавата ще е по-ранна от приетата от съда. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (решение № 54/12.03.12г. по в.т.д.№ 709/11г. на ВАС) и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Както е посочил касаторът, този въпрос не е обсъждан от състава на въззивния съд и не е обуславящ за решаващите му изводи. Касаторът не обосновал с правни доводи защо двата процеса – на въвеждане в експлоатация на присъединителните съображения и на присъединявания обект, следва да съвпадат по време в контекста на дължимата грижа на оператора, изискуемостта и забавата. В посоченото решение на ВАС не е даден отговор на въведения с жалбата правен въпрос, както и касаторът не е посочил правна норма, която се нуждае от тълкуване, за да се обсъжда основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
2.В случай на договор за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа, следва ли от естеството на договора, че срокът за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване не е уговорен в полза на длъжника по смисъла на чл.70, ал.1 ЗЗД, а е в зависимост от срока за въвеждане в експлоатация на присъединявания обект?. Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е обосновано значението на конкретна правна норма, чието тълкуване ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът по същество изисква от касационния съд да приеме, че за изпълнение на задължението на една от страните е приложим друг срок, а не посоченият в договора.
3.При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, длъжен ли е съдът да тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделни уговорки във връзка едни с други и всяка в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта на договора?; Длъжен ли е съдът да тълкува договора, изследвайки обстоятелствата, при които е сключен, включително качеството на страните, поведението на страните преди и след сключването му и как са изпълнявали задълженията си?. Касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, посочвайки две решения на ВКС, които са възпроизведени в поставения въпрос. Конкретно въпросът е поставен във връзка с довод на касатора относно тълкуването на договора в частта за уговорения срок за изпълнение.
Отговорът на поставения въпрос произтича от разпоредбата на чл.20 ЗЗД, какъвто отговор е даден и в практиката на ВКС. Така поставен, въпросът е обвързан с основанието за отмяна по чл.281, т.3, пр.3 ГПК, което не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.
4.Длъжен ли е кредиторът по договор за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа, когато задължението за изграждане на съоръженията за присъединяване на обекта тежи върху насрещната страна, да изгради съоръженията вместо нея с цел да бъде присъединен в по-кратък срок обекта?; В случай, че не го стори, може ли да се счита, че поведението на кредитора е в пряка причинна връзка с пропуснатия приход от по-късното присъединяване на обекта?. Заявено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросът за възможността съоръженията за присъединяване да бъдат изградени от производителя е коментиран от въззивния съд, но по втората му част (за причинната връзка между поведението на кредитора и вредата) не е обоснована предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Причината връзка и вредата подлежат на доказване в процеса, като в случая между страните има и сключен договор, поради което този въпрос е относим изцяло към правилността на решението.
По тези съображения не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените [фирма] въпроси в обжалваната от този касатор част на въззивното решение.
По касационната жалба на [фирма].
Касаторът [фирма] поставя следните въпроси: 1.Представлява ли анекс към договора, който преурежда срока за изпълнение, неразделна част от договора и може ли съдът да тълкува договора без да съобрази клаузите на последващ анекс при разрешаване на спора?. Въвежда основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и сочи решения на ВКС относно приложението на разпоредбата на чл.20 ЗЗД.
2.Изключва ли анекс към договора, в който се предоговаря срокът за изпълнение, възможността да се твърди забава според първоначално договорения срок, съответно и присъждане на обезщетение за такава? Има ли такъв анекс характер на спогодба по чл.365 ЗЗД?. Посочена е съдебна практика, третираща въпроси на спогодбата.
По тези въпроси не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Отговорите са ясни – изменението на договора има действие за страните, а спогодбата е друг договор, с който се цели прекратяването на съществуващ или избягването на възможен спор чрез взаимни отстъпки. По същество касаторът се позовава на неправилност на въззивното решение, която не подлежи на преценка във фазата по селектиране на касационните жалби.
3.Когато пропуснатата полза от определена производствена дейност (в случая производство на ел.енергия) се съизмерява с вредите от препятстване на това производство, на каква сума отговарят те – на тази на печалбата, която е щяла да бъде реализирана в случай на производство, или на тази на приходите, които са щели да бъдат реализирани в такъв случай?. Касаторът се позовава на разрешенията в ТР № 3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 34/24.08.15г. по т.д.№ 3042/13г. на І т.о. и решения на апелативни и окръжни съдилища.
Поставеният въпрос е от значение за решаването на спора, предвид на заявените в касатора възражения във въззивната жалба и направените доказателствени искания в първоинстанционното производство. Този въпрос не е обсъждан от въззивния съд, но е определящ за размера на претендираната вреда. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.
4.Изключва ли се правото на обезщетение, когато претендиращият е неизправна страна по договорно отношение?. Посочена е практика на ВКС, като въпросът е поставен във връзка с възражението на този касатор, че ищецът не е представил необходимата за реализиране на проекта документация.
Поставеният въпрос е изцяло по правилността на въззивното решение относно приетите за установени факти и обстоятелства по спора и няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
5.Следва ли въззивният съд да изложи съображения защо не възприема някой от доводите на страната и следва ли да обсъди доводите и доказателствата в тяхната съвкупност?. Въведено е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, без конкретизация в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Отговорът на тази въпрос е ясен и произтича от законодателната уредба, прилагана последователно в практиката на ВКС, но за допускане на касационно обжалване, касаторът следва да изложи конкретни обстоятелства, което в случая не е налице.
По изложените съображения касационното обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса на касатора [фирма]: „Когато пропуснатата полза от определена производствена дейност (в случая производство на ел.енергия) се съизмерява с вредите от препятстване на това производство, на каква сума отговарят те – на тази на печалбата, която е щяла да бъде реализирана в случай на производство, или на тази на приходите, които са щели да бъдат реализирани в такъв случай?”.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от ТДТ по ГПК касаторът [фирма] следва да внесе държавна такса в размер на 119,49 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1003/16.02.2017г., постановено по гр.д.№ 5847/16г. от Софийския градски съд, в частта, с което е потвърдено решение № ІІ-57-118/12.02.2016г. по гр.д.№ 36130/13г. на Софийския районен съд за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.82 ЗЗД сумата от 5974,65 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи – непроизведено и непродадено количество електроенергия поради неизпълнение на договорно задължение за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект по договор от 06.06.12г. за периода 06.06.13г. – 28.08.13г., ведно със законната лихва от 28.08.13г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1003/16.02.2017г., постановено по гр.д.№ 5847/16г. от Софийския градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № ІІ-57-118/12.02.2016г. по гр.д.№ 36130/13г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата, представляваща разлика между 5974,65 лв. до предявения размер от 25000 лв. за периода 20.12.12г. – 06.06.13г. УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 119,49 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.