О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
София 16.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 456 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Н. И. от гр. С., чрез процесуалния си представител- адвокат С против въззивно решение № 456 от 13.01.2010г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е отменено решение № 431 от 28.03.2009г. по гр.д. № 840/09г.на Районен съд Горна Оряховица в частта,относно упражняването на родителските права и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от И. Н. И. иск против Р. С. Р. за изменение на решение № 692 от 10.01.2009г.на Районен съд Горна Оряховица в частта му относно упражняването на родителските права върху детето Д. И. Н. поради настъпило изменение на обстоятелствата като неоснователен и недоказан.
Независимо,че като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- не се сочи конкретен въпрос,за който съдът да може да прецени дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди от касатора. Твърди се,че неправилно са били решени въпросите за упражняването на родителските права и за режима налични отношения, както и че не са взети пред вид настъпили съществени изменения в обстоятелствата. Излага се довод,че съдът не е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и по-специално, че майката работи на смени,че не разполага с помощ от близки за отглеждане на детето,че се е възползвала от предоставена социална услуга и е записала детето да посещава „Дневен център за деца и младежи с умствена изостаналост”с. Горски Сеновец,вместо „консултациите с психолог или педагог” да бъдат „осъществявани в домашни условия”. Акцентира се на факта,че детето понастоящем живее с бащата.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че не е настъпила промяна в обстоятелствата,обуславяща изменение на определения режим по отношение на упражняване на родителските права за детето Д. ,роден на 22.05.1998г. Преценяйки интереса на детето,с оглед конкретните факти по делото-съдът е счел,че – при добрите родителски качества и на двамата родители, но с оглед заболяването на детето, емоционалната му нестабилност и засилената му и постоянна нужда от нежност,обич и спокойствие –няма причина,която да налага промяна в извода,че майката,с присъщата й интуитивност, мекота, разбиране към проблемите на детето,която вече е доказала способността си да се справя -е тази,която е по-пригодна да му гарантира сигурност и да осигури за детето възможност за по-добро адаптиране в обществената среда.
В случая липсва посочен от касатора конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който да е от значение за изхода по конкретното дело /изявлението на касатора:” считам,че съдът се е произнесъл по въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото -не съставлява такъв/. Съгласно приетото в ТР № 1 /2009 г.на ВКС-обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде ясно формулиран въпрос, както и не може да бъде допуснато касационно обжалване на основания, различни от формулираните в жалбата. Независимо от обема на подадената жалба -касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно – жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго,различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело – само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Относно наведените доводи за настъпили-в хода на производството по делото- съществени изменения в обстоятелствата,свързани с факта,че детето понастоящем живее с бащата, където е заедно с брат си,с който имат силна емоционална връзка и които съдът следва да обсъди,имайки пред вид служебното си задължение да преценя интереса на детето – следва да се посочи,че те сами по себе си не са достатъчни да обосноват промяна на постановените мерки за упражняване на родителските права. В това производство определящо е наличието на промяна на обстоятелствата към момента на предявяване на искането за изменение на мерките,а не настъпилите изменения,в хода на производството, дължащи се на неправомерно поведение на един от родителите,свързано със задържане на детето- без наличие на правно основание за това.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не е налице посоченото основание за допускане на въззивния акт до касационно обжалване, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 456 от 13.01.2010г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.