О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София, 01.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 307/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. И. А., чрез пълномощника адв.В. Т. срещу решение от 12.08.2014 г. по гр.д.№15590/2013 г. на Софийски градски съд,ВО,ІІ-А състав.
Ответникът по касационната жалба „Столичен автотранспорт”-ЕАД, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител старши юрисконсулт Д. Д., я оспорва.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и допустима .
С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-53-184/07.10.2013 г. по гр.д.№26298/2013 г. на Софийски районен съд, 53 състав. С него са отхвърлени предявените от ищеца-касатор в настоящото производство искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ: да бъде признато за незаконно уволнението му, извършено със заповед № РД-15-28/07.05.2013 г. за дисциплинарни нарушения по чл.187 т.3,т.5 и т.10 КТ и същата да бъде отменена, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „заварчик-оксиженист”, а относно иска по чл.225 ал.1 КТ за сумата 2 200 лв. за времето през което е останал без работа в периода 08.05.2013 г.-08.07.2013 г. и евентуално за още 4 400 лв. за периода 08.07.2013 г.-08.11.2013 г.,ведно със законната лихва е приел изводи за неоснователност, но не е формирал диспозитив. За да обоснове своя съдебен акт въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд и е изложил и собствени мотиви относно съобразяването с императивни разпоредби в КТ на процедурата по налагане на наказанието.Приел е,че между страните е съществувало трудовоправно отношение, като касаторът е заемал длъжността „заварчик-оксиженист” и че правилно му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, тъй като е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина.Намерил е, че е спазена процедурата по чл.193 КТ, доколкото упълномощено лице- директор на поделението, е поискало обяснения от него.Те са достигнали до работодателя преди налагане на наказанието, тъй като са цитирани в заповедта за уволнение.В искането за обяснения е посочено на какво основание и за какво нарушение се искат, следователно работникът е бил наясно по какви факти следва да се защитава. Наказанието е наложено в сроковете по чл.194 КТ, като нарушението е открито на 19.04.2013 г., а заповедта е връчена на 08.05.2013 г.Касаторът е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина, понеже е държал гориво в шкафчето си, а в халето за ремонтна дейност е допуснал да се съхранява варел с дизелово гориво с негово знание.Въззивният съд е направил извод,че извършените нарушения се установяват и от разпитаните по делото свидетели. Касаторът е бил длъжен да спазва правилата за противопожарна охрана и изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.От 03.12.2012 г. той е бил длъжен и да извършва периодичен инструктаж на работниците в бригадата и е бил наясно с изискванията за безопасност на труда. Било е забранено да се съхранява дизелово гориво извън бензиностанцията, но въпреки това той не е спазил това изискване.Нарушенията са преценени като тежки, тъй като не са спазени правила,създадени за гарантиране безопасни условия на труд и намаляване кражбите на гориво, които се отнасят до всички работещи в предприятието.Поради това въззивният съд е счел, че е изпълнен и състава на бланкетната разпоредба на чл.190 ал.1 т.7 КТ,както и че нарушенията, извършени от касатора отговарят на критериите по чл.189 ал.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че са налице такива по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК. Поставя правния въпрос: дали конкретното нарушение представлява „друго тежко нарушение на трудовата дисциплина” по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 КТ и дали обстоятелствата по чл.189 ал.1 КТ водят до извода,че наложеното наказание уволнение е законосъобразно. Счита,че въпросът е решен в противоречие с решение по гр.д.№3685/2002 г., ІІІ г.о. и е от значение за точното прилагане на закона,конкретно на чл.190 ал.1 т.7 КТ и за развитието на правото.Намира,че дисциплинарното наказание уволнение следва да бъде налагано за пръв път за особено тежки нарушения на трудовата дисциплина .Поддържа,че ВКС следва да реши поставения въпрос по начин, който да доведе до промяна на създадената поради неправилно тълкуване на закона практика.Това ще представлява и развитие на правото, тъй като нормите на чл.190 ал.1 т.7 и чл.189 ал.1 КТ са непълни и неясни.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Съгласно разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК, за да бъде селектирана касационната жалба е необходимо касаторът да докаже наличието на общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на правен въпрос,обуславящ правните изводи на въззивния съд,включени в предмета на делото.Той не трябва да е свързан с правилността на съдебното решение, обосноваността на фактическите изводи и с обсъждане на доказателствата по делото, както е в случая.Дали конкретното нарушение представлява такова по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 КТ и дали обстоятелствата по делото водят до извода за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание уволнение са въпроси по правилността на съдебния акт.Касационният съд не може сам да изведе обуславящ въпрос въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Няма и отклонение в изводите на въззивния съд от приетото в цитираното решение на ВКС.Напротив-направена е конкретна преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, поведението и личността на извършителя. Поддържаните хипотези на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК са взаимно изключващи се- едновременно се твърди необходимост от промяна на неправилна съдебна практика и липса на такава поради неяснота на цитирани правни норми.Следва да се отбележи и това,че нормите ,чието тълкуване се иска са бланкетни и е въпрос на преценка за законосъобразност при субсумиране на конкретни факти с правно значение при приложението им.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.08.2014 г. по гр.д.№15590/2013 г. на Софийски градски съд,ВО,ІІ-А състав.
ОСЪЖДА М. И. А. да заплати на „Столичен автотранспорт”—ЕАД сумата 340 /триста и четиридесет/лв.направени разноски по делото за възнаграждение за юрисконсулт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: