4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 614
гр. София, 25.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 846 по описа за 2019 година.
С определение № 190/25.04.2019 г. по ч. гр. дело № 845/2019 г. на ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, III отделение, производството по настоящото гр. дело № 846/2019 г. е съединено за общо разглеждане с това по ч. гр. дело № 845/2019 г., образувано по касационна жалба вх. № 5453/16.01.2019 г. на „Юробанк България“ АД, гр. София срещу определение /имащо характер на решение/ от 28.11.2018 г. по гр. дело № 1424/2017 г. на Софийски градски съд, с което е допълнено по реда на чл. 250 ГПК решение № 5885/13.09.2018 г. по същото дело, като делото се разглежда под номера на първото – гр. дело № 846/2019 г. на ВКС, гражданска колегия, трето отделение.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по постъпили касационни жалби на „Юробанк България“ АД,гр. София.
„Юробанк България“ АД, гр. София е подало касационна жалба вх. № 147840/12.11.2018 г. чрез адвокат Д. М. срещу решение № 5885/13.09.2018 година по гр. дело № 1424/2017 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е отменено решение № 14004/07.09.2016 г. по гр.д. № 23330/2015 г. на Районен съд София и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от Е. Д. А. искове по чл. 55 ЗЗД и ответникът „Юробанк България“ АД е осъден да заплати сумата от 5439.37 лв., платена по договор за кредит за покупка на недвижим имот, без правно основание, поради валутна разлика между швейцарския франк и лева, и сумата от 975,82 лв., платена без основание, поради валутната разлика, получена от превалутирането на сумата по договора за кредит за покупка на недвижим имот от швейцарски франкове, в лева, към момента на усвояването на сумата по договора.
Ответникът по касация – Е. Д. А., чрез адв. П. П., представя отговор в срока по чл. 287 ГПК. Претендира неоснователност на касационната жалба и липса на основания за допускане до касационно обжалване с искане за присъждане на разноски.
„Юробанк България“ АД, гр. София е подало касационна жалба вх. № 5453/16.01.2019 г. срещу определение /имащо характер на решение/ от 28.11.2018 г. по гр. дело № 1424/2017 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е допълнено по реда на чл. 250 ГПК решение № 5885/13.09.2018 г. по същото дело и ответникът е осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху главницата от 5439.37 лв., считано от 28.04.2015 г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 287 ГПК ответникът – Е. Д. А., чрез адв. П. П., представя отговор с аргументи за неоснователност на жалбата и липса на основания за допускане на касационно обжалване. Прави искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение намира подадените касационни жалби за процесуално недопустими, поради следните съображения:
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20000 лв. – за търговски дела. Предмет на спора са две вземания на Е. Д. А. към касатора, за сумата от 5439.37 лв., платена по договор за кредит за покупка на недвижим имот, без правно основание, поради валутна разлика между швейцарския франк и лева, и за сумата от 975,82 лв., платена без основание, поради валутната разлика, получена от превалутирането на сумата по договора за кредит за покупка на недвижим имот от швейцарски франкове, в лева, към момента на усвояването на сумата по договора. Делото е търговско. Търговският характер на делото в случая се извежда от разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ, предвид качеството на ответника по исковете – търговец, каквото качество има банката – касатор, която е акционерно дружество, което по занятие извършва банкови и валутни сделки. Именно това занятие по смисъла на чл. 1, т. 7 ТЗ е и следващия аргумент от обективна страна /предвид предмета на дейност/, който заедно с качеството на правния субект – търговец по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ /субективен елемент/ обуславят извод за определяне на делото като търговско. Цената на всеки от предявените искове е за парично вземане под 20000 лв. – иск по чл. 55 ЗЗД, предявен от Е. А. против „Юробанк България“ АД е за сумата 5439.37 лв., платена по договор за кредит за покупка на недвижим имот, без правно основание, поради валутна разлика между швейцарския франк и лева, а другият иск е за сумата е 975,82 лв., платена без основание поради валутната разлика, получена от превалутирането на сумата по договора за кредит за покупка на недвижим имот от швейцарски франкове, в лева, към момента на усвояването на сумата по договора. С оглед на изложеното касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално недопустима.
Касаионната жалба на „Юробанк България“ АД, гр. София – вх. № 5453/16.01.2019 г. срещу определение /имащо характер на решение/ от 28.11.2018 г. по гр. дело № 1424/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е допълнено по реда на чл. 250 ГПК решение № 5885/13.09.2018 г. по същото дело и ответникът е осъден да заплати на ищцата законната лихва върху главницата от 5439.37 лв., считано от 28.04.2015 г. до окончателното й изплащане е също така процесуално недопустима. Този извод следва от вече изложеното по – горе за необжалваемост на първоначалното решение пред ВКС и от разпоредбата на чл. 250, ал. 3 ГПК, която предвижда обжалваемост на допълнителното решение по общия ред, респективно дотолкова, доколкото подлежи на касационно обжалване първоначалното решение. След като първоначалното решение не подлежи на касационно обжалване, допълнителното решение също така не подлежи на касационен контрол, тъй като следва правния режим за обжалване на първоначалното решение.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски за настоящето производство, които са установени от представените договори за правна защита и съдействие по двете съединени дела и възлизат общо на сумата 700 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима подадената от „Юробанк България“ АД, гр. София касационна жалба вх. № 147840/12.11.2018 г. против решение № 5885/13.09.2018 г. по гр. дело № 1424/2017 г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима подадената от „Юробанк България“ АД, гр. София касационна жалба вх. № 5453/16.01.2019 г. срещу определение /имащо характер на решение/ от 28.11.2018 г. по гр. дело № 1424/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е допълнено по реда на чл. 250 ГПК решение № 5885/13.09.2018 г. по гр. дело № гр. дело № 1424/2017 г. на Софийски градски съд и „Юробанк България“ АД, гр. София е осъдено да заплати на Е. Д. А. законната лихва върху главницата от 5439.37 лв., считано от 28.04.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, гр. София да заплати на Е. Д. А. сумата от 700 лв. /седемстотин лева/ – разноски пред касационната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: