5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4519/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София, 09.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4519/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 401 от 04.03.2013 год. по в.гр.дело № 3083/2013 год. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав, с което е потвърдено решение № 190 от 02.05.2012 год. на Софийския окръжен съд по гр.дело № 524/2011 год. за отхвърляне предявените от З. Д. С., И. Г. З., Е. Г. З., М. А. С.-К., М. А. С., В. А. Д., Т. Г. Д., Р. Л. Б., П. Л. Б., Х. А. Д., А. Л. С. и С. Е. М. срещу МВР и Дирекция „УССД” при МВР искове с правни основания чл.108 ЗС, за осъждане на ответници да предадат на ищците владението върху УПИ ІІ в кв.4 по регулационния план на курорт Долна баня, отреден за „Почивна станция на МВР”, без построените в него сгради.
Недоволни от решението на апелативния съд са жалбоподателите З. Д. С. ЕГН [ЕГН], И. Г. З. ЕГН [ЕГН], Т. Г. Д. ЕГН [ЕГН], Р. Л. Б. ЕГН [ЕГН], П. Л. Б. ЕГН [ЕГН], Х. А. Д. ЕГН [ЕГН], А. Л. С. ЕГН [ЕГН] и С. Е. М. ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], представлявани от адвокат И. К., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като въпросът за съотношението на хипотезите на чл.10б, ал.1 към тези на чл.24, ал.2, ал.3 и ал.4 ЗСПЗЗ и изчерпват ли се първите само до наличието на специфични обществени нужди, е разрешен в противоречие със съдебната практика, която прилага и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК „по обуславящият делото правен въпрос за предпоставките за реституция в хипотезата на чл.151 ЗИН/отм./ или какво следва да се разбира под фактическа и правна невъзможност за връщане на иззетото имущество”.
От ответника по касация Министерство на вътрешните работи, [населено място], представлявано от юрисконсулт Л. П. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Постъпила е и втора касационна жалба, подадена от М. А. С. ЕГН [ЕГН] и М. А. С. ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], представлявани от адвокатите Е. Т. и Е. С., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 по въпросите:
– Кой е приложимият закон при реституция на одържавени с присъда имоти по Наредбата-закон за съдене от народния съд на виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея(НЗСНСВВБСВССНЗСН), когато присъдата е отменена от съд на 28.08.2006 год.: специалният закон при реституция на съответния вид имоти, когато възстановяването на собствеността им е уредено със специален закон (ЗСПЗЗ-за земеделски земи, ЗВСВОНИ-за земите в регулация) или чл.151 ЗИН/отм./;
– Приложим ли е чл.10б ЗСПЗЗ към конфискувани недвижими имоти с присъда по НЗСНСВВСБСВССНЗСН /”Държавен вестник”, брой 219/06.10.1944 год./, която впоследствие е отменена от съд на 26.08.1996 год.;
– Кои са правнорелевантните факти, за които ищецът носи доказателствената тежест в случаите, когато претендира, че е бил собственик на недвижим имот към датата на отчуждаването му с постановена присъда по НЗСНСВВБСВССНЗСН? Такъв факт ли е провеждането след постановяването на присъдата на процедура по действащия тогава ред по Закона за държавните имоти (ЗДИ, отм.) и Наредбата-закон за привеждане в изпълнение на конфискациите, постановени от народния съд (отм.);
– Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви по съществото на спора и какво следва да е тяхното съдържание;
– Има ли хипотеза по ЗВСВОНИ и З., при които след отчуждаването на застроен/незастроен имот е изграден незаконен строеж, без необходимите строителни книжа и извън регулационното предвиждане или са проведени благоустройствени мероприятия осъществени във връзка с този строеж извън регулационното предвиждане и тези обстоятелства да са пречка за реституция на същия имот;
– Подлежи ли на реституция по ЗИН/отм./ отчужден с присъда по НЗСНСВВБСВССНЗСН застроен недвижим имот, предоставен/завзет след отчуждаването му за почивна база на държавно учреждение и към кой момент следва да се преценява наличието на предпоставките за реституция по този закон, т.е. фактическата и правна възможност за възстановяване на имота.
От ответника по касация МВР, [населено място], представляван от юрисконсулт Л. П. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите са сравнили отделни случаи по съдебни актове, обосновали са противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите:
1. Кой е приложимият закон за възстановяване на имоти, конфискувани по НЗСНСВВБСВССНЗСН;
2. Приложими ли са ограниченията по чл.10б и чл.24 ЗСПЗЗ както и чл.2 ЗВСОНИ;
3. Чия е доказателствената тежест за установяване наличието на строежи и мероприятия, включително подземни комуникации, които евентуално биха били пречка за възстановяване на собствеността.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 401 от 04.03.2013 год., постановено по в.гр.дело № 3083/2012 год. по описа на Софийския апелативен съд, първи граждански състав.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 2 471 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от касаторите по сметка на Върховен касационен съд, след което делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: