3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№614
София, 30.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2982/2015 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Й. С. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат О. К., срещу определение № 215/13.07.2015 г. по т.д. № 2888/2014 г. на ВКС, І т.о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. С. срещу решение № 8360/11.12.2013 г. по гр.д. № 4540/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с позоваване на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и на т.10 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателят счита, че след като в касационната му жалба са навеждани доводи за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по факти, невключени в предмета на делото, то за ВКС съществува задължение да допусне касационен контрол. Подробни съображения са развити в частната жалба, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на друг състав на ВКС за допускане на обжалването.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Б. С. касационна жалба, съдебният състав на ВКС, І т.о. е приел, че за касатора липсва правен интерес от касационно обжалване. Този извод е изведен след преценка на конкретните обстоятелства по делото, а именно: размерът на обезщетението за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на настъпило на 13.04.2008 г. ПТП, по предявения срещу Гаранционния фонд иск с правно основание чл.288 ал.1, т.2, б.”а” КЗ, а именно – 13 000 лв. и уважаването на този иск изцяло. Изложени са съображения, че страната не би могла да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат, в какъвто смисъл са задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
Обжалваното определение е правилно. Законосъобразно е становището на съдебния състав на ВКС, І т.о., че след като с обжалваното въззивно решение искът на Б. С. е уважен изцяло, за него липсва правен интерес от касационно обжалване. Постановеният съдебен акт в тази част е съобразен изцяло със задължителните постановки на т.18 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, според които е процесуално недопустима жалба, насочена само срещу мотивите към решението, след като последното удовлетворява страната като резултат. Посоченото тълкувателно решение не е изгубило сила и при действието на ГПК от 2007 г., а дадените с него указания по приложението на процесуалния закон са относими и за случаите, при които ищецът – жалбоподател поддържа оплакване за недопустимост на атакуваното решение, с което е уважен изцяло предявения иск. За да може касационният съдебен състав да се произнесе по основанията за допускане на обжалването, включително и по въпросите, свързани с вероятността решението да е невалидно или недопустимо/ т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ сезиращата касационна жалба трябва да е допустима. Направеният извод от състава на ВКС, І т.о. за липсата на правен интерес от касационно обжалване е напълно обоснован, което обуславя недопустимост на подадената от С. касационна жалба.
Независимо от горното, необходимо е да се отрази, че в мотивната част към въззивното решение, макар и да са посочени доказателствата, установяващи последващи произшествието и последващи предявяването на иска заболявания на ищеца – епилепсия с големи припадъци /през 2010 г./ и симптоматична епилепсия/ през 2011 г./, липсват данни при произнасяне по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да е отчетено това заболяване. Последното би съставлявало ексцес и не би могло да се заяви такава искова претенция по чл.288, ал.1, т.2 б.”а” КЗ в рамките на висящото производство, нито да се заяви увеличаване на иска по размер. В случая, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца за увеличение на предявения иск от 13 000 лв. на 20 000 лв., макар и по други съображения. Налице са данни, че с оглед на дадените указания на ищеца в съдебно заседание на 15.11.2011 г., има заведено самостоятелно исково производство за обезщетяване на допълнително получените увреждания/заболяване/ на ищеца в резултат на произшествието.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 215/13.07.2015 г. по т.д. № 2888/2014 г. на ВКС, І т.о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. Й. С. срещу решение № 8360/11.12.2013 г. по гр.д. № 4540/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: