О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№614
С., 23.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 540 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Г. Д. и И. Д. И., чрез пълномощника им адвокат А. Д., против определение № 2840 от 28.09.2011 г. по гр.д. № 1932/2010 г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 26058/11.08.2011 г., уточнена с молба вх. № 29871/26.09.2011 г. на Т. Г. Д. и И. Д. И. за допълване на решение № 929/11.07.2011 г. по гр.д. № 1932/2010 г. на В., ІІІ състав.
Ответниците по частната жалба Р. П. Р. и П. Б. Р. не са изразили становище по основателността й.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения.
С молба от 11.08.2011 г. Т. Г. Д. и И. Д. И., ответници по уважения по отношение ПИ № * в [населено място],[жк], м.”Б. ч.” ревандикационен иск, предявен от Р. П. Р. и П. Б. Р., са поискали да се допълни въззивното решение, като ревандикационният иск се отхвърли по отношение на описаните в т.2 от молбата подобрения, като съдът се произнесе по основателността на заявеното във въззивната жалба право на задържане до заплащане на стойността им. Съдът е приел, че решението му не страда от непълнота, тъй като проверката за правилността на първоинстанционното решение е извършена по предявения иск в обхвата на заявения спорен предмет, което обуславя недопустимост на молбата за допълнително решение. Допълнително са изложени съображения, че липсва надлежно заявено право на задържане по смисъла на чл.72 ЗС, което следва да се различава от довода на процесуалния представител в молбата от 1.12.2011 г., свързано с наличието на основание за осъществявано държане върху имота предвид разпоредбата на § 4в ПЗР ЗСПЗЗ.
Неоснователен е довода на жалбоподателите, че атакуваното определение е нищожно, тъй като поради липса на мотиви е напълно неразбираемо. Изложените от съда мотиви са ясни и са свързани с тезата му, че липсата на непълнота на постановеното решение води до недопустимост на молбата по 250 ГПК.
Атакуваното определение обаче е процесуално недопустимо. Допустимостта на искането за допълване на съдебно решение се преценява само с оглед на направата му от надлежна страна в процеса и спазването на срока по чл.250, ал.1, изр.второ ГПК. Наличието или липсата на произнасяне по целия спорен предмет е относима към основателността на молбата, по която съдът се произнася с решение съгласно чл.250, ал.3 ГПК. В настоящия случай молбата е подадена от страна в процеса при спазване на едномесечния срок, поради което се явява процесуално допустима. Определението, с което е оставена без разглеждане следва да бъде обезсилено и делото да се върне на Варненския окръжен съд за постановяване на допълнително решение по основателността й.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 2840 от 28.09.2011 г. по гр.д. № 1932/2010 г. на Окръжен съд-Варна.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за разглеждане на молбата по чл.250 ГПК по същество и постановяване на допълнително решение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: