О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
гр.София, 11.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия 2-ро отделение в закрито заседание на девети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 456/2009 година
Производството е по чл.288 във вр.с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. гр. С. срещу решението на Софийски апелативен съд № 189/16.01.2009 год. постановено по гр.д. № 1406/2008 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Пернишкия окръжен съд № 91/12.10.2007 год. по гр.д. № 1040/2004 год. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. срещу Н. С. Х. от гр. П. иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено плащане на десетте неизплатени разсрочени годишни вноски от цената по сключения на 13.10.1999 год. от ответницата приватизационен договор за закупуване на магазин от 160 кв.м. в с. Р. както следва: за горницата от 119632.31 щ.д. над присъдените 238989.28 щ.д. до 358612.59 лева – като погасен по давност, а за разликата до предявения размер от 716987.85 щ.д. като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.92 ал.2 ЗЗД, като е намалил с 2/3 размерът на претендираната неустойка въпреки забраната предвидена в чл.309 ТЗ по отношение на търговските сделки. Наведени са доводи, че в противоречие с действуващата нормативна уредба на давността и по-конкретно чл.114 ал.4 ЗЗД съдът е уважил възражението на ответницата за изтекла давност по отношение на част от неустойката, въпреки че към момента на предявяването на иска все още не са били изплатени дължимите вноски с падежи 02.03.2000 год. 02.09.2000 год. и 02.03.2001 год., поради което са налице условията за начисляване на уговорената мораторна неустойка до датата на погасяване на главното вземане.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.309 ТЗ по отношение на приватизационните договори и произтичащата от този текст забрана за намаляване размера на неустойката поради прекомерност предвидена в чл.92 ал.2 ЗЗД, както и началния момент на приложимата давност по чл.111 б.”б” ЗЗД по отношение претенцията за неустойка за забавено плащане на цената на приватизирания обект. Излага доводи, че въззивният съд е решил така поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС позовавайки се на цитираните четири броя решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС както следва: р. № 21/02.02.2007 г. по т.д. № 771/2006 г., р. № 701/21.06.2005 г. по т.д. № 760/2004 г., р. № 591/09.06.2006 г. по т.д. № 87/2005 г. и р. 79/31.03.2006 г. по т.д. № 557/2005 г.
Ответникът по касационната жалба Н. С. Х. от гр. П. не ангажира становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от съда въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. за с. к. иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за неустойка по чл.15 от приватизационния договор за забавено плащане на десетте разсрочени вноски от цената на закупения обект както следва: за горницата от 119632.31 щ-д. над присъдените 238989.28 щ.д. до 358612.59 щ.д. като погасен по давност, а за разликата до предявения размер от 716967.85 щ.д.- като неоснователен. Прието е с оглед характера на приватизационния договор, че в случая не се касае за търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ, поради което не е налице забраната предвидена в чл.309 ТЗ по отношение на претендираната неустойка. В тази връзка е уважено искането на ответника за намаляването й поради прекомерност на основание чл.92 ал. 2 ЗЗД. Анализирайки фактическия и доказателствен материал по делото и като е съпоставил уговорената цена и начина на плащането й, както и размерът на неизпълнението, което е частично,, съдът е направил извода, че претендираната неустойка от 716967.85 щ.д. е прекомерно голяма и размерът й следва да бъде намален с по 2/3 по отношение на всяка една от десетте неизплатени вноски за които се претендират. Изложени са доводи, че по този начин са постигнати нормалните гаранционно-обезпечителни и обезщетителни функции на уговорената неустойка с оглед целения стопански резултат. Наведени са доводи, че в противен случай би се достигнало до накърняване на принципа на справедливост поради обективна неравностойност на насрещните задължения по договора, както и несправедливо обогатяване на едната страна за сметка на другата. С оглед данните по делото е прието за основателно и направеното от ответника възражение за изтекла давност по отношение вземането за неустойки, за които е изтекъл тригодишния давностен срок по чл.111 б.”б” ЗЗД считано е деня на падежа на отделните вноски в който вземането е станало изискуемо съгласно чл.114 ЗЗД. Тъй като се касае за уговорена подневна неустойка за забавено плащане, погасено по давност се явява вземането за неустойка за периода преди тригодишния срок от предявяването на иска – т.е. преди датата 24.09.2004 год. на постъпването на исковата молба.
С оглед данните по делото и изложението в касационната жалба поставените от касатора материалноправни въпроси, които са от решаващо значение за крайния изход на спора са следните:
Първият въпрос е дали предвидената забрана в чл.309 ТЗ да се намалява неустойката поради прекомерност се отнася за приватизационните договори. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като даденият в решението отговор на този въпрос е изцяло в съответствие със закона и постоянната практика на ВКС. Безспорно е, че цитираната забрана касае само търговските сделки, а постоянната практика на ВКС изразена в р. № 488/29.05.2007 год. по т.д. № 150/2007 год. на ВКС-ТК, р. № 761/23.11.2004 г. по т.д. № 63/2004 г. на ВКС-ТК и р. № 60/01.07.2009 год. по т.д. №564/2008 год. на ВКС-ТК е, че приватизационната продажба не представлява търговска сделка по смисъла на ТЗ. Цитираното последно решение е постановено при действието на новия ГПК и представлява задължителна съдебна практика по поставения материалноправен въпрос, на която постановеното въззивно решение не противоречи.
Аналогично е положението и по втория съществен материалноправен въпрос отнасящ се до началния момент на приложимата давност по чл.111 б. „б” ЗЗД по отношение вземанията за неустойка за забавено плащане. Даденият в обжалваното решение отговор е в съответствие с разпоредбите на чл.114 и чл.119 ЗЗД и постоянната съдебна практика, според която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и се погасява с изтичането на предвидения в чл.111 б.”б” ЗЗД тригодишен давностен срок. В случая давността започва да тече от датата на падежа на всяка една от процесните разсрочени вноски от цената, от който момент вземането е изискуемо и длъжникът изпада в забава по отношение на задължението за плащане. В чл.15 от договора е уговорена подневна неустойка в размер на 1 % върху неизплатената част от цената, поради което купувача дължи неустойка която се начислява за всеки изминал ден след изпадането в забава до погасяване на главното задължение. С оглед на това, ако искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за мораторна неустойка, не се погасява цялото вземане, а само тази част от него, която се дължи за дните преди изтичането на тригодишния давностен срок към момента на предявяването на иска. В този смисъл уговорената процесна подневна мораторна неустойка следва режима на мораторната лихва за забавено плащане предвидена в чл.86 ал.1 ЗЗД. В цитираното от касатора в жалбата му решение № 79/31.03.2006 год. по т.д. № 557/2005 год. съставът на ТК на ВКС също е приел, че се дължи неустойка за всеки ден забава, която се начислява ежедневно върху неизплатената част от цената на приватизирания обект, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на всичко изложено дотук и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 189/16.01.2009 год.постановено по гр.д. № 1406/2008 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: