О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
София, 01.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 897/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ОДМВР-П., представлявана от директора С. С. и процесуален представител главен юрисконсулт И. М. срещу решение № 561/ 26.11.2014 г. по гр.д.№ 862/ 2014 г. на Окръжен съд-Перник.
Ответницата по касационната жалба А. И. П. в писмен отговор,подаден чрез адв.Е. Й. я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение е отменено решение № 753/ 18.09.2014 г. по гр.д.№ 4291/ 2014 г. на Районен съд-Перник и вместо него са уважени исковете предявени от ищцата -ответник по касационната жалба в настоящото производство, като е признато за незаконно уволнението й извършено със заповед № 511/13.06.2014 г. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ и същата е отменена, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „системен оператор в администрация РУ” към РУ „Полиция”-Трън и при ОДМВР-П., уважен е до размер на сумата 3 159,60 лв. искът за обезщетение за имуществени вреди поради незаконното уволнение за периода 13.06.2014 г.-12.11.2014 г.,ведно със законната лихва, а до пълния му размер от 4 200 лв. същият е отхвърлен и са присъдени разноски. В отхвърлителната част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че първоначално ищцата е била назначена на длъжността чистач в администрация РПУ към РУ Полиция-Трън от 2006 г. С допълнително споразумение от 16.01.2014 г. е назначена на длъжността системен оператор,считано от 01.01.2014 г. С процесната заповед от 17.06.2014 г. трудовото й правоотношение е прекратено, поради съкращение в щата.По предходното щатно разписание на ОДМВР-П.,утвърдено със заповед № К-4241/27.12.2013 г. на министъра на вътрешните работи е имало 44 бройки за длъжността системен оператор във всички нейни звена.Със заповед № К-3637/22.04.2014 г. същото е изменено: съкратени са 2 щатни бройки, като е закрито звено „Български документи за самоличност” във ІІ РУ „Полиция”-П., съкратена е 1 щатна бройка , като е закрито звено „Български документи за самоличност” – Б., съкратени са 4 щатни бройки, както следва-1 щатна бройка за системен оператор в група „Миграция”, 1 щатна бройка за системен оператор в група „Български документи за самоличност, пункт за персонализация”, 1 щатна бройка за системен оператор в група в група „Български документи за самоличност” в РУ –Р. и 2 по 0,5 бройки за огняр в „Управление на собствеността и социални дейности”в РУ-Р. и РУ-Б.. Въззивният съд обаче е приел , че няма доказателства, това съкращение да засяга щатната бройка, заета от ищцата, напротив със заповед №571/07.07.2014 г. по-малко от месец след уволнението й на работа е назначено друго лице.Поради това е направил извод за фиктивност на съкращението и незаконност на уволнението.Тъй като в исковата молба единственото посочено основание за незаконност на уволнението е ,че не е налице съкращение в щата, е счел,че не следва да обсъжда законността на направения подбор. Поради това е уважил исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че са налице основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставя следните въпроси:
-как се извършва преценка дали има реално съкращаване в щата, когато не е оспорен извършеният подбор,в резултат на който е съкратен служител,чиято длъжност се запазва;
-може ли да се приеме за установено,че съкращението е извършено фиктивно,без да е осъществен съдебен контрол върху законността на извършения подбор;
-следва ли съдът в своите мотиви да констатира извършването на подбор,когато той е бил задължителен,независимо че ищецът не е въвел оплакване за незаконност на уволнението,касаещо извършения подбор по реда на чл.329 ал.1 КТ, допустимо ли е в този случай съдът да се произнесе и приеме,че подборът е извършен законосъобразно;
-ако насрещната страна не оспори писмени доказателства, представени по делото,в случая касаещи извършения подбор,може ли да се приеме,че съответният факт установен с тези доказателства е доказан;
-следва ли съдът да прецени и обсъди всички доказателства,които са от значение по спорния въпрос дали има съкращаване н щата и дали то е реално.
Счита,че въззивният съд е не е отчел ,че съкращаването в щата, представлява премахване на бройки от щатното разписание и че когато без да е съкратена бройката на длъжността изпълнявана от уволнения работник,работодателят е извършил подбор и е предпочел на тази длъжност да остане работник,чиято длъжност се съкращава,но той е с по-висока квалификация.Намира,че поставените въпроси са решени в противоречие с ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГК и на решения,постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№871/2010 г.,ІV г.о.,гр.д.№ 919/2012 г.,ІV г.о.,гр.д.№1227/2010 г.,ІІІ г.о.,гр.д.№440/2010 г.,ІІІ г.о., гр.д.№431/2010 г.,ІІІ г.о.,гр.д.№183/2009 г.,ІV г.о., гр.д.№661/2010 г.,ІV г.о., гр.д.№1152/2010 г., ІІІ г.о.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касационното обжалване е селективно и се допуска,когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото.В случая изведените правни въпроси не са релевантни, решаващият извод,който е направил въззивния съд е,че е налице съкращаване в щата, но то не е засегнало заеманата от ищцата щатна бройка. Във връзка с този извод на съда не е формулиран въпрос от касатора. Неговите въпроси са насочени към извършения подбор и доказването на правилността му, по които въззивният съд изобщо не е формирал изводи. Въпросите трябва да са свързани именно с решаващите изводи на въззивния съд, независимо че страната счита за важни други въпроси, по които обаче не са правени изводи.Освен това следва да бъде обосновано и допълнително основание.Когато се твърди такова по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва да издири задължителна съдебна практика при идентичност на разглежданите случаи и да направи пълен анализ и съпоставка на съдържащите се в нея изводи и на изводите в обжалваното решение , като се изложат аргументи в какво се изразява противоречието на последните и защо те не са правилни.Така ,както е процедирал касаторът- да изброи задължителна практика общо по всички въпроси без да аргументира твърдяните противоречия, не може да се обоснове допълнително основание.Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 561/26.11.2014 г. по гр.д.№ 862/2014 г. на Окръжен съд-Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: