4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
гр. София, 20.12.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 19 декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4318 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца Е. Д. М., чрез адв. И. В. – П. против определение № 1682/22.05.2017 г. по ч.гр.дело № 2468/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 13.10.2016 г. по гр.дело № 11037/2016 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца Е. Д. М., поради недопустимост на иска. Поддържаните основания за неправилност на определението е нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя определението на въззивния съд е неправилно, тъй като са възприети изводите на първоинстанционния съд, без да са обсъдени доводите му във връзка с приложението на чл.13 от КЗПЧОС, съотношението на цитираните от него норми на вътрешното и международното право и обосноваване на приложението им, съответно на неприлагането им в настоящия казус, както и изричното му желание за провеждане на открито съдебно заседание по делото с оглед принципа за непосредственост. Искането е за отмяна на определението и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения от жалбоподателя иск.
В изложението към частната жалба са формулирани въпросите: 1. правните норми на европейското право, ратифицирани от РБългария, дерогират ли правните норми на националното законодателство? Длъжен ли е българският съд да ги приложи с предимство? 2. допустимо ли е първоинстанционният и въззивният съд да освобождават някого от гражданска отговорност, без да е разгледано делото и без да са събрани необходимите доказателства за наличие, съответно липса на функционален имунитет, 3. какви са предпоставките за прилагане на правната норма за „функционален имунитет” и този въпрос относим ли е към допустимостта на иска или отговора следва да бъде даден с решението по същество, 4. допустимо ли е с мотива за прилагане на понятието „функционален имунитет” да се нарушава чл.6,ал.1 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз и да се лишава ищеца от правото на публичен съдебен процес и на ефективни правни средства за защита пред съд, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Прието е, че първоинстанционния съд – Софийски градски съд е сезиран с искова молба от жалбоподателя Е. М., с която е предявен иск срещу Специализирания наказателен съд с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 лв. обезщетение за вреди от незаконни действия на съдия от специализирания наказателен съд, изразяващи се в постановление за отказ от предоставяне на документи.
С определение от 13.10.2016 г. по гр.дело № 11037/2016 г. Софийски градски съд е прекратил производството по делото, като е приел, че предявеният иск е недопустим.
Въззивният съд е приел, че според чл.130 ГПК връщането на исковата молба и прекратяване на образуваното по нея дело е последица от преценката на съда за недопустимостта на предявените искове или за отсъствието на предпоставките за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск.
Посочил е, че в случая са предявени недопустими искове по чл.2 ЗОДОВ и е преценено за правилно десезирането на съда. Прието е, че исковете са за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от действията на съдия от Специализирания наказателен съд в качеството му на председател на 2 състав или до изпълнение на служебни задължения на същия. Позовал се е на разпоредбата на чл.132 от Конституцията на РБългария, според която при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Прието е, че в случая няма твърдения и данни, съдията, отказал да издаде препис от поисканите документи да е привлечен към наказателна отговорност за негови служебни действия. Поради извеждането на спорните права за обезщетения за вреди от факти, свързани със заеманата от него длъжност – съдия е формиран извод за недопустимост на исковете. Изведен е и извод за недопустимост на иска с правно основание чл.49 ЗЗД. В тази насока е прието, че гаранционно-обезпечителната отговорност е самостоятелна, но е обусловена функционално от деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД. Като е съобразил нормата на чл.132 от Конституцията на РБългария и основанието на исковете съдът е направил извод за липса на надлежна пасивна процесуална легитимация по предявените искове за ангажиране на деликтната отговорност на ответника във връзка с осъществяване на служебната му дейност. Прието е, че недопустимостта на иска с правно основание чл.45 ЗЗД обосновава извод за недопустимост и на иска по чл.49 ЗЗД спрямо ответника Специализиран наказателен съд.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първи и четвърти въпроси от изложението. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. С оглед на това тълкуване съдът преценява, че първи и четвърти въпроси не са правни, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Вторият правен въпрос от изложението въззивният съд е разрешил в съответствие с практиката на ВКС. Според същата практика, обективирана в определение от 24.09.2010 г. по ч.гр.д. № 416 /2010 г., ІІІ г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК само когато преценката за допустимост на иска зависи от събирането и проверката на ангажираните по делото доказателства, съдът не може да прекрати производството по делото на основание чл.130 ГПК преди това. Поставеният правен въпрос касае приложение разпоредбите на чл.130 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи. Поради изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението.
Според практиката на ВКС, обективирана в определение от 02.12.09 г. по ч.гр.дело № 634/ 2009г., I. г.о. и др., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК функционалният имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск, като наличието на такъв имунитет е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, когато е насочен срещу лице, което се ползва с такъв имунитет, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. Прието е, че се касае за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Прието е също, че доколкото процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, които заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материално право, преценката за допустимостта на иска в хипотезата на липса на процесуална легитимация на ответника се извършва от съда с оглед твърденията на ищеца в исковата му молба. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В същият смисъл е разрешението на правния въпрос в решение от 06.06.2011 г. по гр. д. № 47/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК. Както се посочи въззивният съд е формирал решаващите си правни изводи в съответствие с тази практика на ВКС.
Посочената практика на ВКС не е неправилна, нито се нуждае от осъвременяване, поради което не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя Е. М..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 1682/22.05.2017 г., постановено по ч.гр.дело № 2468/2017 г. на Софийски апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 17807/26.10.2017 г., подадена от Е. Д. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. И. В. – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: