О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
гр. София 03.07.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1042/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. И., в качеството й на процесуален представител на [фирма] – [населено място], против въззивно решение № 219/13.12.2017 г. по в.гр.д.№ 242/2017 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 422/07.09.2017 г. по гр.д.№ 859/2017 г. по описа на Търговищкия районен съд, с което са уважени предявените от В. В. Г. против [фирма] – Т., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ във вр.чл.225,ал.1 КТ.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска неговата отмяна, като предявените искове бъдат отхвърлени.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка със следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1.Каква е същността на „краткотрайна работа“ по смисъла на чл.68, ал.3 КТ, поради липса на законова дефиниция ; и 2. Следва ли да се отбелязва в срочен трудов договор, сключен за изпълнение на краткотрайна работа, причината за краткотрайността на работата .
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация – В. В. Г..
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в съда на 12.01.2018 г. след влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което подлежи на разглеждане по новия ред. Подадена e в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК подлежи на касационно обжалване,а касаторът е легитимирана страна да обжалва постановеното решение, поради което жалбата е процесуално допустима.
За да се произнесе с атакуваното решение въззивният съд е посочил, че първоинстанционния съд е установил правилно и всеобхватно фактическата обстановка по делото и на основание чл. 272 от ГПК е препратил към мотивите му по отношение на установените факти и правните изводи,като е изложил и свои собствени.Посочил е,че правният спор за отмяна на уволнението и присъждане на обезщетение за оставане без работа, се основава на твърдението, че с ищцата е бил сключен срочен договор, в нарушение на чл. 68 от КТ и на основание чл. 68, ал. 5 от КТ същият се е превърнал в безсрочен.Приел е за безспорно установени по делото фактите по отношение съдържанието на трудовия договор на ищцата : договорът е сключен на 31.01. 2017 г., за срок от 2 месеца, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, за длъжността болногледач; в него не е посочено основанието, поради което договорът се сключва като срочен – за временна или специфична дейност, изобщо липсва съдържание обосноваващо срочността; предметът на дейност на дружеството е свързан с осигуряване на специализирана медицинска помощ на психично болни лица; ответникът/касатор обосновава сключването на срочния договор с обстоятелството, че дейността му е била финансирана по проект и на базата на сключен договор с МЗ, който е предвиждал да бъдат назначени на работа 10 болногледачи, за срок от два месеца,а финансирането на проекта е било до 31.03. 2017 г. и именно тогава е прекратен договорът с ищцата. Съобразно установеното е приел,че уволнението е незаконно, защото договорът е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ, поради което и на основание чл. 68, ал. 5 КТ се е трансформирал в безсрочен и не може да бъде прекратен на посоченото основание. Мотивите на работодателя за сключването на договора в този вид не са коментирани,тъй като в съдържанието му липсва отразяване на тези обстоятелства.Посочил е,че за да е действителен договорът като срочен, в неговото съдържание изрично е трябвало да се посочи, че се сключва докато трае изпълнението на проекта и докато е налично финансирането. Безспорно работата на ищцата е била свързана с основния предмет на дейност на дружеството и в този смисъл тази работа няма нито временен, нито сезонен характер, нито пък е краткотрайна. Специализираната медицинска помощ по отношение на психично болни лица безспорно включва болнични грижи, които за подобен род заболявания са непрекъснати. Приел е,че в настоящия случай не е налице и изключението от правилото на ал. 3, защото разпоредбата на чл. 68, ал. 4 предвижда тези изключения да се прилагат за договори с продължителност поне 1 година, а ако са за по-кратък срок – това да е по изрична молба на самия работник. В молбата за назначаване обаче, ищцата не е посочила подобни обстоятелства.
Иска за присъждане на обезщетение,предвид обусловеността му от главния иск е приет за основателен, като по отношение на дължимите суми и времето за оставане без работа, страните нямат спор.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да се обоснове наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно единствено бланкетното му посочване. Касаторът не е обосновал самото касационно основание за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставения от него въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват.Разпоредбите на чл.68, ал.3 КТ и §1, т.8 ДР на КТ са ясни и категорични и не се нуждаят от тълкуване.Както в задължителната съдебната практика, така и в правната теория , се приема, че по изключение срочен трудов договор за срок най-малко една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер по реда на чл.68, ал.3 КТ само при наличието на обстоятелства, посочени в разпоредбата на §1, т.8 ДР на КТ. В § 1, т. 8 ДР КТ е дадено легално определение на „изключението”, при което в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ може да се сключи срочен трудов договор – това са обективно съществуващи икономически, технологически, финансови, пазарни и други причини от подобен характер. Те трябва да са конкретни за предприятието, да са налице към момента на сключването на трудовия договор, да са ясно посочени в него – от съдържанието на трудовия договор следва да може несъмнено да се установи, че е сключен за определен срок поради конкретно условие, като няма законови изисквания за начина на формулиране на клаузите. Именно конкретното условие трябва да обуславя и срочността на договора, като в тежест на работодателя е да установи съществуването му.
Поставеният първи въпрос за същността на „краткотрайната работа“ е неотносим към процесния случай, тъй като в сключеният договор не е посочен характера на работата като такава. В случая е налице договорна клауза за временна работа, тъй като е уговорен времеви диапазон – два месеца, а не краткотрайна работа, която има епизодичен и непредвидим характер.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
По изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 219/13.12.2017 г. постановено по в.гр.д.№ 242/2017 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: