7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 615
гр. С., 04.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. ХИТОВА
Д. СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело N 1687 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. А. С., подадена чрез адвокат Б. С. срещу решение № 226 от 08.12.2015 г. по гр. дело № 506/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав.
Ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ – [населено място] в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изложил съображения за липсата на основания за допускане до касационен контрол.
Ответницата М. У. М. не е взела становище.
Апелативна прокуратура – П. не е взела становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която е отменено решение № 357 от 31.07.2015 г. по гр. дело № 125/2013 г. на Окръжен съд Хасково, и вместо него е постановено друго, с което е уважен иск на К. по чл. 28, ал. 1 З. /отм./ за отнемане от И. А. С. в полза на Държавата на следното имущество, придобито от него през периода от 01.01.1988г. до 31.12.2012г. от престъпна дейност, за каквато е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 355/1989г. на Районен съд Хасково за престъпление по чл. 155, ал. 1, пр. 1 НК, със споразумение по НОХД № 1568/2009г. на Районен съд – Сливен за престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1 вр.ал. 1 НК и със споразумение по НОХД № 1290/2010 г. на Районен съд Хасково за престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и 3, пр. 2, вр.ал. 1, пр. 1, 2 и 4 от НК: ? ид.част от поземлен имот с идентификатор 77195.425.29 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с площ от 2951кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 77195.425.11, 425011, при съседи: 77195.425.26, 77195.729.574, 77195.425.7, 77195.425.6, 77195.425.28, 77195.425.25, ведно с ? ид.част от построената в имота двуетажна сграда – „Ресторант”, изпълнена в груб строеж, с разгърната застроена площ от 969,6кв.м., със стоманобетонна монолитно носеща конструкция; ? ид.част от поземлен имот с идентификатор 77195.425.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с площ от 1909кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 77195.425.11, 425011, при съседи: 77195.425.29, 77195.425.6, 77195.425.22, 77195.425.25.; сумата от 10,29 лв., представляваща левовата равностойност на 5,26 евро – наличност по спестовна сметка № B. U. 7000 4513 2883 65 E., открита на 05.01.2009 г. в [фирма] с титуляр И. А. С.. С цитираното въззивно решение е отнето от И. А. С., като е осъден да заплати в полза на Държавата получените от него в резултат на разпоредителни действия със следното имущество, придобитото от същия през периода от 01.01.1988г. до 31.12.2012г. от престъпна дейност, за каквато е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №355/1989г. на Районен съд Хасково за престъпление по чл. 155, ал. 1, пр. 1 НК, със споразумение по НОХД №1568/2009г. на Районен съд Сливен за престъпление по чл. 159а ал. 2, т. 1, вр.ал. 1 НК и със споразумение по НОХД №1290/2010г. на Районен съд Хасково за престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и 3, пр. 2, вр.ал. 1, пр. 1, 2 и 4 НК суми: сумата 2000 лв., представляваща левовата равностойност на 2000д.м. – парични средства, внесени по банкова сметка DEM № 852194213482818, открита на 14.02.2001 г. в [фирма] с титуляр И. А. С. и закрита на 15.02.2001 г.; сумата от 19 500 лв., получена от продажбата на следния недвижим имот: ? ид.част от апартамент № 31, находящ се в [населено място], [улица], вх. В, ет. 3, ведно с прилежащото му мазе № 31 с площ от 4,60кв.м., както и 1,228% идеални части от общите части на блока и на отстъпеното право на строеж върху терена. С цитираното въззивно решение е отнето от И. А. С. и М. У. М., като същите са осъдени да заплатят в полза на Държавата получената от тях сума 2441лв. от продажбата на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф”, рег. [рег.номер на МПС] , № на рама W., двигател № 122827, придобит през време на брака им от престъпна дейност на И. А. С., за каквато е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №355/1989г. на Районен съд-Хасково за престъпление по чл. 155, ал. 1, пр. 1 НК, със споразумение по НОХД №1568/2009 г. на Районен съд Сливен за престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр.ал. 1 НК и със споразумение по НОХД №1290/2010г. на Районен съд Хасково за престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1 и 3, пр. 2, вр.ал. 1, пр. 1, 2 и 4 НК. С цитираното въззивно решение са присъдени такси и разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответникът И. С. е извършил престъпления, за които е била ангажирана наказателната му отговорност със съдебни актове, подробно описани в мотивите. Съдът е приел, че престъпленията попадат под предметния обхват на чл. 3, т. 3 З. /отм./, както и че ответникът С. е придобил имущество на значителна стойност – над 60000 лв. по смисъла на чл. 3, ал. 1 и § 1, т. 2 ДР на З. /отм./. След разглеждане на експертизите е обоснован извод, че е налице драстична разлика между приходите и разходите на ответниците за изследвания период, като е направен извод за липсата на достатъчно средства от законен източник по смисъла на чл. 4, ал. 1 З. /отм./. Изложени са съображения за доказаност на причинно – следствената връзка между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З. /отм./ и придобиването на процесното имущество. Развити са мотиви за това, че процесното имущество е придобито вследствие на санкционираната от закона престъпна дейност.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва: „В производство по чл. 28 ал. 1 от З. /отм./ с предмет на изследване на период от време от 25г., в който между осъжданията на ответника за престъпна дейност, попадаща в обхвата на чл. 3 от З. /отм./, е налице значителен период от време /в конкретния случай 20 г./, задължен ли е съдът да посочи релевантния период за предявения от К. иск и в този период да изследва връзката между конкретната престъпна дейност, времето на нейното осъществяване, и придобитото имущество”. По този въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърденията на касатора, че като не е разграничил периодите на осъжданията на И. С., въззивният съд е приел мотиви в противоречие с разрешенията в ТР № 7/2013 г. от 30.06.2014 г. по т. дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС са необосновани и не подкрепят становището за произнасяне на апелативния съд в противоречие с тълкувателните мотиви на ОСГК на ВКС. В цитираното тълкувателно решение е разяснено, че установяването на релевантния период, към който се констатира дали имуществото е придобито от престъпна дейност зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя /придобиването на имуществото/, както и от начина на придобиване. Въззивният съд подробно е проследил престъпленията, за които е била ангажирана наказателната отговорност на ответника С., попадащи в предметния обхват на чл. 3, т. 3 и т. 4 З. /отм./ и периода на придобиване на процесното имущество и е обосновал изводите си за съществуването на причинно – следствена връзка между престъпната дейност на С. и придобитото от него процесно имущество. Мотивите на апелативния съд, че периода от време между първото от деянията и другите деяния, извършени по – късно не обуславя извод за несъпоставимост на престъпната дейност с процесното имущество не съставлява отклонение от посочените правни разрешения в ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС. ТР на ОСГК на ВКС не съдържа даденото в приложението тълкуване на закона. Съгласно разясненията в цитираното ТР на ОСГК на ВКС релевантният период е обвързан не само от вида на конкретното престъпление, от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя, но и от начина на придобиване на имуществото, които са специфични във всяка конкретна хипотеза. С тези обстоятелства, посочени в ТР на ОСГК на ВКС, които следва да се имат предвид при установяване на релевантния период въззивният съд се е съобразил, поради което не е допуснал отклонение от правните разрешения, приети със същото тълкувателно решение. В съответствие с тези разрешения е и приетото от въззивния съд, че изследването на имуществото по критерия на § 1, т. 2 ДР на З. /отм./ се отнася до придобитото имущество, като цяло през проверявания период и връзката между престъпното деяние и конкретното имуществено право. Следователно с цитирания по – горе въпрос и изложените в приложението доводи касаторът не е обосновал произнасяне на въззивния съд в противоречие с посоченото ТР на ОСГК на ВКС. Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Следващите въпроси в приложението са формулирани, както следва: „В производство по чл. 28 ал. 1 от З. /отм./ задължен ли е съдът да изследва наличието на връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 ал. 1 от З. /отм./ и придобитото имущество, въз основа на кои обстоятелства, и достатъчно обстоятелство ли е за обосноваване на такава връзка нереализиране на законни доходи от физически или умствен труд, или от други източници през проверявания период.” ; „Характерът на извършената престъпна дейност, попадаща в обхвата на чл. 3 ал. 1 от З. /отм./, достатъчно обстоятелство ли е, за да обоснове предположение, че придобитото имущество е в резултат на престъпна дейност.“.
По цитираните въпроси в приложението не са релевирани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, които страната поддържа, като допълнителен критерий за селектиране на касационната жалба. В съответствие с разрешенията, приети в ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава жалбоподателя апелативният съд е изследвал връзката между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З. /отм./ и придобиването на процесното имущество. След констатиране, че извършените от ответника С. престъпления попадат в предметния обхват на чл. 3, т. 3 З. /отм./, както и че същият е придобил имущество на значителна стойност – над 60000 лв. по смисъла на чл. 3, ал. 1 и § 1, т. 2 ДР на З. /отм./, апелативният съд е разгледал и връзката между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З. /отм./ и придобиването на процесното имущество, като е изложил извод, че процесното имущество е придобито вследствие на санкционираната от закона престъпна дейност, т.е. мотивирал е наличието на всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на ответника И. С.. Въззивният съд е извел изводи за придобиване на процесното имущество вследствие на санкционираната от закона престъпна дейност, чрез преценката на вида на престъпната дейност, осъществявана при условията на продължавано престъпление, която предполага кумулиране на значителни парични средства, както и чрез преценка на други обстоятелства – липсата на доказателства С. и У. да са реализирали законни приходи в размер, обосноваващ придобиване на процесното имущество с тях. Касаторът не обосновава противоречие на тези изводи в обжалваното въззивно решение с правните разрешения в ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС. Доводите в приложението, че мотивите на Пловдивски апелативен съд били общи по характер, несъгласието с мотивите на съда, че естеството на извършените от ответника С. престъпления предполагащо кумулиране на значителни парични средства не обосновавало връзка с придобитото имущество, както и другите доводи в приложението, че въззивният съд не направил съвкупна преценка на конкретните факти и обстоятелства формират оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. С тези основания не се релевират предпоставки за допускане на касационен контрол, тъй като основанията по чл. 281, т. 3 ГПК не се разглеждат в настоящето производство, което е по реда на чл. 288 ГПК. Не съставляват мотивиране на приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и изложените от касатора становища за неправилност на решението с оглед поддържаните доводи за игнориране от второинстанционния съд на обстоятелства във връзка с придобиване на обект „Ресторант” от ответника И. С. в съсобственост с Д. К., както и доводи за неправилност на решението на апелативния съд във връзка с твърденията на ответника С. за това, че има законни източници на доходи. Мотивите на въззивният съд са съобразени с разрешенията в ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност е необходимо да се установи връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З. /отм./ и придобиването на имущество. Във въззивното решение е обосновано наличието на такава връзка въз основа на разрешенията, приети с цитираното ТР на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното следва да се приеме, че и с тези въпроси касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В приложението са поставени и следните въпроси, формулирани, както следва: В производството по чл. 28, ал. 1 от З. /отм./ следва ли заедно с приходите и разходите на ответника да се изследват и приходите и разходите на лицето, с което той е живял на съпружески начала през проверявания период и е съсобственик на имущество, чието отнемане в полза на държавата се търси.” ; „В производство по чл. 28 ал. 1 от З. /отм./ следва ли доходите на ответника от хазарт да се преценяват като законни източници на доходи и да участват при формиране на приходите в проверявания период.“; „Когато доходи от хазарт са придобити в чужбина допустимо ли е да се установяват с документи, изхождащи от собственика на заведението, в което са придобити, а при оспорването им като частни свидетелстващи документи – с гласни доказателства“ ; „В производство по чл. 28 ал. 1 от З. /отм./ следва ли за времето на пребиваване на ответника в чужбина с цел заработване на доходи от различни дейности да се начисляват дневни и квартирни пари, съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.”.
По поставените въпроси касаторът не е обосновал допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика – казуална или задължителна, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална, предвид промяната на законодателството или обществените условия. Този извод произтича от липсата на мотивирано приложение по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК в хипотезата на произнасяне на въззивния съд по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, която се поддържа единствено с твърдението, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона. По цитираните въпроси касаторът не е обосновал допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и в хипотезата на произнасяне на въззивния съд по правни въпроси, които са от значение за развитието на правото. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде обосновано чрез посочване на конкретни разпоредби, които според касатора са непълни, неясни или противоречиви, съответно чрез обосноваване на непълнота, неяснота или противоречивост на същите норми. Приложението не е мотивирано по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК в посочената хипотеза относно цитираните по – горе въпроси. Касаторът не е съобразил разрешенията в т. 4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на О. на ВКС относно мотивиране на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че с поставените въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът не е обосновал предпоставки за допускане на касационен контрол.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 226 от 08.12.2015 г. по гр. дело № 506/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: