О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
София 12.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 621 по описа за 2009 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Н. Д. И. от гр. В., чрез процесуалния си представител- адвокат К против определение № 347 от 30.06.2009г. по ч.гр.д. № 306/08г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу въззивно определение № 118 от 23.03.2009г.на Варненски апелативен съд по гр.д. № 103/2009г. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона и необосновано, поради което иска то да бъде отменено и делото върнато с указания да бъде изискана жалбата му от съдия-изпълнителя.
Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
За да прецени подадената частна жалба като недопустима,Върховният касационен съд се е мотивирал с факта,че обжалваното определение и потвърденото с него,не са от категорията съдебни актове по чл.274 ал.3 от ГПК,за които законът предвижда касационно обжалване в случай,че предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК бъдат преценени положително.
С настоящата частна жалба не се излагат правни доводи срещу приетото от ВКС в обжалвания акт,а се описва фактологията на случая.
Обжалваният акт е правилен.
ВКС е бил сезиран с частна касационна жалба срещу определение,с което е прекратено като недопустимо /поради липса на установен ред/ производството, образувано по направено искане- служебно да бъде изискана от частен съдебен изпълнител Л. М. подадена жалба от Н. Д. И. с вх. № 778 от 26.11.2008г. против предприети от него действия по изп.д. № 20087140400171.
Правилно касационната инстанция е приела,че обжалваното определение и потвърденото с него не подлежат на касационно обжалване. Това е така,защото с тях -нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото/по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК/, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие/ по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК/. В случая –след като съдът е прекратил производството,с което е отказал да изиска от частния съдебен изпълнител Л. М. подадена жалба от Н. Д. И.-последният е разполагал с други възможности за защита на интереса си-могъл е лично да входира жалбата си в съда/или да представи копие от същата/,както и да подаде нова жалба.
Отделно- в чл.435 от ГПК липсва законоустановен ред,по който съдът да изиска подадена жалба срещу действия на съдия-изпълнител. Задължението за изпращане на жалбата, възраженията,изпълнителното дело и мотиви е в тежест на съдия-изпълнителя и при неизпълнение той носи отговорност по чл.441 от ГПК и по реда на Закона за частните съдебни изпълнители.
Извън горното- прекратеното производство по никакъв начин не е свързано със засягане на правото на страната на жалба срещу действията на съдия изпълнителя и по никакъв начин не може да препятства задължението на съда да се произнесе по подадената жалба срещу действията на съдия-изпълнителя,което обаче не е предмет на настоящето производство.
Обхватът на касационно обжалване е изчерпателно посочен в чл.274 ал.3 от ГПК и при положение,че настоящата хипотеза не попада в изброените по т.1 и т.2,правилен е извода за недопустимост на касационното производство.
Горното мотивира съда да приеме обжалваното определение за постановено в съответствие със закона, поради което и състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 347 от 30.06.2009г. по ч.гр.д. № 306/08г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.