3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
С. 16.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 115/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДП „Държавно ловно стопанство-К.” [населено място], подадена от пълномощника адв. П. Д., срещу въззивното решение на Силистренския окръжен съд, № 83 от 29.19.2012г. по в.гр.д. № 61/2012г., с което е потвърдено решението на Дуловския районен съд, № 18 от 01.02.2012г. по гр.д. № 635/2011г., с което е отхвърлен предявеният от ДП „Държавно ловно стопанство-К.” против К. К. К. от [населено място] иск за заплащане на сумата 19 343,04 лв., представляваща стойността на липси на дървесина.
Ответникът по касация К. К. К. от [населено място] в подадения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от ДП „Държавно ловно стопанство-К.” против К. К. К. иск за заплащане на сумата 19 343,04 лв., представляваща стойността на липси на дървесина, въззивният съд е приел, че не е установено към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ответника констатирани ли са липси на дървесина в подотчетните му временни складове и обекти, в какъв размер са и на каква стойност. Приел е за установено, че ответникът К. К. К., макар и да не е бил назначен на отчетническа длъжност, но тъй като е подписвал складови разписки относно дървесината в поверения му временен склад, е бил фактически отчетник, поради което може да се ангажира отговорността му за липси по КТ. Следователно при наличието на липси неговата вина се призумира до доказване на противното. От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза обаче не се установява наличието на липси към момента на освобождаване на отчетника от длъжност – 28.09.2009г. Към този момент е била извършена материална проверка на редица наличности в предприятието, включително и на такива, поверени на ответника, но исковата претенция се основава на констатации по счетоводни данни, извършени една година след напускането му, поради което те не могат да ангажират отговорността му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ДП „Държавно ловно стопанство-К.” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по материалноправните въпроси „ангажира ли понятието фактически отчетник , визирано в чл. 31 З. /отм./ отговорността на тези лица за липси по КТ”, „кога и как трябва да бъде констатирана липсата – преди или след прекратяване на трудовия договор с МОЛ”, „длъжен ли е отчетникът да поиска от ръководителя на стопанството извършване на инвентаризация на поверения му склад и ако не е поискал такава и ръководителят не е разпоредил извършването й, отпада ли неговата имуществена отговорност” и „по какъв начин се разпределя тежестта за доказване в производството по иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ”. Прилага решение № 56 от 10.03.2010г. по гр.д. № 540/2009г. ІІІ г.о. ВКС, с което в отговор на въпроса за разпределението на доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е прието, че при констатирана липса възниква презумпция, че тя е причинена от отчетника, поради което в тежест на работодателя е да установи наличието на липса, а в тежест на материалноотговорното лице е да опровергае презумпцията, че липсата е причинена от него и по негова вина.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси е от значение за решаването на делото, но е решен от съда съобразно установената съдебна практика, че отговорността на фактическите отчетници за липси може да бъде ангажирана на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, ако са налице и останалите предпоставки за това. К. е твърдял, че ответникът е бил фактически отчетник и отговорността му може да бъде ангажирана на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, както е приел и въззивният съд. По втория въпрос не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика между въззивното решение и приложеното решение на ВКС. В. съд е разпределил доказателствената тежест съобразно трайно установената съдебна практика, изложена в посоченото по-горе решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика. Отговорът на останалите въпроси е в зависимост от данните по конкретното дело, поради което те не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение е дали проверката на стоково-материалните ценности установява наличието на липса към момента на изпълнение на трудовата дейност от отчетника.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд, № 83 от 29.19.2012г. по в.гр.д. № 61/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: