О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 615/02.12.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3881 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 562/ 30.03.2015 г. по гр. д. № 190/ 2015 г, с което Пловдивски окръжен съд, като е потвърдил решение № 3224/ 17.07.2013 г. по гр. д. № 46/ 2013 г. на Пловдивски районен съд, е отхвърлил исковете на от [фирма], [фирма] [фирма], [фирма], Р. Г. К., извършваща стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма], Д. К. Д., С. Н. С. и В. В. С. за осъждането на [фирма] на основание чл. 76 ЗС да върне владението върху един поземлен имот в [населено място].
Решението се обжалва от ищците (сега касатори) с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите:
1. При предявен иск с правно основание чл. 76 ЗС в защита на владението върху имота как съдът е длъжен да прецени факта, че не само ищецът, но и трети за спора лица са паркирали своите автомобили в процесния имот, особено с оглед събраните доказателства, че това те са вършили само във връзка с осъществяваната от ищеца стопанска дейност – третите лица са негови клиенти или доставчици?
2. Това, че един имот е запуснат, изключва ли възможността той да е обект на владение?
3. При предявен иск по чл. 76 ЗС представлява ли извънсъдебно признание на факта на владението писмената покана, с която ответникът е поискал от ищеца да му върне владението на имота?
4. По предявен иск по чл. 76 ЗС установява ли относими факти извадката от Г. мапс, означена с дата и която ясно отразява границите на спорния имот?
5. Как съдът следва да цени преписката от МВР, в която категорично е описан акта на насилствено отнемане на владението на ищците – като относимо или като неотносимо доказателствено средство по иска с правно основание чл. 76 ЗС?
Касаторите считат, че въпросите са включени в предмета на делото и обуславят изводите в обжалваното решение, но са решени в противоречие с практиката на ВКС, приложена към изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Намират, че допускането на въззивното решение до касационен контрол би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Намират за осъществени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] възразява по искането въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Не намира, че повдигнатите въпроси го обуславят.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е по гражданско дело с цена на владелческите искове (активно субективно съединени) над 5 000 лв. К. жалби са подадени от надлежни страни – ищците по исковете, отхвърлени с въззивното решение. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите основания за редовност и допустимост на жалбите, но поставените въпроси не обуславят изводите във въззивното решение, а това изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК то да бъде допуснато до касационен контрол. Съображенията за това са следните:
В. съд е отхвърлил предявените искове по чл. 76 ЗС поради това, че касаторите не са владелци или държатели на процесния имот. В. съд е извършил съвкупна преценка на събраните доказателства (гласни и писмени, включително по полицейската преписка), за да достигне до извода, че касаторите (с изключение на [фирма]) имат правомощия по чл. 64 ЗС, но за имот, съседен на процесния, а процесният е бил използван, за да паркират служители на дружествата личните си автомобили по предварителна уговорка помежду им, но без върху имота да са били поставяни обозначителни знаци и без да е възпрепятствана възможността той да обслужва същите нужди и на трети за процеса лица. В. съд е обсъдил събраните доказателства, че в процесния имот са паркирали автомобилите си и клиенти на касаторите-търговци, развиващи стопанска дейност в съседния имот, но е изключил възможността от това да следва някакъв извод за упражнявано владение или държане. Обсъдил е и нотариалните покани, за да обобщи, че без да има доказателства за установена от касаторите фактическа власт, искането на ответника те да му предадат владението на имота е голословна квалификация, а не признание на релевантен факт. Не е приел релевантни факти да установява приложената полицейска преписка, поради това, че са издавани заповеди по чл. 53 ЗМВР с адресати представителите и на двете групи спорещи страни и тези заповеди имат само предупреждаващо (а не санкциониращо) действие. В. съд е обсъдил и извадките от Г. мепс, за да обобщи, че на тях е заснета запусната и неподдържана площ, върху която са паркирани автомобили на неустановени собственици, но заснетото не установява релевантен факт.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира повдигнатите от касатора въпроси да имат значение за извода на въззивният съд, че исковете по чл. 76 ЗС са неоснователни поради това, че касаторите не са упражнявали владение или държане върху имота. От друга страна начинът, по който въпросите са формулирани, е проява на становището на касаторите, че събраните доказателства са достатъчни за провеждането на пълно доказване по релевантния факт. Неговото осъществяване въззивният съд е отрекъл. Поставянето на въпроси, който не обуславят обжалваното решение, изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането на касационния контрол. Оплакването, че делото е решено в противоречие със събраните доказателства, въвежда касационно основание за неправилност на решението (чл. 281, т. 3 ГПК), но то е без значение за етапа, до който е достигнала касационната жалба – производството по нейното селектиране.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касаторите следва да се поставят разноските, които ответникът е направил за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Отговорността за разноските е гражданска деликтна и касаторите следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 562/ 30.03.2015 г. по гр. д. № 190/ 2015 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [фирма] [фирма], [фирма], Р. Г. К., извършваща стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма], Д. К. Д., С. Н. С. и В. В. С. да заплатят солидарно на [фирма] сумата 500 лв. – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.