О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№615
[населено място],01.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2711 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Ц. К. и Л. Л. К. срещу определение №415 от 03.08.2017г. по ч.т.д. №1623/2017г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С него е оставена без разглеждане частната им касационна жалба срещу определение №1095 от 17.01.2017г. по ч.гр.д. №15502/2016г. на Софийски градски съд, ГК, ІV В състав, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу разпореждането от 24.05.2016г. по ч.гр.д.№18364/2013г. на Софийски районен съд, ГО, 89 състав, с което срещу частните жалбоподатели е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя [фирма] въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.11.2013г.
Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от тях частна жалба срещу определение №1095 от 17.01.2017г. по ч.гр.д. №15502/2016г. на Софийски градски съд, ГК, ІV В състав. Поддържат, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение е нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл.17 ал.3 от Конституцията, чл.411 ал.2 т.2 от ГПК, с чл.8 и чл.26 от ЗЗД, както и на чл.298 от ТЗ. Също твърдят, че заповедта по чл.410 от ГПК е издадена и в нарушение на т.2б от ТР №4/2013 по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е правилна. С потвърденото от въззивния съд разпореждане по реда на чл.416 от ГПК е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.8 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите на ТР №4/2013 се приема, че след като заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл.274 ал.4 от ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство.
Неотносими към основателността на частната жалба са доводите за нищожност на заповедта по чл.410 от ГПК, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, доколкото същите касаят правилността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, но не и реда за неговото обжалване.
Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №415 от 03.08.2017г. по ч.т.д. №1623/2017г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.