О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№615
гр.София, 14.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 202/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Т. Д., В. Л. Д., В. А. Ч. и С. Н. Ч. са подали касационна жалба вх. № 4* от 14.12.2009 год. срещу въззивното решение № 1* от 03.11.2009 год. по в.гр.дело № 1104/2007 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 678 от 09.03.2007 год. по гр.дело № 4353/2006 год. на Варненския районен съд за отхвърляне на иска на касаторите срещу В. М. Х. за делба на недвижим имот, представляващ УПИ ХVІ-8,10 в кв.569 по плана на 14-ти под-район на гр. В..
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и допускане делба на процесния имот.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси, които според жалбоподателите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: а/ законно ли е извършването на доброволна делба на постройките в съсобствен урегулиран поземлен имот само от някои от съсобствениците, които вследствие на така извършената делба да се ползват от създадено състояние по силата на закона, сходно с етажната собственост?; б/ допустимо ли е съдът да се произнася с решение преди обсъждането на съображенията на страните, изложени в писмено становище, за което самият съд е дал срок?; в/ допустим ли е иск за допускане до делба на съсобствен урегулиран поземлен имот, в който някои от съсобствениците са разделили доброволно постройките в него?; г/ допустимо ли е съдът да се произнесе в диспозитива само с отбелязване, че отхвърля иска, без да се произнесе дали го отхвърля като недопустим или като неоснователен?
Ответницата по касация В. М. Х. е на становище, че жалбата не следва да бъде разглеждана, а по същество, че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице сочените от касаторите предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че след като с договор за доброволна делба от 18.05.2005 год. праводателят на касаторите Р. В. А. е придобил в дял вече построената в общото дворно място едноетажна къща с гараж и външен тоалет, а ответницата В. М. Х. – двете жилищни пристройки към къщата и външен тоалет, реализирани законно съобразно разрешения за строеж и одобрени строителни книжа, създадено е било състояние, сходно с етажната собственост, при което делбата на съсобствения парцел **** недопустима /Постановление № 2 от 04.05.1982 год. на Пленума на Върховния съд, т.1, б.”д”/.
Формулираните с т.т.1 и 3 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпроси са свързани с оплакването, касаещо действителността на договора за доброволна делба от 18.05.2005 год., който според жалбата: а/ бил сключен само между съсобствениците в ПИ10, но без участието на съсобствениците в ПИ8, а УПИ ХVІ в кв.569 се състои от поземлени имоти 8 и 10; б/ с него били разделени и незаконни постройки, като Р. В. А. получил в дял незаконно изградените постройки и в/ разделени били само някои, а не всички съществуващи в УПИ ХVІ-8, 10 в кв.569 постройки.
Доводи, че договорът за доброволна делба от 18.05.2005 год. страда от твърдяните пороци, обаче се правят за първи път едва с касационната жалба, респективно с писменото становище, депозирано на 06.11.2009 год. пред окръжния съд след постановяване на въззивното решение. До приключване на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателите не са навеждали твърдения за недействителност на договора за доброволна делба от 18.05.2005 год., като допустимостта на делбата на дворното място УПИ ХVІ-8, 10 в кв.569 са обосновавали в исковата молба единствено с довод, че получените в дял от В. М. Х. две пристройки нямат статут на самостоятелни сгради, а са обслужващи основната сграда постройки.
Предвид на това, след като в производството пред инстанциите по съществото на спора не е било извършено позоваване и не са обсъждани от съдилищата пороци на договора за доброволна делба от 18.05.2005 год., материалноправните въпроси, формулирани с изложението не могат да послужат като основание за допускане касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това по въпросите относно делбата на съсобствени парцели има многобройна практика на съдилищата и не е налице хипотеза, която да се нуждае от тълкуване по реда на чл.290 ГПК поради непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми с оглед необходимост от уеднаквяване на съдебната практика.
Въпросите по т.т.2 и 4 от изложението съставляват оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, по които Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В случая, касаторите не се позовават на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението на процесуалноправния въпрос, дадено с обжалваното въззивно решение.
Липсва позоваване и на влезли в сила решения на съдилища от страната, в които да се разрешават противоречиво процесуалноправни въпроси по дела, в които са разгледани аналогични казуси /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
По въпроса относно представянето на писмено изложение на доводите на страната, които тя излага устно по време на устните състезания при действието на чл.186 ГПК/отм./, както и по въпроса относно съдържанието на решението съгласно чл.189, ал.1 ГПК/отм./ има многобройна практика на съдилищата, което прави неоправдано разглеждането на касационната жалба по същество по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 03.11.2009 год. по в.гр.дело № 1104/2007 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 4* от 14.12.2009 год. на В. Т. Д., В. Л. Д., В. А. Ч. и С. Н. Ч..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/