О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№615
София, 29.10.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 501 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Унилиз“А. срещу Решение № 143 от 10.12.2008 год. по т.д. № 154/2008 год. на Бургаски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „Унилиз“А. срещу Решение № 228 от 04.01.2008 год. по т.д. № 479/2006 год. на Бургаски окръжен съд. С него е била отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ, както и евентуалното искане по чл.742 ТЗ на акционерното дружество за откриване на производство по несъстоятелност на „Уинд П. ;АД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с константната практика на ВКС по 3 материалноправни въпроса: 1./ Основанието за прогласяване нищожността на клауза за неустойка в сключен между страните договор.; 2./ Прието от съда възражение за прихващане; 3./ П. от съда състояние на платежоспособност на длъжника. Приложил е съдебни решения с които ВКС се е произнесъл по всеки един от трите въпроса – нищожност на клауза за неустойка, основания за извършване на прихващане, обективни критерии за неплатежоспособност.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „Уинд П. ;О. е представил писмен отговор в който оспорва активната процесуална легитимация на касатора позовавайки се на това, че същият е цедирал вземането си към него на трето, неучастващо по делото лице, а извършената обратна цесия е недействителна.
Становището на настоящия съдебен състав, че въпросът кому принадлежи вземането към „Уинд П. ;О. , обуславя материалноправната, а не процесуалноправната легитимация и касационната жалба на „Унилиз“А. е допустима. Що се касае до наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол, становището на състава произтича от следното:
За да отхвърлят исканията на „Унилиз“А. , съдилищата са приели, че ответникът е платежоспособен – коефициентът за обща ликвидност е 1.1, а коефициентът за бърза ликвидност – 0.98. Наличието на свръхзадълженост не е доказано поради това, че не са ангажирани доказателства за реалната стойност на активите му с оглед съпоставката и размера на паричните задължения.
Вземането на „Унилиз“А. към „Уинд П. ;О. е формирано от главница и неустойки по два договора за лизинг (наречени договори за наем). Определяйки размера на вземането, съдилищата са счели, че едната от неустойките, тази по § 15 ал.2 на договора от 31.10.2004 год., предвидена за забавено връщане на веща е нищожна, като накърняваща добрите нрави, тъй като е без определен краен срок и възлиза на 3161 лв. дневно при размер на годишната наемна/лизингова вноска 15805 лв. Т.е. при главница от 47415 лв., задължението за неустойка би било 964105 лв.
По отношение на първия от поставените въпроси: Вярно е, че практиката на ВКС по приложимостта на чл.26 ал.1 ЗЗД при прекомерност на неустойката вече е константна, като съществуващите противоречия са разрешени по реда на и на основание чл.291 т.1 ГПК. Решението на въззивния съд не е постановено в противоречие, а е в съответствие с нея – доколко е допустимо прогласяване нищожността на клауза за неустойка. Що се касае до това – в които случай уговорената неустойка е неморално висока – това се преценява във всеки отделен случа съобразно фактите и обстоятелствата по делото, което разбиране се съдържа и в практиката на ВКС, която касаторът е приложил.
По отношение на втория от въпросите, касаторът се позовава на решение на ВКС-ГК, І г.о. от 1998 год. в което съдът е разграничил хипотезите на приложимост на чл.103 ЗЗД от тези по чл.104 ЗЗД. Всъщност, поставеният от касатора въпрос не е правен, а фактически – оспорено е било съществуването и изискуемостта на компенсиращото вземане на длъжника. Дори да се приеме, че изводът на съда при определяне размера на задължението след извършено прихващане да е неправилен, това евентуално би било основание по чл.281 т.3 ГПК, но не съставлява основание за допускане на касационен контрол.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по отношение на третия от поставените въпроси. Него касаторът е свързал с противоречие с решения на ВКС-ГК V г.о. от 1996 год. и от 2002 год. И в двата случая съдът се е произнесъл по конкретни факти и обстоятелства обуславящи състоянието на неплатежоспособност на длъжника. Ще следва да се отбележи и това, че аргументите в изложението са свързани с неправилната преценка относно размера на задълженията и кръга на кредиторите на „Уинд П. ;А. т.е. с неправилност на решението , а не с предпоставките за допускане на касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 143 от 10.12.2008 год. по т.д. № 154/2008 год. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.