5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
гр. София, 20.12.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 19 декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4310 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца Е. Д. М., чрез адв. И. В. – П. против определение № 2452/01.08.2017 г. по ч.гр.дело № 3314/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 01.11.2016 г. по гр.дело № 5014/2016 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото. Поддържаното основание за неправилност на определението е нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя с обжалваното определение съдът е нарушил разпоредбите на чл.6 и чл.5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради което същото следва да се отмени и делото да се върне на Софийски градски съд за разглеждане от друг състав. Сочи, че функционалния имунитет по чл.132 от Конституцията на РБългария е несъвместим с чл.6 и чл.13 от КЗПЧОС. Поддържа, че е лишен от всякакви средства за защита на своите права, поради лишаване от възможността да заведе гражданско дело срещу съдия Ст.Т.. Поддържа също, че е налице нарушение на правото му на защита по чл.6 от КЗПЧОС. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск. В частната жалба е отправено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейските общности по въпросите: 1. при противоречие на чл.6, пар.1 от КЗПЧОС и разпоредбите на чл.132 от Конституцията на РБългария кой закон следва да се приложи за правилното решаване на делото, 2. при противоречие на чл.132 от Конституцията на РБългария и чл.13 от КЗПЧОС кои разпоредби следва да се приложат в случая по предявения иск от жалбоподателя.
В частната жалба е формулирано искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство на жалбоподателя и за освобождаване от внасяне на държавна такса.
Към частната жалба е приложено изложение. В последното са формулирани въпросите: 1. правните норми на европейското право, ратифицирани от РБългария, дерогират ли правните норми на националното законодателство. Длъжен ли е българският съд да ги приложи с предимство, 2. допустимо ли е първоинстанционният и въззивният съд да освобождава някого от гражданска отговорност, без да е разгледано делото и без да са събрани необходимите доказателства за наличие, съответно липса на функционален имунитет, 3. допустимо ли е с мотива за прилагане на понятието „функционален имунитет” да се нарушава чл.6,ал.1 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз и да се лишава ищеца от правото на публичен съдебен процес и на ефективни правни средства за защита пред съд, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Жалбоподателят Е. М. е подал искова молба в Софийски градски съд, с която е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу С. Л. Т. в качеството му на съдия в Специализирания наказателен съд за заплащане на сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, поради неизвършване на задължителни действия по служба от ответника съгласно чл.205 НПК и извършени неправомерни действия при осъществяване на правораздавателната му дейност.
С определение от 01.11.2016 г. по гр. дело № 5014/2016 г. Софийски градски съд е върнал исковата молба, депозирана от Е. М. и е прекратил производството по делото.
С обжалваното въззивно определение по ч.гр.дело № 3314/2017 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено първоинстанционното определение на Софийски градски съд.
Въззивният съд е приел, че фактическите твърдения и исканията в исковата молба водят до извод за предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД с предмет обезщетение за претърпени имуществени вреди по повод постановено от ответника С. Т. в качеството му на член от съдебния състав спиране на жалба срещу Д. Я. Атанасов, който го бил набедил в убийство. Прието е, че твърденията за неправомерни действия на ответника представляват служебна дейност по осъществяване на съдебната власт, поради което попадат в обхвата на регламентирания в чл.132, ал.1 от Конституцията на РБългария функционален имунитет. Според съда това обуславя недопустимост на предявения на това основание иск. Посочил е, че не е налице и предвиденото в конституционния текст изключение – наличие на влязла в сила осъдителна присъда за процесното деяние, в който случай искът ще е допустим.
Съдът е приел, че не е налице соченото нарушение на чл.13 от Конвенцията, тъй като съставът на СГС е осигурил на ищеца Е. М. достъп до правосъдие в съответствие с разпоредбите на националното ни законодателство – приел е исковата му молба, произнесъл се е по допустимостта й, дал е възможност за обжалване на постановения акт, постановил е изпращането й по компетентност на горния съд. Прието е за неоснователно позоваването на нарушения на Конвенцията за защита правата на човека.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първи и трети въпроси от изложението, а именно: правните норми на европейското право, ратифицирани от РБългария, дерогират ли правните норми на националното законодателство. Длъжен ли е българският съд да ги приложи с предимство и допустимо ли е с мотива за прилагане на понятието „функционален имунитет” да се нарушава чл.6,ал.1 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз и да се лишава ищеца от правото на публичен съдебен процес и на ефективни правни средства за защита пред съд. Всеки от въпросите не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи за недопустимост на производството по предявения иск. Поради това първи и трети въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Вторият правен въпрос от изложението въззивният съд е разрешил в съответствие с практиката на ВКС. Според същата практика, обективирана в определение от 24.09.2010 г. по ч.гр.д. № 416 /2010 г., ІІІ г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК само когато преценката за допустимост на иска зависи от събирането и проверката на ангажираните по делото доказателства, съдът не може да прекрати производството по делото на основание чл.130 ГПК преди това.
Освен посоченото съдът приема, че поставените въпроси са разрешени и в съответствие с константната практика на ВКС – определение от 02.12.09 г. по ч.гр.дело № 634/ 2009г., I. г.о. и др., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, според която функционалният имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск, като наличието на такъв имунитет е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, когато е насочен срещу лице, което се ползва с такъв имунитет, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. Приема се, че се касае за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Приема се също, че доколкото процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, които заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материално право, преценката за допустимостта на иска в хипотезата на липса на процесуална легитимация на ответника се извършва от съда с оглед твърденията на ищеца в исковата му молба. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивни съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК с решение от 06.06.2011 г. по гр. д. № 47/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК. Както се посочи въззивният съд е формирал решаващите си правни изводи в съответствие с посочената практика на ВКС.
Цитираната практика на ВКС не е неправилна, нито се нуждае от осъвременяване, поради което не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя Е. М..
Поради недопускането на касационен контрол на обжалваното въззивно определение, не следва да бъде уважено и направеното от жалбоподателя искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Произнасянето по това искане предполага допуснато касационно обжалване. Само в рамките на това производство Върховният касационен съд може да обсъжда въведените с касационната частна жалба оплаквания, във връзка с които е и искането по чл. 629 ГПК и да преценява наличието на предпоставките на чл. 628 ГПК, а именно доколко тълкуването на дадена разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Следователно преюдициално запитване без обжалваното определение да е допуснато до касационно обжалване не може да бъде отправено и искането следва да бъде оставено без уважение.
Жалбоподателят е поискал предоставянето на правна помощ и освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената частна жалба, предмет на настоящото производство. Тези искания са уважени с определение от 18.09.2017 г., постановено по ч.гр.дело № 3314/2017 г. на Софийски апелативен съд. С оглед на това по същите искания настоящият съдебен състав не следва да се произнася.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 2542/01.08.2017 г., постановено по ч.гр.дело № 3314/2017 г. на Софийски апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 8975/14.08.2017 г., подадена от Е. Д. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] приподписана от адв. И. В. – П..
Оставя без уважение, направеното с подадената от Е. Д. М. частна касационна жалба вх. № 8975/14.08.2017 г. искане по чл.629 ГПК за оправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: