2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№616
София, 29.09.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2307/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1088 от 15.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1673/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу разпореждане от 13.03.2014 г. по т. д. № 122/2014 г. на Софийски градски съд, VІ-14 състав, с което е оставено без уважение искането му за спиране на производството по делото и за приемане на представените от него писмени доказателства.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Съображенията му, обаче, не касаят мотивите на въззивния съд за оставяне без разглеждане на депозираната частна жалба – недопустимостта да бъде обжалван първоинстанционният акт, а касаят основателността на отправеното до първоинстанционния съд искане за спиране на производството по делото и за представяне на доказателства.
Ответниците по частната жалба – [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) и [фирма], [населено място] – заявяват становище за недопустимост, респ. за неоснователност на същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 13.03.2014 г. по т. д. № 122/2014 г. на Софийски градски съд, VІ-14 състав, с което е оставено без уважение искането му за спиране на производството по делото и за приемане на представените от него писмени доказателства, въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува акт, който не е от категорията на актовете, подлежащи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК.
Определението е правилно.
Първоинстанционното определение /неправилно означено от предходната инстанция като „разпореждане”/, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде атакувано определението, с което съдът е оставил без уважение искането за спиране на производството по делото и за приемане на писмени доказателства. Напълно обоснована е преценката, че атакуваното определение не е от категорията актове, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, този акт няма характер на „преграждащ” производството по делото, а от друга страна – в закона не е предвидена изрично възможността същият да бъде обжалван.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1088 от 15.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1673/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: