7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№616
гр. София,21.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3035 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място], срещу решение №995 от 28.05.2014г. /с погрешно посочена дата на постановяване 28.05.2012г./ по в.гр.д. №1015/2014г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение №92/12.08.2013г. по гр.д.№496/2012г. на Първомайски районен съд, ІІ състав, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Д. Х. Д., в качеството на [фирма] сумата от 24 036 лева, незаплатена цена за произведен и предаден тютюн сорт „Б.” по фактура №[ЕГН]/03.12.2009г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 03.08.2012г., до окончателното изплащане и сумата от 6 306 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 03.01.2010г. до 03.08.2012г., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Д. Х. Д., в качеството на [фирма] насрещен иск за неустойка за разликата над уважения размер от 7 844,52 лева до пълния предявен размер от 20 265,01 лева, представляваща неустойка по чл.21 от договор за производство и изкупуване на суров тютюн с №Х 2-1 от 20.01.2009г., както и искът за заплащане на мораторна лихва върху дължимата неустойка за периода от 05.12.2009г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, в размер на 6 193,16 лева.
В касационната жалба срещу решението в частта, с която са уважени главните искове, се сочи, че Пловдивски окръжен съд не е взел предвид доводите във въззивната жалба на [фирма], че при постановяване на първоинстанционния съдебен акт, съдът е направил неправилна квалификация на облигационните отношения между страните. Поддържа,че между страните не е сключен договор за търговска продажба, а договор за изработка. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е интерпретирал и приложил Закона за тютюна и тютюневите изделия и Правилника за неговото приложение досежно реда и начина на изкупуване на тютюн и неговото окачествяване.
В касационната жалба срещу решението на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен частично предявеният от него насрещен иск за неустойка и предявеният насрещен иск за мораторна лихва, касаторът поддържа,че въззивният съд неправилно е приел, че след като няма определена цена на заместимите вещи, предмет на договора за изработка, неустойката следва да се определи по най –ниската стойност. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Когато първостепенният съд на базата на диспозитивното начало е приел за разглеждане иск с предмет търговска сделка – покупко – продажба на тютюн с оглед заявените в исковата молба обстоятелства, а се е произнесъл по иск за изпълнение на договор, с който не е бил сезиран, а именно договор за изработка, дали това нарушение обуславя недопустимост на атакувания съдебен акт или незаконосъобразност на същия? 2. Има ли неправилно приложение на материалния закон ако при правна квалификация и наведени доводи и съображения в исковата молба за търговска сделка – покупко- продажба на тютюн, тази покупко – продажба бъде обусловена от задължителните елементи в Закона за тютюна и тютюневите изделия и Правилника за неговото приложение, както и задължителните указания на Министерство на земеделието и храните Фонд „Тютон”? 3. Какви ще бъдат правните последици и какви факти следва да доказват страните в производството, ако изрично са се съгласили предаденото количество тютюн да не бъде окачествявано по реда и начина, описан в Правилника за приложение на ЗТТИ, след което е издадена фактура от изпълнителя с отразени количества тютюн по сортове и стойност и след като е установено,че предаденото количество тютюн не отговаря на качеството, отразено във фактурата, за което има съставен протокол? 4.Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания, направени във въззивната жалба относно твърденията за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първостепенния съдебен акт?
Твърди, че първият въпрос е решен в противоречие със задължителните указания в т.19 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк. дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че въззивният съд е допуснал отклонение от задължителните разяснения в т.1, т.2 и т.4 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди,че въпросът относно правните последици и подлежащите на доказване от страните факти, когато е установено,че предадената стока не отговаря на качеството, отразено във фактурата, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №226/03.08.2011г. по гр.д.№1470/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №329/20.12.2011г. по гр.д.№1789/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №138/25.03.2011г. по гр.д.№1127/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №375/26.10.2011г. по гр.д.№931/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Поставя и следните въпроси:, като обуславящи изхода на производството по насрещните искове по чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД: 1.Коя е базата да се изчисли размерът на дължимата неустойка, ако тази база не е определена в договора? 2.Как ще се определи базата, върху която да се изчисли дължимата неустойка, когато имаме предаване на заместими вещи – три класа тютюн с различни стойности? 3. Кой е моментът, от който се счита,че производителят на тютюн е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху неустойката по чл.21 от договора? Позовава се на ТР №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС, както и поддържа,че въззивният съд не е обсъдил неговите възражения във връзка с поставените въпроси за неустойката, което е в противоречие с т.1 и т.4 от ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът Д. Х. Д., в качеството на [фирма], не изразява становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, съдът е приел, че между страните е сключен договор за търговска продажба по чл. 327 от ТЗ с елементи на договор за изработка по чл. 266 ал.1 от ЗЗД, тъй като ищецът се е задължил да отгледа и продаде на ответника, посоченото в договора количество тютюн в размер от 50 000 килограма. Приел е, че с действията си по подписването и осчетоводяването на издадената от ищеца фактура, ответникът е приел фактически изпълнените работи, а именно доставен първи клас тютюн – в размер от 4 627 килограма,; доставен втори клас тютюн – в размер от 5 122 килограма, доставен трети клас тютюн в размер от 7 565,50 килограма, с посочени във фактурата единични цени. Приел е за доказано посоченото в издадената фактура качество на тютюна, тъй като ответникът не е спазил установена чл. 9 от ЗТТИ процедура по окачествяване на тютюна и не е успял да докаже възражението си, че доставената стока не отговаря на уговорените критерии. Въпреки, че в сключения между страните договор, не е посочена цена за тютюна в зависимост от неговия клас, съдът е приел, че същата се установява от Указания за сключването на договори за производство и изкупуване на тютюн, реколта 2009г., утвърдени от изпълнителния директор на фонд ,,Тютюн’’ към Министерството на земеделието и храните.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
На първия въпрос относно последиците от неправилната квалификация на предявения иск от първоинстанционния съд за допустимостта на постановеното решение, както и на въпроса относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, е даден отговор в т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разясненията в същото, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада – обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон. В случая във въззивната жалба се твърди, че в изготвения от първоинстанционният съд доклад по чл.146 от ГПК е приет за разглеждане иск с правно основание чл.79 вр. чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, докато от събраните по делото доказателства се установява, че е сключен договор за изработка, като с решението съдът се е произнесъл по иск за договор за изработка. Действително първоинстанционния съд е квалифицирал предявения главен иск като такъв за заплащане на цената на стока по договор за продажба, а в решението е посочил, че сключеният между страните договор е такъв за търговска продажба с елементи на договор за изработка. В случая не е налице неправилна квалификация на иска, доколкото квалификацията му като такъв по чл.327 от ТЗ изцяло съответства на посочените в исковата молба твърдения, а именно,че е сключен договор за продажба. Извършеното в мотивите на решението на Първомайски районен съд уточнение, че договорът има елементи и на договор за изработка, не променя правната квалификация на иска, по който съдът се е произнесъл или подлежащите на доказване факти, доколкото правилата за търговката продажба са приложими към възникналото между страните облигационно правоотношение. Поради това за въззивния съд не е възникнало задължение да дава нови указания на страните относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест. С оглед изложеното настоящият състав намира, че въззивният съд не е допуснал отклонение от задължителните разяснения в т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Поставените от касатора втори и трети въпроси относно приложението на разпоредбите на Закона за тютюна и тютюневите изделия и Правилника за неговото приложение по отношение на сключения между страните договор, съставляват оплаквания за неправилно определяне на приложимия материален закон от въззивния съд. Съответно те биха съставлявали основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението. Следва да се отбележи и че поставеният в пункт трети от изложението въпрос не е обуславящ изхода на спора, доколкото същият касае правните последици от продажба на стока с недостатъци. Той би бил обуславящ при положение, че по делото е установено от фактическа страна, че предадената стока не отговаря на качеството, отразено във издадената за доставката фактура. В случая обаче, съдът е обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, тълкувал е действителната обща воля на страните, обективирана в сключения между тях договор за производство и изкупуване на суров тютюн, като е стигнал до извода,че в договора не е определено конкретното качество на тютюн, който продавачът се е задължил да достави, поради което тютюнът следва да отговаря на минималните изисквания за качество, определени в Правилника за прилагане на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Поради това въззивният съд е приел,че ответникът не е доказал възражението си,че доставената стока не отговоря на уговорената критерии.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, са свързани с предмета на спора, доколкото касаят правомощията на въззивния съд, но по отношение на тези въпроси не е обосновано наличието на основанието за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК.
Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
В случая въззивният съд е извършил и самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към пораждане на задължението за заплащане на цената на доставения от [фирма] на касатора тютюн. Съдът е обсъдил подробно съдържанието на сключения между страните договор, останалите представени писмени доказателства, включително протокола от 15.12.2009г. за установяване на качеството на доставения тютюн, както и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което е възприел изцяло. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Трите въпроса относно начина на определяне на размера и падежа на задължението за неустойка по процесния договор, не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Изводът на съда за пораждането на задължение за заплащане на неустойка, нейният начален момент и размер, се основава на тълкуване на клаузите на конкретния договор за продажба, което съдът е извършил в съответствие с критериите на чл.20 от ЗЗД и константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба, а също и на преценка на останалите установени по делото обстоятелства, които са специфични за спора. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №995 от 28.05.2014г. /с погрешно посочена дата на постановяване 28.05.2012г./ по в.гр.д. №1015/2014г. на Пловдивски окръжен съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.