4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
Гр.София, 04.07.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3490 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1479/27.07.15г., постановено по гр.д.№ 1516/15г. от Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 5984/13.12.14г. по гр.д.№ 5851/14г. на Варненския районен съд и отхвърлен искът на касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 22500 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца вреди в резултат на забавата на ответника за сключване на договора за изкупуване на ел.енергия на основание чл.31 ЗЕВИ и представляващи пропуснати ползи от непроизведено и неизкупено количество електрическа енергия за периода 13.03.13г. – 17.10.13г. на основание чл.12 ЗЗД, предявен като частичен, при цена на претендираното вземане 40421 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът е производител на ел.енергия от възобновяеми източници чрез фотоволтаична електроцентрала в [населено място] и има сключен на 20.05.10г. договор с [фирма] за присъединяване. След издадени разрешения за ползване от 25.06.12г. на „Фотоволтаична електроцентрала и прозирна ограда до 2,20 м. над прилежащия кабел, кабелни линии НН над Ф.” и от 01.02.13г. на „БКТП и кабелни линии” (присъединително съоръжение) енергийният обект е присъединен към преносната и разпределителна мрежи. На 06.03.13г. е сключен договор за достъп между [фирма] и [фирма], а на 17.10.13г. между страните по спора – договор за изкупуване на електрическа енергия в съответствие с разпоредбите на чл.94а ЗЕ и чл.31 ЗЕВИ.
Между страните била разменена кореспонденция по повод на разногласия по преференциалната цена, на която да се изкупува произвежданата електрическа енергия – дали по цената, определена ДКЕВР с решение № Ц-18/20.06.11г., и на тази по решение № Ц-29/29.08.12г. Изложени са съображения, че цената на изкупуване на електрическата енергия е нормативно определена, като законодателят е възложил на ДКЕВР (КВЕР) конкретизирането на размера й. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗЕВИ произведената от възобновяеми източници енергия се изкупува от обществения доставчик по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект по смисъла на ЗУТ. Енергийният обект се въвежда в експлоатация съгласно чл.177, ал.2 ЗУТ с разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията на национален строителен контрол. В случая са били издадени две разрешения за ползване – първото за самата Ф., а второто за присъединителното съоръжение, което представлява част от енергийния обект според легалната дефиниция в §1, т.23 ЗЕ. Спорът относно приложимата цена на изкупуване с оглед на различните дати на издаване на разрешенията за ползване, към които са действали различни решения за определяне на преференциални цени, е бил разрешен от ДКЕВР и на 17.10.13г. договорът е сключен при цена от 567,41 лв./мВтч, която е по-висока спрямо първоначално предложената от 188,10 лв./мВтч. Според въззивния съд не е налице недобросъвестно поведение на ответника, а се касае до непостигнато съгласие относно цената по договора, което не може да бъде вменено във вина на една от страните, поради което искът е отхвърлен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя следните правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК: 1.Следва ли да се приеме,че ДКЕВР (към 2013г.), в рамките на правомощията си по ЗЕ, може да определя приложимото си решение, касаещо цената на ел.енергията от В.?; 2.Задължително ли е становището на Комисията, произнесено с решение – за приложимото решение за цената на изкупуване, по повод сезиране от един производител, за всички други производители и за [фирма]?; 3.Необходима ли е била в процеса на сключване на окончателен договор намесата на държавен орган, който да тълкува легалната дефиниция на понятието „обект за производство“ по смисъла на §1 т.23 от ДР на ЗЕ и на това „въвеждане в експлоатация“ с разрешение за ползване, издадено на основание ЗУТ и Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти?; 4. Има ли законова обосновка предложението за сключване на договор за изкупуване, отправено до [фирма] на цена, несъответстваща на решението на ДКЕВР към момента на въвеждане в експлоатация на обекта за производство, съобразно разрешението за ползване? Може ли да се счете, че предложение за цена, несъобразена с уредени в закона правила, е недобросъвестно поведение?; 5.След като договорът е сключен на първоначално предложената от дружеството цена, съответстваща на определената с решение на ДКЕВР, съобразно момента на въвеждане в експлоатация на обекта на производство и в него е прието, че влиза в сила от този момент, имало ли е – основана на закона, логиката и добросъвестността – пречка да бъде сключен незабавно след договора за достъп и възможността за начало на реално производство на ел.енергия?; 6.Причинена ли е на дружеството щета от отложеното начало на изкупуване, съобразно приложимата по закон цена за количества, определени конкретно по научни методи от експертизата?; 7. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?.
Първият, вторият, третият и първият подвъпрос на четвъртия въпроси представляват по същество коментар на разменената между страните кореспонденция в хода на преговорите за сключване на договора за изкупуване. Описаните обстоятелства са заявени като правни въпроси, но същите не налагат тълкуване на конкретна материалноправна или процесуална норма, каквото е изискването на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Обвързването на изложените обстоятелства с доводи за неправилност на изводите на въззивния съд е от значение за аргументацията на решаващия съд по отношение на добросъвестността, респ. недобросъвестността на насрещната страна в процеса на сключване на договора. Преценката на преддоговорното поведение на страната е част от решаващата дейност на съда, като евентуалната необоснованост на въззивният акт не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на функциите на ВКС за проверка на правилното приложение на закона, а не на фактите по спора.
Вторият подвъпрос на четвъртия и петият въпроси изискват тълкуване на поведението на страната и квалификация за недобросъвестността й при водене на преговорите, а не точното прилагане на материалноправна норма. Разпоредбата на чл.12 ЗЗД изрично включва във фактическия състав на отговорността недобросъвестността, но изводите за несъответстващо на закона поведение следва да се основават на фактите и обстоятелствата, установени за всеки конкретен случай. В този смисъл съдебната практика не подлежи на уеднаквяване по така поставените въпроси, каквато е целта на допускането по реда на чл.280, ал.1 ГПК на касационното обжалване.
Шестият въпрос касае кредитирането от въззивния съд на събраните по делото доказателства и съответно е по правилността на решението, поради което не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Седмият въпрос съдържа въведено оплакване за допуснати процесуални нарушения, поради което представлява евентуално основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Така както е формулиран, отговорът на въпроса е даден в ТР № 1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС, като касаторът не е обвързал този въпрос с необсъдени от въззивния съд възражения срещу доклада по делото, които да са били въведени с въззивната жалба.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски в размер на 1452 лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 30.09.15г., фактура и платежно нареждане от 28.10.15г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1479/27.07.15г., постановено по гр.д.№ 1516/15г. от Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет.4, ап.12 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 1452 лв. (Хиляда четиристотин петдесет и два лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.