3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№616
[населено място], 05.12.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 860 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1114 от 29.06.2012г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 711/2012г., с което е отменено решение от 12.08.2011г. по гр.д. № 10 153/2009г. на Софийски градски съд и вместо това са отхвърлени предявените от Е. Й. Д. против Д. М. Н. и З. М. Б. искове по чл. 108 ЗС и 59 ЗЗД /в диспозитива не е посочен предмета на исковете/. Видно от първоинстанционното решение, че искът по чл. 108 ЗС касае апартамент № * в [населено място],[жк], [улица], бл. * /стар № */ на * етаж, застроен на *кв.м., заедно с таванско помещение № * и *% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Искът по чл. 59 ЗЗД е за сумата 990 лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползването на жилището за периода от 03.12.2008г. до 03.03.2009г.
Касационната жалба е подадена от ищцата Е. Й. Д. чрез пълномощниците адв.И. и адв. К.. В приложените две изложения на основанията за допускане на касационно обжалване /от всеки от двамата адвокати/ са поставени следните правни въпроси: 1/ може ли да бъде придобит с кратката придобивна давност недвижим имот, владян на основание нищожна правна сделка, като по този въпрос решението противоречи на задължителната практика на ВКС – ППВС № 6/74г.,т. ІІІ и ППВС № 1/1979г., както и е решаван противоречиво от съдилищата с позоваване на решения на ВКС, постановени по отменения ГПК; 2/ при уважаване на иск по чл. 26 ЗЗД отпадат ли правата на приобретателя по атакуваната сделка и правата на следващите приобретатели; 3/ какви са последиците от вписването на исковата молба при извършени последващи сделки. По последните два въпроса се твърди наличие на противоречива практика, както и значение на въпросите за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Д. М. Н. оспорва жалбата.
Ответникът З. М. Б. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 108 ЗС, съединен с иск по чл. 59 ЗЗД, предявени от Е. Й. Д. против Д. М. Н. и З. М. Б..
С влязло в сила решение по гр.д. № 4670/2000г. на СРС, 31 състав е уважен предявения от ищцата Е. Д. против Б. В. М. иск за прогласяване нищожност на договор, сключен на 06.12.1999г., с който тя му продава жилището си – апартамент в[жк], предмет и на настоящия спор. Исковата молба по това дело е вписана на 16.05.2000г., а решението за обявяване нищожността е влязло в сила на 19.05.2008г.
На 12.05.2000г., преди вписване на исковата молба, Б. М. е продал имота на З. И. В., а тя го е прехвърлила през ноември същата година на З. М. Б. и Д. М. Н. – ответници по настоящия иск.
В. съд е приел, че ответниците са придобили имота от лица, за които не им е било известно, че не са собственици. Първата разпоредителна сделка е сключена преди вписване на исковата молба за нищожност, а следващата сделка, с която ответниците придобиват имота, е сключена по време на висящия процес за нищожност и според чл. 121, ал.1 ГПК/отм./ приобретателите са могли да встъпят в процеса, което не е сторено. Според съда, ответниците не са били страни в производството по иска за нищожност и не са обвързани от силата на присъдено нещо на решението, доколкото техният праводател е придобил имота преди вписване на исковата молба. Те не са могли да придобият собствеността върху имота по силата на договора за покупко-продажба от 10.11.2000г., тъй като са договаряли с несобственик. Те са придобили имота на основание чл. 79, ал.2 ЗЗД, тъй като упражняваното от тях владение е добросъвестно – придобили са владението на правно основание, годно да ги направи собственици, но без да знаят, че праводателят им не е собственик. Обсъдено е значението на вписването на исковата молба, което в случая е само да даде гласност на спора /оповестително/ и не може да обуслови недобросъвестност на купувачите. Поради това съдът е заключил, че добросъвестното владение е започнало от сключване на договора през 2000г. и към датата на завеждане на настоящия иск през 2009г. изискуемият от закона петгодишен срок за придобиване на имота е изтекъл.
С оглед изхода на спора по иска за собственост е отхвърлен и обусловения от него иск по чл. 59 ЗЗД.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият поставен правен въпрос е свързан с възможността да се придобие с кратка придобивна давност недвижим имот, владян на основание нищожна правна сделка. Всъщност, този въпрос е неотносим към спора, тъй като осъществяваното от ответниците владение не е основано на нищожен договор – за нищожен е прогласен договора на праводателя на техния праводател, а те са купили от несобственик /сключения от тях договор е действителен, но няма транслативно-вещен ефект/. Поради това разрешението на ППВС № 6/1974г., че нищожната правна сделка не е годно правно основание за упражняване на добросъвестно владение, е неприложимо към настоящия случай. Същото се отнася и за приложеното Решение № 712 от 04.02.2011г. по гр.д. № 371/2009г. на І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и останалите решения, разрешаващи подобни спорове по отменения ГПК, които са в същия смисъл. ППВС № 1/1979г. разглежда хипотезите на отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55 и 59 ЗЗД и също няма отношение към придобиването по давност чрез добросъвестно владение. Ето защо касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато.
Спрямо въпросите: а/дали при уважаване на иск по чл. 26 ЗЗД отпадат правата на приобретателя по атакуваната сделка и правата на следващите приобретатели и б/ за последиците от вписването на исковата молба за нищожност спрямо извършените последващи сделки; касаторите се позовават на Решение № 491 от 07.07.2010г. по гр.д. № 1348/2009г. на І г.о. на ВКС. То сочи, че вписването на искови молби за нищожност има само оповестително действие, както и че при установена нищожност или унищожаемост на придобивното основание на праводателя отпадат и правата на третото лице-приобретател, без оглед дали е добросъвестно. Именно в същия смисъл е и произнасянето на въззивния съд, който е приел, че ответниците не са могли да придобият собствеността върху имота по силата но договора понеже праводателите им не са били собственици, както и че вписването на исковата молба, предявена срещу Б. М., не обуславя недобросъвестност на приобретателите на неговите приобретатели, каквито са ответниците по иска. Това разбиране напълно съответства на утвърдената съдебна практика, че нищожният договор не поражда правни последици, а последващият договор между приобретателя по нищожната сделка и трето лице се явява действителен, но не прехвърля правото на собственост – това означава да отпаднат правата на приобретателя, както е поставен въпроса. Поради изложеното липсва противоречиво разрешаване на въпросите в практиката, а и не може да са приеме, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото по тях има съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
При тези изводи не се установява основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и същото следва да бъде отказано.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1114 от 29.06.2012г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 711/2012г. по касационната жалба на Е. Й. Д. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: