1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№616
С., 23.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 554 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Й. Ж. Н., чрез пълномощника й адвокат С.Б., против определение от 26.07.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 9441 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Б състав, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 15.04.2011 г. по гр.д. № 61603/2010 г. на Софийски районен съд, 55-ти състав за прекратяване като недопустимо производството по дело за делба на апартамент в [населено място], [улица].
Ответникът по частната жалба М. Ж. Р.-Ш. не е изразила становище в настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима, поради което следва да се прецени налице ли са предпоставки за допускане до касационно обжалване.
П. производство е било прекратено поради наличие на сила на пресъдено нещо по решение от 29.01.2007 г. по гр.д. № 12193/2006 г. на СРС, 62 състав, което е задължително за страните по делбата и касае същия имот. В. съд е потвърдил прекратителното определение, излагайки съображения, че в делбата от 2006 г. са участвали всички страни от процесната делба и имотът е същият, т.е. налице е субективен и обективен идентитет, а участието на трето лице, за което е излагат доводи, че не е съсобственик не води до нищожност на делбата, в който смисъл е т.7 от ППВС № 7/73 г. и постановеното влязло в сила решение е задължително за страните и е невъзможно воденето на ново дело за делба.
Частният касатор се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите 1. относно института на обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо и приложими ли са те, когато в делбата е участвала ненадлежна страна и 2. може ли решението за делбата от 2006 г. да бъде възприемано като оригинерен способ за придобиване на вещни права, когато липсва юридическия факт, от който да произтича признатото на съделителката М. Ц. К. с решението право. Счита, че определението е постановено в противоречие с т.14 на ТР № 4.01.2001 г., ОСГК на ВКС и т.7 от ППВС № 7/73 г., противоречиво са разрешени въпросите с решение от 4.10.2010 г. по гр.д. № 4552/2010 г. на Бургаския районен съд, а и са от значение за точното прилагане на закона.
С т.14 на ТР № 4.01.2001 г., ОСГК на ВКС се дава тълкуване за правомощията на въззивната инстанция служебно да констатира нищожност или недопустимост на атакувано първоинстанционно решение, т.е. касае се до тълкуване на процесуалния закон, свързан с инстанционния контрол на невлезли в сила решения и съответно тълкуването е неотносимо към настоящия случай, в който са налице влезли в сила решения по допускане и извършване на съдебна делба.
С т.7 от ППВС № 7/73 г. е дадено тълкуване, че когато в делбата вземе участие несобственик, решението е постановено в нарушение на закона и подлежи на отмяна /при настоящата процесуална уредба по реда на чл.303 и сл. ГПК/. В съответствие с тези указания въззивният съд е зачел наличието на влезли в сила решения по допускане и извършване на делбата, а следователно атакуваното определение не противоречи на практиката на ВКС.
С решение от 4.10.2010 г. по гр.д. № 4552/2010 г. на Бургаския районен съд при наличие на влезли в сила решения по допускане и извършване на съдебна делба е приет за допустим между част от съделителите ревандикационен иск по съображения, че производството за делба не е форма на чистия исков процес – в него всяка от страните е както ищец така и ответник като се възнамерява чрез целенасочени действия на всички участници в една съсобственост да бъде ликвидирана, трансформирана в право на собственост върху индивидуални обекти и в това производство напрактика невинаги е налице истински спор за правото на собственост, но този въпрос следва да бъде изследван и преценен служебно от съдебния състав. Самото решение по допускане и извършване на делбата не може да бъде прието като оригинерен способ за придобиване на вещно право – напротив именно чрез удостоверяване на същото възниква деривативната възможност то да се трансформира от право на собственост върху част от общата вещ в право на собственост върху индивидуална такава, поради което произнасянето на съда относно правото на собственост не може да бъде възприето като присъдено нещо.
От една страна решението на Бургаския окръжен съд е постановено при различна фактическа обстановка – наличие на влязло в сила решение за делба и наличие на влязло в сила решение за отричане правата на част от съделителите, а от друга страна изводите за липсата на сила на пресъдено нещо относно правото на собсвеност на решението по делбата противоречат на т.7 от ППВС № 7/73 г., а след като е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС, то не може да се приеме, че е приложима хипотезата противоречиво разрешаван правен въпрос като основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение приема, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 26.07.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 9441 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: