Определение №617 от 17.5.2013 по гр. дело №19/19 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 617

София, 17.05.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април…………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 19/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма], София, чрез пълномощника юрк. И. Х., срещу решение № 222 от 10.10.2012 година по гр.д. N 311/2012 година на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 492 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 1557/2012 г. на районен съд Стара З.. С него са уважени искове на Н. Р. Н. от [населено място] срещу касатора за признаване незаконност на уволнение и отмяна на заповедта, с която то е извършено, за възстановяване на длъжността „електромонтьор, подвижен железопътен състав, І степен” в поделение за Товарни превози – П., и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, което е прихваното изцяло с насрещни вземания на работодателя – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Н. Р. Н. от [населено място] оспорва жалбата с писмен отговор поради липса на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на обжалването. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран въпросът: „При извършване на подбор съобразно изискванията на чл.329 КТ, следва ли да се приеме, че за работодателя съществува задължение за посочване на критериите за оценка и също така задължение за подробно определяне съдържанието на отделните показатели на оценяване, за да е упражнено законосъобразно правото на подбор”. След това е посочено, че „отговорът на този въпрос е явно утвърдителен, но същият е в противоречие с широко разпространеното в практиката разбиране, че практическата дейност по подбора не е регламентирана от закона и формата, в която ще се извърши подборът, както и създаването на писмени документи в хода му, не са условие за неговата завонност”. Касаторът не е посочил допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК, нито е изложил доводи за неговата основателност извън цитирането на ТР № 1/17.07.2001 г. и № 2/02.07.2004 г. ОСГК и решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК, които обаче нямат отношение към зададения въпрос. Върховният касационен съд намира, че не е налице нито основно, нито допълнително основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК. Така зададен въпросът не кореспондира с решителните мотиви на въззивния съд, който е намерил подбора за незаконосъобразен поради оспорването му от работника и липса на процесуална активност от страна на работодателя за представяне на доказателства, при указана му от съда доказателствена тежест. Освен това по поставения въпрос има задължителна практика на ВКС, която е цитирана в мотивите на въззивното решение – ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г., която практика обосновава правилността на постановения съдебен акт. При този изход на спора касаторът дължи разноски за това производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 222 от 10.10.2012 година по гр.д. N 311/2012 година на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], София, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Р. Н. от [населено място] сумата 350 лева /триста и петдесет лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top