1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
гр. София, 21.12.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4604 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца Е. Д. М., чрез адв. В. Я. против определение № 18813/14.07.2017 г. по ч.гр.дело № 6914/2017 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу определение от 30.01.2017 г. по гр.дело № 12904/2016 г. на Софийски районен съд в частта, в която е прекратено производството по делото, оставено е без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ в производството по делото и е оставено без уважение искането за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание.
Поддържаните основания за неправилност на определението е нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи, че въззивният съд е действал в нарушение на чл.6,ал.1 от КЗПЧОС без публичност в закрито съдебно заседание е постановил съдебния акт, че е нарушил правото му на честен процес, че е нарушен чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз – нарушено е правото му на ефективни правни средства и честен съдебен процес. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване процесуалните действия по подадената молба. В частната жалба е отправено искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.
В изложението към частната жалба е формулиран въпросът:съгласно изричната норма на чл.544, ал.1 ГПК молбата за установяване на факт подлежи ли във всички случаи на разглеждане в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата, които са заинтересовани от установяването на факта, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че пред Софийски районен съд е било образувано производство по молба на Е. Д. М. по реда на чл.542 ГПК с искане за постановяване на съдебен акт, с който се установят фактите: има ли лице, което е убито или изчезнало от [населено място], [община], убит ли е К. С., има ли извършено престъпление по чл.286 НК и чл.290 НК от Д. Я. А… Посочил е, че правният интерес от предявяване на искането според твърденията в молбата произтича от обстоятелството, че установяването на тези факти ще е основание да се заведе гражданско дело срещу лицето, което е набедило молителя в извършване на престъпление, както и да се сезира прокуратурата за извършеното набедяване и лъжесвидетелстване.
С определение от 30.01.2017 г. по гр. дело № 12904/2016 г. на Софийски районен съд молбата на Е. М. е върната като недопустима и производството по делото е прекратено.
Прието е, че производството по чл.542 ГПК се прилага само по отношение на юридически факти с правно значение, за които е задължително съставянето на официални свидетелстващи документи, ако те не са съставени и не могат да бъдат съставени, или макар да са съставени са унищожени или загубени, без да има възможност да бъдат възстановени от органа, компетентен да издава такъв документ. Съдът е приел, че диспозитивни официални документи – например съдебно решение или присъда не могат да се заместват по реда на производството за установяване на факти. Посочил е, че производството за установяване на факти е недопустимо и когато законът е предвидил друг ред и конкретно исков ред за установяване на съответния факт. Формиран е извод, че производството по чл.542 ГПК е недопустимо, когато е допустим исковият ред за установяване на съответния факт.
Според въззивния съд установяването на посочените в молбата на Е. М. факти не попада в приложното поле на охранителното производство по чл.542 и сл.ГПК. Приел е, че твърдението за осъществено престъпление от общ характер – чл.286 НК – набедяване и чл.290 НК –лъжесвидетелстване следва да се установи по предвидения по НПК ред. Прието е, че облигационната претенция за ангажиране на гражданската отговорност за твърдяно престъпление от общ характер е предпоставено от установяване на престъпното обстоятелство по надлежния ред – с присъда или по реда на чл.124,ал.5 ГПК, чрез самостоятелен иск или инцидентно в делото, чиито предмет е правото, обусловено от престъплението. Посочил е, че установяването на престъпно обстоятелство от гражданския съд може да се осъществи с иск по чл.124,ал.5 ГПК в случай, че са налице предпоставките за това – когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24,ал.1,т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл.25,т.2 или чл.26 НПК и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Като е взел предвид посочените съображения и обстоятелството, че за молителя съществува друг ред за защита съдът е направил извод за неоснователност на жалбата. Приел е за неоснователно искането за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, тъй като не е налице причина да се пристъпи към изключението, предвидено в чл.278,ал.1,изр2-ро ГПК, поради това, че не се налага събирането на допълнителни доказателства или извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос в изложението. Според практиката на ВКС, обективирана в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Правният въпрос, формулиран от жалбоподателя касае приложение разпоредбите на чл.278,ал.1 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Освен това жалбоподателят не е обосновал допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, т.е. не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Както се посочи по поставения въпрос, касаещ приложението на чл.278,ал.1 ГПК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика.
С оглед на посоченото съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по посочения въпрос.
По искането за предоставяне на правна помощ съдът намира, че не следва да се произнася, тъй като с определение от 16.10.2017 г., постановено по ч.гр.дело № 6914/2017 г. на Софийски градски съд на жалбоподателя М. е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство във връзка с касационно обжалване на определение от 14.07.2017 г., по ч.гр.дело № 6914/2017 г. на СГС. С определение от 27.10.2017 г., постановено по посоченото дело на СГС на жалбоподателя е назначен за особен представител адв. В. Я..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 18813/14.07.2017 г., постановено по ч.гр.дело № 6914/2017 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 9669/08.09.2017 г., подадена от Е. Д. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. В. Я..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: