3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София, 10.12.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5600 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 10.05.2013г. по гр.д.№154/2013г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от касатора чрез неговия настойник П. Т. К. против И. П. К.,Н. П. К.,С. М. Х. и С. Ф. Х. иск по чл.26,ал.2,предл.3 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 15.06.2005г. поради липса на предписаната от закона форма,както и предявеният против С. М. Х. и С. Ф. Х. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на 6/16 ид.части от имот с идентификатор 40909.124.242 по кад.карта и кад.регистър на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-66/18.10.2006г. на изпълнителния директор на АК, представляващ УПИ ХІ-341 в кв.46 по П. на [населено място],кв. В.,както и на 6/8 ид.части от първи полуподземен етаж със самостоятелен вход,състоящ се от коридор и три избени помещения и 6/8 ид.части от втори етаж със самостоятелно външно стълбище,състоящ се от антре,коридор,кухня и три стаи,находящи се в построената в имота западна част от триетажна жилищна сграда.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената от Т. П. М. чрез неговия настойник П. Т. К. касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса нищожен ли е договорът за доброволна делба на наследствен имот, когато в него не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравнение с оглед притежаваните от съделителите дялове в имота и когато размерът на дяловете изобщо не е посочен и може ли да се признае за валиден като договор за дарение или следва да се прогласи неговата нищожност поради това,че макар да цели същия резултат, не е сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД форма,както и по въпроса при сключване на договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот следва ли всеки от съделителите съгласно разпоредбата на чл.69,ал.2 ЗН да получи своя дял в натура или пари и ако не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравняване на притежаваните дялове в имота,нищожен ли е такъв договор, които въпроси според касатора се решават противоречиво от съдилищата. Поддържа също така,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли съдът при постановяване на съдебния акт да се съобрази с обстоятелството,че с решение, постановено по водено между страните дело е установена със сила на пресъдено нещо нищожността на процесния договор за доброволна делба, както и по въпросите длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени в жалбата доводи,може ли да се приеме,че се придобива имот с 5-годишно давностно владение, започнало да тече от нищожен договор.
В писмен отговор в срока по чл.284,ал.3,т.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. П. К. и Н. П. К. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че създадената от законодателя в чл.35,ал.1 ЗС форма се прилага по отношение на всеки договор за делба, независимо от намерението на съделителите-за получаване на реален дял, на парично уравнение,намерение за дарение или намерение за избягване на бъдещ правен спор,когато в резултат на разпоредителната сделка се намалява броя на съсобствениците. Прието е също така,че когато отношенията между съсобствениците са уредени с договор за делба, независимо дали всеки от тях получава реален дял или броят на съсобствениците се намалява,сделката не е симулативна дори да не включва уговорки за плащане на суми за уравнение на дяловете, тъй като изявлението на съделителите,че всички отношения са уредени във връзка с наследството, отговаря на действителната воля на страните и прекратява съсобствеността.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК изложение към касационната жалба решение №69/01.07.2007г. по гр.д.№64/2006г. на Кърджалийския районен съд,потвърдено с решение №210/20.06.2011г. по в.гр.д.№37/2011г. на Кърджалийския окръжен съд е прието,че съгласно чл.69,ал.2 ЗН целта на договора за доброволна делба е всеки от съделителите да получи своя дял в натура или в пари и доколкото в случая не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравнение с оглед притежаваните дялове в имота, каквито въобще не са посочени, договорът за доброволна делба е нищожен и не може да се признае за валиден като договор за дарение поради това,че не е сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД нотариална форма.
Поставеният от касатора въпрос нищожен ли е договор за доброволна делба на наследствен имота, когато в него не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравнение с оглед притежаваните от съделителите дялове в имота и когато размерът на дяловете изобщо не е посочен следва ли да се приеме,че е налице договор за дарение и валиден ли е този договор,ако не е сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД форма за действителност ,както и по въпроса при сключване на договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот следва ли всеки от съделителите съгласно разпоредбата на чл.69,ал.2 ЗН да получи своя дял в натура или в пари и ако не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравняване на притежаваните дялове в имота нищожен ли е такъв договор,се решава противоречиво от съдилищата,поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
По останалите,поставени от касатора въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса дали съдът при постановяване на съдебния акт следва да съобрази обстоятелството,че с решение,постановено по водено между страните дело е установена със сила на пресъдено нещо нищожността на процесния договор основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като в решение №69/01.07.2007г. по гр.д.№64/2006г. на Кърджалийския районен съд изводи за нищожност на договора са формирани само в мотивите,но иск за прогласяване нищожността на договора на същото основание като в настоящето производство не е бил разглеждан.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали е възможно да бъде придобит имот с 5-годишно давностно владение, ако давността е започнала да тече от сключването на нищожен договор, тъй като съображения във връзка с изтичате на придобивна давност в обжалваното решение не се съдържат.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 10.05.2013г. по гр.д.№154/2013г. по описа на Хасковския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.-с разпореждане №2243/14.07.2010г. на съдия в Кърджалийския районен съд Т. П. М. е освободен от заплащане на държавна такса в производството по предявените от него искове.
Председател:
Членове: