3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
гр. София, 06.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 21.10.. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №249/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение № 1836 от 01.10.2014 г. на САС по т.д. №434/2014 г., с което е отменено частично първоинстанционното решение, постановено по т.д. № 15197/2012 г. на СГС и е постановено отхвърляне на иска на касатора срещу Столична община за сумата от 319 349,36 лева-доплащане на цена за изминати километри за 2008 г.за автобусна линия 84 от транспортната схема на Столична община, съгласно договор № РД-56-1078/24.10.2007 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съда в обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна Столична община в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен и е отхвърлил искът предявен от касатора срещу СО , съставът на въззивния съд се е основал на съдържанието на уговорките в сключения между страните договор № РД-56-1078/24.10.2007 г., сключен по реда и при условията на Наредба №2 от 15.03.2002 г.за осъществяване на обществени превози на пътници, след проведена конкурсна процедура по посочените в цитирания нормативен акт критерии, вкл. и предложени цени и социални облекчения. Ето защо при класирането на ищеца като изпълнител по този договор е взета в предвид и предложената от него цена на километър-превоз за първата година от изпълнение на договора:2008 г..В контекста на изложеното, според решаващия спора въззивен състав, договорената в чл.5 ал.3,т.1 от договора възможност за промяна на цената на километър, съобразно обявения от НСИ индекс на годишната инфлация не се отнася за първата година от неговото действие, доколкото цената за тази година се определя от приетата оферта на кандидата за изпълнение в проведения конкурс, възпроизведена в договора. Уговорената в договора индексацията се отнася за последващите години, но не и за 2008 г. като първа година на изпълнение на сключения договор. При тези изводи, на база тълкуването на договора , съгласно правилата на чл.20 ЗЗД,съдът е достигнал до извода за липса на основание за присъждане на претендираната от ищеца надбавка върху цената и за първата година на изпълнение на договора-2008 г..
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба е формулиран като правен въпрос: налице ли е основание за присъждане на претендираната надбавка за 2008 г. върху цената по договора, съгласно конкретната уговорка в чл.5 ал.3,т.1 от процесния договор. Така формулираният въпрос, обаче, не се явява правен такъв/т.е. по тълкуването на нормативна разпоредба и прилагането на общозадължителна правна норма, съдържаща се в нея/, а е фактически, тъй като е в зависимост от конкретен факт-съдържанието на спорния договор. Следователно не се доказва да е налице хипотезата по чл.280 ал.1, ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1836 от 01.10.2014 г. на САС по т.д. №434/2014 г.,.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.