О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
[населено място], 13.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1748 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. С., лично и като законен представител на малолетните Й. И. С., П. И. С. и К. И. С. срещу решение № 621 от 17.03.2017г. по гр.д. №4527/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решение №4293 от 20.05.2016г. по гр.д. №7146/2014г. на Софийски градски съд, ГК, І – 10 състав. Жалбоподателите обжалват решението на САС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от тях, в качеството на наследници по закон на починалата в хода на производството ищца К. Р. С. срещу ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 03.02.2014г. по вина на водача М. Д. Д., застрахован при ответното дружество, за разликата над 50 000 лева до размера от 600 000 лева, както и в частта, с която са осъдени да заплатят на ответното дружество разноски в размер на 4 246,46лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторите считат, че при липса на категорични данни за обстоятелствата, при които тяхната наследодателка е предприела пресичането на пътното платно, съдът неправилно е приел за доказано виновно и противоправно поведение от страна на пострадалата. Твърди се, че решението е постановено и в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил тежестта на претърпените от пострадалата К. С. болки и страдания.
Ответникът [фирма], конституиран в хода на производството като правоприемник на ЗАД [фирма] не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от наследодателката на ищците К. Р. С. неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, възлиза на 200 000 лева и е намалил същото с 50%, поради принос на пострадалата за настъпване на увреждането. Установил е също, че вече са изплатени извънсъдебно от застрахователя 50 000 лева, поради което е счел иска за неоснователен в обжалваната част.
Жалбоподателите в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочат, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК / ред. ДВ бр.47/2009г./, тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложението на чл.52 от ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.11 на ППВС №4/1968г. Наред с това поддържат и доводи за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение №178/12.11.2013г. по т.д.№458/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което се приема, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен начин и то субективни конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Липсва изрично формулиран въпрос относно изводите на въззивния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. Не е налице и допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/ ред. ДВ бр.47/2009г./, доколкото не е налице противоречие между решението на въззивния съд и цитираната от жалбоподателите задължителна практика на ВКС. За да стигне до извод за наличие на съпричиняване, въззивният съд е приел за доказано от събраните по делото доказателства, че пострадалата е пресичала пътното платно при червен за пешеходците сигнал на светофара. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал, анализирайки събраните по делото доказателства, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
Формулираният от жалбоподателите въпрос за приложението на чл.52 от ЗЗД, е включен в предмета на делото, и е обусловил изхода на спора, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Поради това настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК / ред. ДВ бр.47/2009г./за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос „относно приложението на чл.52 от ЗЗД”, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г. Доколкото размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане в конкретния случай не е обусловен единствено от спецификата на установените по делото факти, а от различно, спрямо даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968г., тълкуване на чл.52 от ЗЗД, то е налице противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК/ ред. ДВ бр.47/2009г./, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено. При произнасянето по съществото на спора ще бъдат обсъдени и останалите формулирани от жалбоподателите въпроси, доколкото те също са свързани с общия въпрос за критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Жалбоподателите са освободени от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 621 от 17.03.2017г. по гр.д. №4527/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта, с която е потвърдено решение №4293 от 20.05.2016г. по гр.д. №7146/2014г. на Софийски градски съд, ГК, І – 10 състав, в частта за отхвърляне на предявения от И. Д. С., лично и като законен представител на малолетните Й. И. С., П. И. С. и К. И. С., в качеството на наследници по закон на починалата в хода на производството ищца К. Р. С. срещу [фирма], конституиран в хода на производството като правоприемник на ЗАД [фирма], иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 03.02.2014г. по вина на водача М. Д. Д., застрахован при ответното дружество, за разликата над 50 000 лева до размера от 600 000 лева, както и в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на ответното дружество разноски в размер на 4 246,46лева.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.