О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
гр. София, 06.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3817/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. И. М. и Р. И. М. – А. срещу определение № 170 от 14.05.2014 г. по гр. дело № 3230/2013 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, четвърто отделение.
Ответниците Х. Ц. К., М. Н. М. и Щ. Н. К. не са взели становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване състав на Върховния касационен съд /ВКС/ е оставил без разглеждане молба от 22.04.2014 г., подадена от настоящите частни жалбоподатели за изменение на решението от 07.04.2014 г. по гр. дело № 3230/2013 г. на ВКС в частта му досежно присъдените разноски. За да постанови този резултат касационният съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 80 ГПК, предвиждаща страната, която е поискала присъждане на разноски да представи списък на същите пред съответната инстанция и даденото тълкуване в т. 9 на ТР № 6/2012 г. на О. на ВКС молбата за изменение на решението в частта за разноските в случая е недопустима. В мотивите е констатирано, че молителите са представили списък пред ВКС само за разноски в размер на 575.07 лв. и същите са им били присъдени с решението. К. съд е изложил, че правната последица от неизпълнение на процесуалното задължение, посочено в чл. 80 ГПК, въведено с тази норма е, че страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. С оглед на развитите съображения съдебният състав е извел крайния си извод, че липсата на списък за разноските – за още 936.30 лв., направени пред първоинстанционния съд и въззивния съд води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, като в случая искането за присъждане на тези разноски извън, посочените в списъка пред ВКС е недопустимо.
Определението е правилно.
Доводите на частните жалбоподатели, че подадената от тях молба от 22.04.2014 г. е за допълване на касационното решение са необосновани предвид данните по делото. Квалификацията на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК по първата хипотеза на нормата – искане за допълване или по втората й хипотеза – искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е дейност на съда и съдебният състав законосъобразно е определил правното основание по втората алтернатива на нормата, сезиране на касационния съд с искане за изменение на неговото решение в частта за разноските. Съгласно разясненията в т. 8 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на О. при втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. Видно от мотивите и диспозитива на решение № 121 от 07.04.2014 г. по гр. дело № 3230/2013 г., ВКС се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, съобразно направеното от касаторите, настоящи частни жалбоподатели искане и представения списък на разноските, т.е. съдът е определил дължимите разноски. При проведено от съда произнасяне по искането за разноски молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК не може да бъде за допълнително произнасяне, както неправилно поддържат частните жалбоподатели в частна си жалба, а за изменение в размера на вече присъденото / в този смисъла за разрешенията в т. 8 от цитираното ТР на О. на ВКС/. Доводите в частната жалба, че ВКС се е произнесъл по иска по чл. 86 ЗЗД, като го е уважил, а въззивното решение в частта, с която е бил уважен главния иск по чл. 31, ал. 2 ЗС е влязло в сила поради недопускане на касационното обжалване на второинстанционното решение в тази част, т.е., че всички претенции на ищците са били уважени, а с касационното решение ВКС не се бил произнесъл по разноските, направени от ищците в първата и въззивната инстанции не обосновават становището, че липсвало произнасяне на касационния съд по разноските. Както обосновано е приел ВКС молителите са представили в касационното производство списък на разноските в съответствие, с който е присъденият им размер. Видно от този списък /л. 114 от делото на ВКС/ касаторите, сега частни жалбоподатели са включили в него платените държавни такси за касационното производство и адвокатски хонорари по два договора за правна защита и съдействие, общо сума в размер на 575.07 лв. Други разноски, направени пред първата и въззивната инстанции не са включени в списъка по чл. 80 ГПК, представен в касационното производство. При тези обстоятелства правилно ВКС е определил молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, като молба за изменение на касационното решение в частта му за разноските. Многократно излаганите в частната жалба едни и същи твърдения за сезиране на ВКС по реда на чл.248, ал.1 ГПК, в първата хипотеза на нормата – допълване на съдебното решение в частта за разноските са следователно необосновани и незаконосъобразни.
Правно несъстоятелно е и следващото становище на частните жалбоподатели също така многократно излагано в частната жалба, че били представили списък на разноските, но във всяка една от инстанциите – за разноските пред първата инстанция – по гр. дело № 48120/2011 г. на Софийски районен съд /СРС/, за разноските пред втората инстанция по гр. дело № 11992/2012 г. на Софийски градски съд. За да бъдат присъдени разноските, направени в цялото съдебно производство, в случая пред СРС и СГС в хипотезата на чл. 248, ал. 1 втората алтернатива ГПК – изменение на решението в частта за разноските, страната е задължена да представи пред ВКС, който сезира с искане за присъждането им, списък за всички разноски – направените пред първата инстанция, пред въззивната инстанция и пред касационната инстанция, тъй като именно този списък определя искането й, след като съдът е определил дължимите разноски, те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им /в този смисъл са разясненията в т. 8 на цитираното ТР на О., които частните жалбоподатели не са съобразили при мотивиране на частната жалба/. Молителите са представили списък на разноските само за касационното производство, поради което искането им за изменение на касационното решение в частта му за разноските чрез присъждане и на други разноски, направени пред СРС и СГС, които не включили в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, представен в касационното производство правилно и в съответствие с ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. Дело № 6/2012 г. на О., т. 9 е прието за недопустимо поради ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението на ВКС.
Останалите оплаквания в частната жалба за допуснати фактически грешки в мотивите на обжалвания съдебен акт, за „подмяна на същността на молбата”, за „манипулация” относно молбата, за „манипулацията на фактите” от първоинстанционния и въззивния съд, които били постановили решенията си в противоречие с ТР № 7/2012 г. ОСГК на ВКС са ирелевантни за настоящия процесуалноправен спор, като неотносими към неговия предмет.
С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение трябва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 170 от 14.05.2014 г. по гр. дело № 3230/2013 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, четвърто отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: