О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София, 25.06. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 599/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. Е процесуален представител на ответника по исковата молба “С” ООД – град С., и от адвокати Р. Ж. и Б. З. – процесуални представители на ищците Т. П. С., Х. Д. С., Т. Д. С. и В. Х. З., всичките от град Б., против въззивно решение №487/08.12.2008 г. по гр.д. №2796/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Д състав.
В изложението на ответника по исковата молба – “С” ООД по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, като се сочат решения на ОСГКВС и на ВКС и се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, свързан с отговорността за вреди по ЗЗД и КТ, както и въпросът за кръга на лицата, притежаващи активна материалноправна легитимация да предявят иска по чл.200, ал.1 КТ, като за такива касационният жалбоподател сочи единствено наследниците на починалото лице.
Освен това като съществен материалноправен въпрос се сочи и размерът на присъденото обезщетение.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Срещу касационната жалба на ответника по исковата молба е депозиран отговор от ищците по смисъла на чл.287 ГПК.
В изложението на ищците Т. П. С., Х. Д. С., Т. Д. С. и В. Х. З., същественият въпрос е за приложението на чл.52 ЗЗД, а като основание за допускане – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Срещу касационната жалба на ищците не е депозиран отговор от ответника.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби, взе предвид писмения отговор на ищците намира следното:
По изложението на ответника по исковата молба – “С” ООД – София.
Решението на въззивната инстанция с оглед въпроса за материалноправната легитимация не е постановено в разрез с практиката на Върховната съдебна инстанция, а законът в случая е приложен точно, тъй като изводите на съда са съобразени с ППВС №4/1961 г., р.ІІІ, т.2 и ППВС №5/1969 г. Съгласно тази задължителна за съдилищата практика първоначалните ищци, като наследници на починал, са от кръга на лицата, на които се дължи обезщетение при непозволено увреждане. Обстоятелството, че един от ищците е починал в хода на делото не променя този извод, тъй като е налице правоприемство по чл.120 ГПК/отм./. Поради това по този въпрос не следва да де допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По втория поставен въпрос също не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Този въпрос е поставен и от ищците.
Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от наследниците на пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице неточно прилагане на закона, нито съществения въпрос е от значение за развитие на правото.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №487/08.12.2008 г. по гр.д. №2796/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Д състав, по касационна жалба, вх. №7936/23.02.2009 г., подадена от ответника по исковата молба “С” ООД – град С., и по касационно жалба, вх. №1706/20.01.2009 г., подадена от ищците Т. П. С., Х. Д. С., Т. Д. С. и В. Х. З., всички от гад Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: