О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
София, 19.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1485/2019 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6788/28.8.2018 г., подадена от адвокат Т. Т. – процесуален представител на ищцата М. Е. Л. от [населено място], и по насрещна касационна жалба, вх.№1668/19.02.2019 г., подадена от адвокат К. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба М. П. Ц., против срещу решение №137/16.5.2018 г. по гр.д.№145/2018 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №754/20.11.2017 г. по гр.д.№4920/2016 г. на Врачанския районен съд, 5 граждански състав, с което е отхвърлен предявения от М. Е. Л. и В. М. Л. иск с правно основание чл.45 ЗЗД – за осъждане на ответника да им заплати сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неоснователните му действия, изразяващи се в извършване на незаконно строителство в съсобствен недвижим имот с административен адрес: [населено място], [улица], през периода м.август 2015 г. до 30.06.2016 г. като е осъдил на основание чл.61, ал.2 ЗЗД М. Е. Л. и В. М. Л. да заплатят солидарно на М. П. Ц. сумата от общо 2345,51 лева, представляваща стойността на извършени СМР в съсобствен недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ******* по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 992 кв.м., начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, с административен адрес: [населено място], [улица] в построената в имота сграда с идентификатор ********, с площ от 671 кв.м., на един етаж, с предназначение: промишлена сграда, при съседи на поземления имот: *******, *****, *****, с която сума ответниците са се обогатили.
Врачанският окръжен съд е приел по жалбата на М. Е. Л., че същата „е процесуално допустима ,тъй като е подадена в законния срок от страна с правен интерес от обжалване.
При гореизложените факти въз. състав приема,че не е налице осъществено противоправно деяние, вина и вреда както и причинна връзка между поведението на М. Ц. по повод извършените от него строителни промени в съсобствената сграда, долепена до неговата в съсобствения с ищците- жалбоподатели парцел.Напротив доказателствата установяват обратното. Видно от представените по делото писмени доказателства – проект за обект: Ограда по чл.48 и чл.147 ЗУТ и пробиване на отвор за врата в съществуваща фасада на промишлена сграда, местонахождение: п.и. с идентификатор № ****** по плана на [населено място], [улица] конструктивно становище, изготвени от инж.Ил.З. е, че същата е дала указания за изпълнение и детайли. Видно от заключението на СТЕ, изготвена от инж.Ц. К. е, че след оглед на имотите и обсъждане на горепосочените писмени доказателства вещото лице установява, че направените по границите на имотите прозирни огради отговарят на чл.48, ал.8 ЗУТ и за тях не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за разрешение за строеж съгласно чл.147, ал.2 ЗУТ, а само становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им, каквото становище е приложено по делото. Посочено е още, че с отварянето на врата в преградната стена между самостоятелни обекти с идентификатор ******* и с идентификатор ********, не се променя по никакъв начин носимоспособността на сградата, тъй като тази стена е неносеща и при преустройството не се засягат конструктивни елементи.
Не се доказаха твърденията и на ищците за намаляване стойността на съсобствените имоти, вследствие незаконни действия на ответника Ц.. Видно от заключените на допълнителната СТЕ, изготвено от инж.А. В. е, че констатираните СМР в имотите могат да се считат за подобрения, тъй като отграничават отделни собствености и дават възможност за достъп до същите, като намаляват функционалното им обезценяване. Според вещото лице дори е налице увеличение стойността на ПИ с идентификатор ******** и построената в него сграда с идентификатор ******** в размер на 4 721,00 лева.
Затова предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД законосъобразно е отхвърлен като неоснователен .Въззивната жалба също следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ВРС потвърдено в тази част.“
По жалбата на М. Ц. е прието, че същата е „процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с правен интерес от обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество е неоснователна.
От приложените писмени доказателства е видно, че съсобствената сграда между страните по делото е – поземлен имот с идентификатор ******* /предмет на настоящото производство, обособен от имот с идентификатор *******/ и построените в него 14 сгради, сред които и процесната с идентификатор ***** /част от сграда с идентификатор *****/. Тези имоти са били поставени при делбата през 2011 г / по решение от 11.07.2011 г по гр.д. 1232/2002 г на ВРСъд/ в дял на П. Ц., която към 2011 г по силата на нот. акт№41/2007 и нот.акт№ 42/2007 за издръжка и гледане е имала квота от 2/3 от общата част 10,57% , тъй като освен своя дял от 1/3 , б.ж.М. Ц./нейна майка/ и е прехвърлила своята 1/3 дял срещу издръжка и гледане. В последствие П. Ц. дарява на дъщеря си М. Л. всичко което има от наследството на своя баща б.ж.П. Ц., вкл.и дела на майка си т.е.2/3 от 10,57% от наследствените имоти. Обаче след решение № 337/01.08.2014 г. по в.гр.д.№ 424/2014 г. по описа на ОС – Враца, въззивния съд е уважил предявения от М. Ц. иск по чл. 87 ал.3 от ГПК и иск по чл.108 ЗС, като ВОС е признал за установено между М. П. Ц., от една страна и М. Е. Л.,от друга страна, че М. Ц. е собственик на 1/6 ид.ч. от притежаваните в съсобственост 10,57 % от поземлен имот с идентификатор ****** и построените в него 14 сгради, сред които и процесната с идентификатор ***** т.е. половината от поставените в дял при делбата на П. Ц. като праводател на М. Л. имоти.Установява се ,че ВОС е развалил алеаторния договор между б.ж.М. Ц. и П. Ц. до размера на наследствената част на М. Ц. и тя е 1/6 ид.ч.
Следователно от поставените в дял на П. Ц. имот идентификатор ***** /предмет на настоящото производство, обособен от имот с идентификатор *****/ и построените в него 14 сгради, сред които и процесната с идентификатор ***** /част от сграда с идентификатор *******/,М.Ц. по силата на съдебното решение има 1/6 ид. ч. и това е неговия наследствен дял от майка му. Другата 1/6 ид.ч. от дела на майката, б.ж.М. Ц. си остава за П. Ц., плюс нейната 1/3 или общо 3/6 ид.ч., които са дела на нейната правоприемница М. Л. и нейния съпруг.
Несъстоятелно е твърдението на адв. К. К. в писмената му защита до ВОС вх.№ 3349/24.04.2018 г, че наследствения дял на М. Ц. от 1/6 се изчислявал от дял 2/3 и и бил 1/4. В случая дела на М. Ц. по силата на съдебното решение на ВОС от 01.08.2014 г по гр.д.№ 424/14 г е определен -1/6 ид.ч., която не може отново да се определя като неизвестна ид.ч. от 2/3. Дела на жалбоподателите М. и В. Л. след съд. решение на ВОС от 2014 г се формира:1/6 от б.ж.М. Ц. и 1/3 от П. Ц. т.е. 3/6, а не 3/4 както е посочено в жалбата на адв. К.. Съд. състав не приема предложената формула за изчисление при която се търси 1/6 ид.ч. от 10,57% за М. Ц. на каква друга ид.част от 2/3 се равнява? Освен това при изчисляване на 1/6 от 2/3 се извършва умножение, а не деление както е предложил М. Ц. в писмената си защита пред ВОС. А най -простото изчисление е като от 2/3 на М. Л. се извади 1/6 на Ц. и остават 3/6 т.е.1/2 ид.ч.
В случая ВОС се позовава на влезлите в сила решения на ВРСъд при извършване делба между страните по делото и П. Ц. и не следва да се взема предвид издадения през 2015 г констативен нотариален акт за признаване право на собственост на недвижим имот № 97, том ІІ, рег.№ 3550, дело № 274/23.07.2015 г. по описа на нотариус И. Л., с район на действие РС – Враца, с който на основание чл.587, ал.1 ГПК М. Ц. е признат за собственик на 1/4 ид.част от ПИ с идентификатор ***** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място],[жк], [улица], целият с площ от 992, кв.м., ведно с 1/4 ид.ч. от сграда с идентификатор 12259.1021.376.1, цялата със застроена площ от 671 кв.м., тъй като това е констативен нот. акт и не отговаря на действително правно положение от цитираните съдебни решения на квотата на М. Ц., която е 1/6, а не 1/4.
Следва да се отбележи, че квотата на М. и В. Л. от процесните съсобствени имоти е 3/6 , т.е.1/2 , а това е същата сума която е приел ВРС , но при равни квоти за двете страни, а не в съотношение 1/6 : 3/6 за процесните имоти.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ищцата М. Е. Л. се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Подробно се обяснява за направените оплаквания по въззивната жалба и се обсъждат изводите на окръжния съд, които според касационната жалбоподателка са повторение на нарушенията на първата инстанция. Сочат се решение на ВКС, на които противоречи въззивния съдебен акт, които се прилагат. Като основание за допускане на обжалваното решение се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Депозиран е отговор на ответника по касационната жалба – ответник по исковата молба – М. Ц., по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ответника по исковата молба, по насрещната му касационна жалба, се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по насрещната касационна жалба М. Л. не заявява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, изложенията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговорите на страните по касационните жалби намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационните жалби са подадени в законния срок, поради което те са процесуално допустими.
По касационната жалба на ищцата М. Е. Л..
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, с изключение искането за допускане до касационно обжалване поради недопустимост на производството, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Предвид недопускане на касационното обжалбане по жалбата на ищцата, същото не може да бъде допуснато и по жалбата на ответника по исковата молба, с оглед насрещния й характер.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски в размер на 1600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№137/16.5.2018 г. по гр.д.№145/2018 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА М. Е. Л., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк],блок 57, вх.В, ет.2, ап.37, да заплати на М. П. Ц., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк]чл.44А, ап.63, деловодни разноски в размер на 1600/хиляда и шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: