О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
гр. София 04.07.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 25 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4421 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Д. К. Ц., чрез адв.В. С. срещу решение № 93/18.08.2017 г. по в.гр.дело № 40/2017 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 642/16.12.2016 г. по гр.дело № 1503/2016 г. на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен иска на Д. К. Ц. против П. Ц. Р. в качеството й на ЧСИ рег. № 835 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд [населено място] за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 5001 лв. – частичен иск от сумата от 88 935.53 лв., представляваща стойността на вредите/пропуснати ползи/, причинени на ищеца в периода от 21.12.2009 г.- 26.01.2010 г. вследствие незаконосъобразни действия на ответника по изп.дело № 842/2009 г. по неговия опис, свързани с несвоевременно събиране на вземането му.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси в изложението, да се отмени решението и се постанови друго, с което предявеният иск се уважи.
В изложението жалбоподателят е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесулно правни въпроси от значение за изхода на делото, че постановеното въззивно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, че противоречи на материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че не става ясно как съда е изследвал в цялост всички релевантни за спора факти и обстоятелства и как е ценил събраните доказателства, че не са обсъдени всички възражения от въззивната жалба, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поставен е въпросът:единствено пропуснатата полза ли подлежи на обезщетяване. Твърди, че безспорно в казуса е налице пропусната полза – нереализирано инвестиционно намерение вследствие на което не се е увеличило имуществото на ищеца, че то е пряка последица от забавеното действие на ЧСИ. Формулиран е и въпросът: при поредица от съдебни процеси/в условията на висящност на спора/ между едни и същи лица – ищец и ответник, на едно и също правно основание, с различен петитум, допустимо ли е ответникът да се позове на изтекла в негова полза погасителна давност. Формулиран е и въпросът: как следва да се тълкува”бързина при действията на ЧСИ” и до каква степен действията на ЧСИ са обвързани от предхождащо плащане съгласно Тарифа ЗЧСИ. Според жалбоподателя въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е решение на състав на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. Л. Т. – наследник на починалата в хода на делото ответница П. Ц. Р. в качеството й на ЧСИ в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявен частичен иск с пр.осн.чл.74,ал.1 ЗЧСИ.
От фактическа страна е прието за безспорно по делото, че ищецът Д. Ц. е взискател по изп.дело № 842/2009 г. по описа на ЧСИ П. Р. с длъжници [фирма] и ЕТ“С. М/Р – М. М.“, които солидарно дължат на взискателя сумата 106845лв. по договор за заем, ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска – 17.02.2008г. до окончателното изплащане, както и 6411лв. разноски по делото.
Прието е за установено от приложеното заверено копие на изп.дело № 842/2009 г. по описа на ЧСИ П. Р., че взискателят е депозирал по изпълнителното дело молба на 01.12.2009г. за налагане на запор на вземания на длъжника [фирма] от трети лица – [община] и [община], които дължали плащане на този длъжник. С молбата взискателят е помолил за бързина при налагането на запорите върху тези вземания. С разпореждане от 03.12.2009г. ЧСИ е наложила запор върху вземанията на длъжника [фирма] от [община] и [община] и е разпоредила да се изпратят запорни съобщения до двете общини. Дължимата такса за налагане на запорите е платена на 14.12.2009г. от взискателя. Запорните съобщения са изготвени на 18.12.2009г. и са получени, както следва: от [община] на 22.12.2009г., от [община] – на 08.01.2010г.. В отговор на запорното съобщение [община] е изпратила писмо на ЧСИ изх.№14005100/12.01.2010г., в което съобщава, че фирмата [фирма] има сключен договор с [община] за сметосъбиране и заплащането се извършвало ежемесечно след представяне на фактура за извършена работа.
Прието е, че на 26.01.2010г. по изп.дело №38/2010г. на ЧСИ П. Р., образувано по молба на [фирма] въз основа на обезпечителна заповед срещу Д. К. Ц., е наложен запор върху вземането на Д. Ц. по образуваното в качеството му на взискател ИД 842/2009г. на ЧСИ П.Р. за сумата 146458.54лв.
С писмо, получено на 24.02.2010г. по изп. дело [община] уведомила ЧСИ, че по договори 283/2005г. и 145/2009г. за изпълнение на обществена поръчка, [фирма] има вземане от общината в размер на 64202лв. като плащането съгласно договора е отложено и е изискуемо след изтичане на 120 дни от представянето на фактурата. Заявено е, че след изтичане на срока за отложено плащане изискуемото вземане на [фирма] ще бъде преведено от общината на ЧСИ.
Приел е въз основа на разпореждане от 09.03.2010г. на ЧСИ по делото, дължимата сума е налична и запорирана по обезпечителна заповед.
Съдът е приел за установено от удостоверение изх.№ РД-09-3663/09.05.2017г. на РС-Сливен, че за периода от 01.01.2007г. до 09.05.2017г. в РС – Сливен има образувано гр.дело №149/2016г. по искова молба вх.№881/19.01.2016г. с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ със страни: ищец – Д. К. Ц. и ответник – П. Ц. Р. ЧСИ. След направени отводи на всички съдии делото е прекратено и изпратено на ОС – Сливен за определяне на друг равен по степен съд за разглеждане на делото.
От удостоверение изх. № РД-10-5625/17.07.2017г. на Районен съд – Сливен е прието за установено, че за периода от 01.01.2007г. до 09.05.2017г. в РС – Сливен има образувани следните дела: гр.дело №149/2016г. по искова молба вх.№881/19.01.2016г. с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ със страни: ищец – Д. К. Ц. и ответник – П. Ц. Р. ЧСИ, като след направени отводи на всички съдии делото е прекратено и изпратено на ОС – Сливен за определяне на друг равен по степен съд за разглеждане на делото; гр.дело №2650/2015г. след изпратено по подсъдност гр.дело №107/2015г. по описа на РС – Дряново със страни: ищец – Д. К. Ц. и ответник – П. Ц. Р. ЧСИ. След направени отводи от всички магистрати в РС-Сливен делото е прекратено и изпратено на ОС – Сливен за определяне на друг равен по степен съд за разглеждане на делото. С определение №586/14.10.2015г. по в.ч.гр.дело №487/2015г. ОС-Сливен е изпратил делото за разглеждане в РС- Котел.
Съдът е приел, че представеното писмо от 15.05.2008г. на немски език с превод на български е неотносимо към спора, тъй като от същото е установено, че на трети лица, различни от ищеца, е бил предоставен заем от немска застрахователна институция.
От правна страна е прието, че ищецът Д. Ц. претендира частичен осъдителен иск в размер на 5001 лв. от сумата 88935.53 лв., представляваща пропусната полза от невъзможността да ползва сумата от 88935.53лв. в периода от 21.12.2009г. – 26.01.2010г. и да реализира свои инвестиционни намерения, като твърди, че със забавяне на налагане на запор върху вземанията на неговия длъжник от третите лица – [община] и [община], с бездействие или забавяне ЧСИ му е нанесъл вреда в размер на неполучената в периода от 21.12.2009г. – 26.01.2010г. сума от 88935.53 лв.
Прието е също, че предпоставките за уважаване на предявен иск по чл.74 от ЗЧСИ са: противоправно деяние (действие или бездействие) на ЧСИ при упражняване на дейността, настъпила вреда при изпълнение дейността на ЧСИ и причинна връзка между тях, вина на делинквента, която се предполага по оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Приел е също, че ищецът не е доказал по делото, че за него е настъпила вреда – пропуснати ползи в претендирания размер, че няма доказателства, че е пропуснал да реализира свои сигурни инвестиционни намерения, от които сигурно да получи твърдените от него ползи. Според въззивния съд представеното писмо от 15.05.2008г. на немски език с превод на български не доказва твърденията на ищеца, че то е неотносимо към спора, тъй като от него се установява само, че на трети лица е бил предоставен заем от немска застрахователна институция. Прието е, че по делото не е доказано противоправно деяние (действие или бездействие) на ЧСИ. Посочил е, че по депозираната от взискателя по изпълнителното дело молба на 01.12.2009г. за налагане на запор на вземания на длъжника [фирма] от трети лица – [община] и [община], с разпореждане от 03.12.2009г. ЧСИ е наложила запор върху вземанията на длъжника [фирма] от [община] и [община] и е разпоредила да се изпратят запорни съобщения до двете общини. Посочил е също, че дължимата такса по Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ за налагане на запорите е платена от взискателя на 14.12.2009г., че запорните съобщения са изготвени на 18.12.2009г. и са получени, както следва: от [община] на 22.12.2009г., от [община] – на 08.01.2010г. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 507, ал. 3 от ГПК, според които от деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. Приел е, че в отговор на запорното съобщение [община] съобщила на ЧСИ, че фирмата [фирма] има сключен договор с [община] за сметосъбиране и заплащането се извършвало ежемесечно след представяне на фактура за извършена работа. [община] съобщила на ЧСИ в отговор на запорното съобщение, че след изтичане на срока за отложено плащане изискуемото вземане на [фирма] ще бъде преведено от общината на ЧСИ. С наложения на 26.01.2010г. запор върху вземането на взискателя Д. Ц. по ИД 842/2009г. на ЧСИ П. Р. за сумата 146458.54лв., която е по-висока от дължимата на него сума по изпълнителното дело 106845лв., събраните суми по изпълнителното дело са запорирани.
Въззивният съд е формирал извод, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЧСИ по чл.74 от ЗЧСИ. Преценено е за основателно възражението на ответната страна за изтекла 5-годишна погасителна давност. Взел е предвид разпоредбите на чл.110 от ЗЗД, съгласно които с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Прието е, че твърденията на ищеца са, че в периода 21.12.2009г. – 26.01.2010г. за него е настъпила вредата, с оглед на което е посочил, че петгодишната погасителна давност е изтекла на 26.01.2015г., че искът е предявен почти една година след изтичане на погасителната давност, на 18.01.2016г. с искова молба вх.№881/19.01.2016г., която е предмет на делото. Приети са за неоснователни и недоказани възраженията на ищеца по чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, че давността не е изтекла, тъй като той бил завел друг иск. Според съда от удостоверение изх. № РД-10-5625/17.07.2017г. на Районен съд – Сливен е установено, че в РС – Сливен има образувано и гр.дело №2650/2015г. след изпратено по подсъдност гр.дело №107/2015г. по описа на РС – Дряново със страни: ищец – Д. К. Ц. и ответник – П. Ц. Р. ЧСИ, което след направени отводи от всички магистрати в РС-Сливен е прекратено и изпратено на ОС – Сливен за определяне на друг равен по степен съд за разглеждане на делото, а ОС – Сливен с определение №586/14.10.2015г. по в.ч.гр.д.№487/2015г. е изпратил делото за разглеждане в РС- Котел. Приел е, че дори неприетото като преклудирано копие от искова молба вх.№687/26.03.2015г. в РС-Дряново не доказва възражението на ищеца, с оглед датата на подаване на иска в съда – 26.03.2015г., която също е след изтичане на погасителната обща петгодишна давност, която е изтекла на 26.01.2015г.
При тези съображения е направен извод, че първоинстанционното решение е правилно и същото е потвърдено.
По правните въпроси:
Съдът намира, че в случая са приложими разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК в редакцията на текстовете до изменението със ЗИДГПК,обн.Д.в.бр.86/2017 г. на осн.пар.74 ПЗР на ЗИДГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване почл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпроса: единствено пропуснатата полза ли подлежи на обезщетяване. Така формулиран въпросът не е правен, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Съгласно тълкуването, дадено в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че формулираният въпрос не е правен. Както се посочи по-горе този въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е послужил като основание за решаващия извод за неоснователност на предявения иск. Следователно не е установена общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 по въпроса: при поредица от съдебни процеси/в условията на висящност на спора/ между едни и същи лица – ищец и ответник, на едно и също правно основание, с различен петитум, допустимо ли е ответникът да се позове на изтекла в негова полза погасителна давност.
Жалбоподателят е цитирал и приложил към изложението решение № 67/22.04.2013 г. по т.дело № 28/2012 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК. Със същото решение е разрешен правен въпрос различен от поставения. Дадено е разрешение на въпроса:необходимо ли е с наложеното обезпечение да се осуети реално съществуващи правоотношения, за да се приеме, че кредиторът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. С оглед на посоченото съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
По същият въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Според практиката на ВКС – т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл. 110 и чл.111 ЗЗД. Всеки от посочените текстове е ясен и пълен и не се нуждае от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Поради това съдът преценява, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса: как следва да се тълкува „бързина при действията на ЧСИ” и до каква степен действията на ЧСИ са обвързани от предхождащо плащане съгласно тарифа ЗЧСИ”. Жалбоподателят не е цитирал и приложил тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, за да се прецени дали въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. В цитираното от жалбоподателя решение № 67/22.04.2013 г. по т.дело № 28/2012 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е разрешен правен въпрос, различен от поставения. Следователно не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
По същия правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като жалбоподателят не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения въпрос, касаещ приложението на нормата на чл.74,ал.1 ЗЧСИ не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика.
Всички останали доводи в изложението касаят правилността на обжалваното решение и не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Същите съдът следва да обсъди само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя Д. К. Ц..
С оглед изхода на спора на основание чл.81 и чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 93/18.08.2017 г. по в.гр.дело № 40/2017 г. на Ямболския окръжен съд по касационна жалба вх. № 5574/18.09.2017 г., подадена от Д. К. Ц., [населено място], [улица], чрез адв.В. С..
Осъжда Д. К. Ц., [ЕГН] [населено място], [улица] да заплати на М. Л. Т., [населено място], обл.С., ул.”Б. М. 42, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, офис 1, чрез адв. П. Н. и адв.Е. Д., конституиран на мястото на починалата ответница П. Ц. Р. сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: