О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
Гр.София, 07.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ІІ-ро отделение, в закрито съдебно заседание на 09.10.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 205/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. П. Ц., лично и като управител на АПОЛО – 6 ЕООД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник – адв. Д., срещу решение № 273 от 11.10.2018 г. по в.т.д. № 320/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 78 от 13.02.2018 г., постановено по т.д.№ 791/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му част. С нея на основание чл.422 ГПК е признато за установено, че касаторите дължат солидарно на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК[ЕИК] парични вземания, предмет на издадената по ч.гр.д.№ 9109/2016 г. на Пловдивския районен съд заповед по чл.417 ГПК № 5416/05.07.2016 г., а именно сумата от 107 855, 64 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № 056/2002 от 19.06.2002 г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и законна лихва до 15.11.2017 г. в размер на 11 292, 72 евро.
В касационната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Основните оплаквания са за несъобразяване от страна на въззивния съд на нормите на ЗПК и ЗКНИП и дължимата във връзка с тях защита на потребителя, какъвто е физическото лице Г. П. Ц.. Не са обсъдени и възраженията на последната относно нищожността на сключеното споразумение – анекс № 11. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските.
Искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Твърди се, че решението на въззивния съд противоречи на решението по дело С-74/15 на Съда на ЕС, с което се тълкува Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и на практиката на ВКС – т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решенията по т.д.№ 1940/2014 г. на II т.о., т.д.№ 866/2012 г. на I т.о., гр.д.№ 1060/2014 г. на I г.о. Съгласно тази практика, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Съдът се е произнесъл и в противоречие с решение № 38 от 23.06.2017 г. по т.д.№ 2754/2015 г. на ВКС, I т.о., като е приел, че Г. Ц. няма качеството на потребител по договора за банков кредит.
Ответникът по касация – БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуален пълномощник – адв. М., в срока по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима – изхожда от легитимирани лица, насочена е против подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и е депозирана в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторите не са формулирали материалноправни или процесуално-правни въпроси, по които касационният съд да се произнесе в производство по чл.290 ГПК. Съгласно задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, отсъствието на конкретно поставени правни въпроси от значение за изхода на делото е достатъчно основание да се откаже достъпът до касация, тъй като касационният съд няма правомощия да извежда такива от съдържанието на жалбата и/или изложението. В случая, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържат само оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт – основания по чл.281 т.3 ГПК за отмяна на решението, но не и такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Освен това, съставът на въззивния съд е разгледал възраженията за нищожност на анекса, с който Г. Ц. е поела задължение като поръчител да отговаря за задълженията на дружеството – кредитополучател, но е счел същите за неоснователни, поради което не е налице твърдяното противоречие с цитираната практика на ВКС, касаеща процесуалните задължения на въззивния съд при разрешаването на спора. Липсва и противоречие с практиката на СЕС и постановеното във връзка с нея решение № 38 от 23.06.2017 г. по т.д.№ 2754/2015 г. на ВКС, I т.о.
Според отговора на правния въпрос, даден в посоченото решение, физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв /вкл. като поръчител/ може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи по договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата по делото с оглед установяване на качеството “потребител”, но обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице не може да се приеме като дадено за цели извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако физическото лице има тесни професионални /функционални/ връзки с дружеството, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото. В случая касаторът Ц. е управител на АПОЛО – 6 ЕООД и едноличен собственик на капитала му и поради това не може да се ползва от предвидената потребителска защита.
По изложените съображения, искането за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се преценява като неоснователно.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 273 от 11.10.2018 г. по в.т.д. № 320/2018 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: