Определение №618 от по гр. дело №500/500 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                        О         П        Р        Е         Д       Е       Л        Е        Н        И        Е
 
                                                               №  618
 
                                               ГР. София,  17.06.2010 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.06.10 г. в състав:
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                              ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №500/10 г.,
намира следното:     
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на З. „Слънце” срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр.д. №722/09 г., с което е уважен предявеният от Л. Ц. срещу касатора иск по чл.49 от ЗЗД. Кооперацията е осъдена да заплати на ищцата 7 лв., обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от непроизведен мед, нанесени й с неправомерни действия по третиране на посевите от рапица с препарати срещу вредители.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3 само като квалификация, без да я обосновава откъм специфичните й предпоставки. Поставените материалноправен въпрос за действителните вреди, подлежащи на обезщетяване и процесуалният – за доказването им, при ползване на експертното заключение са от значение за спора, според посоченото в изложението. Не е обосновано обаче значението им и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с непълнота или неяснота на правната норма, липса на съдебна практика по приложението й /известно е, че съдебната практика по чл.45 и 49 от ЗЗД е подробна и многогодишна, задължителна и константна/ или необходимост от промяна на установената такава, поради променени общественоикономически условия. Доводите за необоснованост на съдебното решение и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – основания по чл.281 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. №722/09 г. от 21.12.09 г.
Осъжда З. „Слънце”, гр. П. да заплати на Л. С. Ц. деловодни разноски за това производство от 550 лв.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top