О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
Гр.София, 30.10.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 386 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” Е. , гр. С. срещу решение № 616/10.12.2008г., постановено по т.д. № 210/2008г. от Д. окръжен съд, с което е отменено решение №1/01.07.2008г. по гр.д. № 96/2007г. на Д. районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против “Р”Е. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на недвижим имот, находящ се в П. зона “С”, ул.”Г” № 6, сглобяем навес, преустроен във фабрика със застроена площ от 1932 кв.м. по кадастрална карта на гр. Д. и искът за заплащане на сумата от 1000 лв.- частичен от общ размер от 65894.08 лв., представляваща обезщетение за ползването.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът “Р”Е. , гр. Д. оспорва жалбата и моли същата да се остави без разглеждане, като му се присъдят разноските по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Д. окръжен съд е приел от фактическа страна, че ищецът основава легитимацията си на собственик на нотариален акт от 22.07.2005г., по силата на който е придобил чрез продажба от “Д”Е. дворно място 14700 кв.м. ведно с построените в същото диагностичен пункт, автомивка и пост на ръчно миене. Продавачът “Д” Е. е придобил собствеността върху същия имот с нотариален акт от 19.02.1998г. от “Търговска къща Д. ” ООД. Първоначално, на 30.06.1995г., “Търговска къща Д. ” ООД е закупило от “Б” ЕАД масивен склад от 2472 кв.м. и правото на строеж върху общинското дворно място, като с договор за доброволна делба от 10.08.1995г., сключен с Община Д., “Търговска къща Д. ” ООД е придобило собствеността върху цялото дворно място от 14700 кв.м. От своя страна ответникът “Р” Е. се е легитимирал като собственик на фабрика за обувка с площ от 1932 кв.м., ведно с правото на строеж върху дворното място от 14700 кв.м. На 27.11.2002г. в производството по несъстоятелност на “К”Е. / с предишно наименование “Търговска къща Д. ” / на “Х” АД са възложени масивен сглобяем навес от 1932 кв.м. и масивен сглобяем склад от 540 кв.м., построени в процесното дворно място. Преобретателят “Х”АД е продал навеса заедно с правото на строеж върху общинското място на ЕТ “Д” на 27.01.2003г., който от своя страна, след преустройство съгласно разрешение за строеж от 02.10.2003г., го е продал на ответника с нотариален акт от 10.02.2004г.
От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че сключеният договор за доброволна делба от 10.08.1995г. между общината и праводателя на ищеца е нищожен , тъй като делбата е извършена между собственика на парцела – общината и носителя на право на строеж – “Търговска къща Д. ” ООД. Според съда и последващите сделки с правото на собственост върху дворното място не са произвели действие, поради което процесният имот не е придобит от ищеца по силата на приращението съгласно чл.92 ЗС, каквато е поддържаната от него теза в процеса. Решаващият състав е формирал и изводи, че праводателят на ответника “Х” АД е придобил собствеността върху имота в производство по несъстоятелност, като евентуално допуснатите процесуални опущения, опорочаващи възлагането, са санирани с влизане в сила на постановлението за възлагане.
Касаторът поставя два материалноправни въпроса от значение за формиране на правните изводи на въззивния съд, а именно: В противоречие с практика на ВКС делбата е обявена за нищожна поради участието на несобственик, а от друга страна не е възприето изразеното от него становище за нищожност на постановлението за възлагане на имота в производството по несъстоятелност, при наличието на константна практика на ВКС и на съдилищата, че предмет на разпоредителни сделки не могат да бъдат несамостоятелни обекти, както и да се възлагат вещи, които не са били в патримониума на обявения в несъстоятелност длъжник. По втория въпрос касаторът поддържа и основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
По първия въпрос за нищожност на делбата касаторът сочи Решение № 1281/12.07.1995г. по гр.д. № 1442/94г. на ІV г.о. на ВКС, според което договорът за доброволна делба, по силата на който недвижим имот е поставен в дял на съделител, който не е собственик, е нищожен поради неспазване на нотариалната форма за валидност на покупко – продажбата на такъв имот. На базата на това решение касаторът развива тезата, че делбата не е нищожна поради участието на несобственик, а преценката за действителност на договора за покупко – продажба следва да се извърши с оглед на спецификата на страните, а именно, че продажбата на общински имоти се извършва с договор в писмена форма, а не с нотариален акт.
Съставът на Търговската колегия счита, че поставеният въпрос е от значение за спора по делото, но не е налице втората предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – въпросът да е решен в противоречие с практика на ВКС. Действително въззивната инстанция е формирала извод за нищожност на делбата на дворното място поради участието в същата на носител на правото на строеж, но окръжният съд е отдал превес на липсата на прехвърлителен ефект за правото на собственост, като не е обсъждал евентуалното трансформиране на договора за доброволна делба в договор за продажба. Тезата на касатора /заявена за първи път в касационната жалба/, че с договора за делба по същество е сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот, при спазване на изискуемата по чл.15 ЗС форма за действителност, не отчита особения ред за продажба на общински имоти. В случая, договорът от 10.08.1995г. е сключен на основание чл.171, ал.3 вр. ал.5, т.2 от Наредбата за държавните имоти /отм./, т.е. формирана е воля за ликвидиране на съсобственост с държавата. Според посочения нормативен акт писменият договор за делба или за продажба на конкретен имот е бил предшестван от заповед на председателя на изпълнителния комитет на ОНС или кметството, поради което конвертиране не би могло да настъпи. В този смисъл, като краен резултат, въззивният акт не е постановен в противоречие с константна или задължителна за съдилищата практика на ВКС.
Вторият въпрос за нищожността на постановлението за възлагане е обвързан и с приетите за установени факти и обстоятелства по делото относно статута на продадените в производството по несъстоятелност имоти и извършеното последващо преустройство, като от правна страна изводът за оригинерния начин на придобиване на собствеността от лицето, на което имотът е възложен, е изграден в съотвествие с константната практика на ВКС. Още повече, че и по отношение на легитимацията на ответника касаторът въвежда в жалбата за първи път нови твърдения, свързани с изследване на обособяването на части от предприятието по чл.717, ал.2 ТЗ.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за настоящото производство в размер на 8256 лв. по договор от 15.04.2009г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 616/10.12.2008г., постановено по т.д. № 210/2008г. от Д. окръжен съд.
ОСЪЖДА “Б” Е. , гр. С., УЛ.”З” № 50, ап.1, да заплати на “Р” Е. , гр. Д., ул.”Т” № 7, сумата от 8256 лв. /Осем хиляди двеста петдесет и шест лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.